Когато се появи на музикалната сцена през 2000 г., Мирослава Кацарова отвори врата на съвременния български вокален джаз. „Големият ми вдъхновител на първо място бе Румен Тосков – Рупето. Той бе много смислен джаз музикант във всяко едно отношение – и като човек, и като композитор, и като пианист, и като приятел. Той бе толерантен и търпелив и в същото време – безкомпромисен. Тази безкомпромисност ми създаде усещането, че много трябва да работя и да се целя високо.“ – връща се към началото на творческия си път Мирослава Кацарова във втория епизод от подкаста на Portrait „+359 JAZZ“. Навръх рождения си ден днес тя ще изнесе концерт от 20 ч. в това пространство за култура.
И още за началото: „Когато Рупето ми предложи да направим нещо заедно, аз вече имах идея за него в главата си. Много искам и до днес да пея джаз на български език, който иначе е свързан с американската култура. Харесвам го много още от гимназиалните си години, идентифицирам се с философията му, със свободата. Беше ми интересно да си играя с жанрове и да прекосявам граници. Рупето ми предложи точно това. Когато той пишеше музиката, а аз – текстовете, си говорехме какво ни вълнува, какви филми сме гледали, кои са нашите любими артисти, разменяхме си книги, споделяхме лични открития, които са ни въздействали до степен, че да ни променят.“ Така се появява първият вокален джаз албум в съвременна естетика. Всички песни от „Бяло в бяло“ остават любими – „Парфюми“, „Като в картина на Шагал“, „Нашата Бел епок“… Изпети на български език, те стават наши, осмислят ни и предават живота ни на света.
Мирослава Кацарова чувства музиката като свое призвание, пее, откакто се помни, винаги е искала да пее и това за нея е естествено състояние. Когато е на сцената, се доверява изцяло на публиката: „Излизам с огромното си желание да пея, с усещането, че ще се срещна с нови хора и събития, но и че съм уязвима – може нещо да сгреша, да объркам, но това ме прави свободна.“ Това доверяване изгражда връзка.
Джаза тя открива покрай философията, която учи в училище, после следва богословие, което също формира стила ѝ. „Когато бях ученичка, обичах да чета философия, докоснах се и до философията на джаза. Прочетох „Лейди пее блус“ на Били Холидей, слушах Майлс Дейвис и Джон Колтрейн. В музиката им има специфични идеи, които ме наведоха на мисълта, че джазът в импровизацията е форма на философстване – започваш отнякъде, търсиш истината и излизаш на светло. Така си представям всяка красива, смислена песен – като лабиринт. Можеш да се изгубиш, да останеш за известно време на едно място, но винаги има изход.“ – разсъждава Мирослава Кацарова. В Богословския факултет се записва в първата година, в която има прием на жени. След втората година започва да губи интерес, но завършва обучението си, защото намира външен императив да чете тези книги. „Музиката е диханието за живота, тя е виталната частица във всеки от нас.“ – очертава паралел Мирослава Кацарова.
В музиката си тя се стреми към изящното – извайва песните, елегантна в изказа, с любов се отваря към света и публиката, по красив начин споделя открития и откровения. Това привързва и пристрастява. В свят, в който има от всичко и лошото доминира, тя гледа към красивото. В коментар на констатацията ми Мира споделя думите на майка си, че в живота трябва да избира красивото. И продължи: „Така изградих у себе си силна привързаност към естетиката. Поставих си за цел да се опитвам да живея красиво, да превръщам живота в изкуство. Това е изключително трудно. Човек се бори с егото, с бесовете, с гнева си, с тъмните емоции, които ежедневието предизвиква. Но трябва вътре в себе си да имаме пристан и когато сме насаме със себе си, винаги да сме там. И там да е красиво, то да е доброто. Естетичното води до етичните ни избори. Доброто е по-лесно достижимо, когато си обграден от красивото. А красотата изчиства душата.“
Когато Мира пее, тя ни кара да се чувстваме специални. Не са много моментите, когато това е така. И винаги е настроена откъм светлата страна. „Сериозно работя за това да бъде светло бъдещето, въпреки че това, което ни заобикаля, е максимално мрачно. Вярвам, че когато всеки прави своите етични избори, нещата ще започнат да се развиват по-добре. Ако започнем от сега и не сме само един и двама, можем да влияем поне бъдещето на нашите деца да е по-добро. И няма да се откажа!“
Още един специален момент ни очаква навръх рождения ѝ ден днес – празник, който ще сподели с публиката на концерт. Мира ще е с Мирослав Турийски на пианото и Младен Димитров на барабаните в Пространство за култура Portrait. „Ще пея за това, в което винаги ще вярвам – че любовта е много по-силна от нас.“
Подкастът „+359 JAZZ“ се реализира по проект, финансиран от Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант“. Jazz FM е медиен партньор.
