Изискващи изключително високо майсторство от музикантите, същевременно фантастично приятни за публиката три произведения на Моцарт ще чуем в изпълнение на Софийска филхармония под диригентството на Калина Василева и със солист – детето чудо на българското пиано Ивайло Василев, от 19 ч. днес в зала „България“. С това събитие ще отбележим годишнината на 27 януари от рождението на композитора, чието творчество преминава през епохи от развитието на човечеството. В програмата са Увертюра към операта „Театралният директор“, Концерт за пиано и оркестър № 15 в си бемол мажор К. 450 и Симфония № 35 „Хафнер“ в ре мажор К. 385. „Наистина ще се получи празник – мажорно ще започнем и мажорно ще завършим, с много намигвания в музиката. Остроумието на Моцарт е проявено в програмата, която сме подбрали. Има го навсякъде в неговото творчество, но тук е показно́.“ – описа пред Jazz FM водещото чувство в програмата диригентът Калина Василева.
Тя застава пред Софийска филхармония с елегантност и финес, за да претвори нагласата, с която Моцарт създава тази музика – за наслада на публиката, която издига в блажена, неземна безтегловност. Пародийно, виртуозно и празнично в основите си, трите произведения са много тежки за свирене, а достигат до слушателите с лекота, която ще чуем в музицирането и на оркестъра, и на солиста.
Ивайло Василев е дете чудо на българското пиано. Роден през 2007 г., ученик първо на Емилия Канева в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и продължил от 2019 г. обучението си под ръководството на проф. д.-р Борислава Танева, до 14-ата си година той печели някои от най-престижните конкурси, концертирал е на много места в България и по света. „В музиката той е като риба във вода. Благодарна съм на съдбата, че ми го постави в ръцете в този момент от неговото развитие, който е много важен.“ – казва преподавателят му проф. д-р Борислава Танева.
Ивайло Василев свири със спонтанността, с която чувстваш, че Моцарт е написал творбата – удивен от Чудото на музиката. Композиторът виртуоз е изпълнявал този свой концерт във Виена през 1784 г., когато е бил на 28 години. Той специално отбелязва високата степен на трудност на произведението. В изпълнението на Ивайло Василев това не е препятствие, а подемна сила. Ръцете препускат по клавишите в омаен танц с творбата, дар Свише за хората. „Според мен моцартовата музика въобще не е от този свят. Тя е съвършена! Скоростта и прецизността, с която е писал произведенията си, са удивителни.“ – възхитен е Ивайло Василев от музиката, за която е убеден, че има силата да променя. „Тя спомага за един по-оптимистичен свят и по-слънчево бъдеще.“ – сподели младият виртуоз вярата си, че животът е движение в тази посока.
Ивайло Василев свири безгрешно и невероятно красиво, с ясна идея за начина, по който иска да поднесе творбата. „В интерпретацията на Моцарт личи какви са качествата на един инструменталист и изпълнител. Там няма къде да се скриеш.“ – подчертава проф. д-р Борислава Танева.
Младият музикант обсъжда части от партитурата с диригента Калина Василева, на рояла демонстрира виждането си, след това изсвирва определени пасажи с оркестъра, който е така подкрепящ. В миг на съмнение дали на определено място може да си позволи такава освободена интерпретация заради взаимодействието с оркестрантите концертмайсторът Павел Златаров го приканва: „Ако имаш ясна мисъл, ние знаем какво да свирим.“
Проф. д-р Борислава Танева на глас пише на ученика си 6+ и спокойно и само с дума – две му обръща внимание върху детайл, който вижда, че той може да направи не просто отлично, а съвършено.
Той слуша внимателно, приема бележката с благодарност и с решимост, прозираща и от усмивката, и от отривистото движение, се обръща към рояла.
Казаното от преподавателя е импулс за стремежа му. „Обичам да поощрявам учениците, особено когато са направили хубави неща. Винаги има още какво да се „чопли“, дори следобед пак ще се видим за малко.“ – в думите на на проф. д-р Борислава Танева е заложена следващата стъпка в развитието, която преподавател и ученик ще направят заедно.
Репетицията вече е свършила, до разговора с преподавателя остават цял час и половина. „Мога ли да посвиря?“ – пита Ивайло Василев, неразделен с музиката. Отбелязвам този факт, а в коментара му – отново възхищение: „Инструментът е толкова прекрасен!“ Видях още повече съзряло в изкуството онова момче, което преди малко повече от година бе в студиото ни заедно с Лора Маркова като носители на Голямата награда от Националния конкурс за млади инструменталисти на „Кантус Фирмус“. В паузата между двете части на интервюто той я въвлече в разговор за открития в музиката – знаещ, но и без драматизъм признаващ, че нещо не го е чувал, но ще го направи ей сега, само да се прибере вкъщи.
Ивайло Василев винаги гледа към безоблачно бъдеще на труд и постояноство в музиката. „Аз съм страшно благодарен, че имам възможността да изпълня тази прекрасна музика с този прекрасен оркестър. Това е много хубав опит и много хубаво изживяване, което занапред ще ми помага в живота.“ – с неизменната усмивка на лицето казва той за своя преподавател и за диригента на концерта. „Прекрасен“ и „хубав“ са думи, които младият човек използва постоянно, и от това разбираш какво е отношението му към живота.
Това е прелестният свят, в който ще ни отведе творчеството на Моцарт часове преди деня на неговото рождение преди 267 години. „Това е най-съвременната музика, винаги толкова жива, толкова актуална, толкова безсмъртна.“ – казва за изкуството, което остава във вечността, проф. д-р Борислава Танева. То преминава през времето и бележи хората, както чуваме в думите на диригента Калина Василева: „Тази музика стига право до душата. Винаги, във всички времена хората имат нужда от утеха, усмивка, светлина.“
