В изминалите дни пианистът Милен Киров записа новия албум на своя квинтет. В компанията на български и германски джаз музиканти работният процес премина в High Tide Studios близо до Кьолн. Албумът ще бъде издаден през следващата година, а 4 от пиесите, които ще намерят място в него, бяха записани преди това и от юни насам бяха разпространени като сингли. Ще ги откриете в публикацията, както и снимки от новата звукозаписна сесия.
„Запознах се с едни от може би най-добрите джаз музиканти в Германия, за мен и в Европа, и с тях записахме четири мои композиции миналата есен. Апетитът дойде за още работа с тези невероятни хора, с които ще представим новата ни музика на Plovdiv Jazz Fest на 8 ноември. Най-общо мога да кажа, че звученето на тези 4 пиеси е електрически фюжън с фънк и може би блус и госпъл елементи. Българският фолклор също не липсва, но над всичко е американският джаз с неговия груув, с импровизацията и естествено с идеите, които носят тези нови музиканти за мен.“ – разкрива Милен Киров в студиото на Jazz FM. Към него в Пловдив ще се присъединят: Якоб Манц (алтсаксофон), Николай Карагеоргиев (китара), Мариус Голдхамър (бас) и Алекс Бернат (барабани).
Милен Киров е добре познат на публиката с въздействащия и много любопитен микс между фолклор, класическа европейска музика и джаз. Смесването на различни култури се отдава добре на българския музикант, но той го прави през своето светусещане чрез яркия си талант, познания, вкус и усещане за мяра. „Музиката, която правя, е базирана на това, което съм аз като човек и артист. Американският джаз и българският фолклор са основни стълбове за мен и също класическата музика донякъде, защото аз израснах като класически пианист и класически композитор, така че тези структури и това влияние също могат да се открият в музиката ми. Но пък аз съм може би многолик творец, защото имам проекти, които са по-електрически, по-фънки, някои са може би по-езотерични. Имам също соло пиано албум.“ – разказва Милен Киров за своя творчески път в ефира на Jazz FM. Цялото интервю на Таня Иванова с пианиста от лятото на 2025 г. може да си припомните чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете акценти от разговора.
За това как подбира музикантите, с които работи
В музиката често близостта се получава чрез музицирането заедно. Така се случи и с новия ми проект. Аз не познавах тези музиканти лично, но веднага харесах това, което правят. Никога не знаеш какъв човек стои отсреща, но в повечето случаи инстинктът не ме лъже. Обикновено хубавите хора създават хубава музика заедно.
За начина, по който композира
За мен композицията е много личен процес и всеки композитор има специфичен път и по различен начин е достигнал до своя глас. Аз никога не съм се определял само като джаз музикант или като класически музикант, или като композитор - просто съм артист или музикант като цяло. В нашето време се върнахме обратно към началото на кръга, който е зададен преди векове, когато музикантът е бил всичко - от изпълнител, през учител, композитор, аранжор до диригент и продуцент. Знаем много добре историите на великите композитори-импровизатори и т.н. И в наши дни ние отново, носим много шапки едновременно, както казват американците. Така че моята пътека като композитор започна като класически музикант, учейки пиано в Музикалното училище в Пловдив. Но същевременно слушайки и свирейки фолклор с моите родители и с техни студенти, откривайки джаза и блуса от Америка и започвайки да импровизирам, така моят интерес към формалната композиция, да я наречем, се засили. Завърших магистратура по композиция и съм писал и ще продължавам да пиша композиции за „класическа музика“. Не обичам този термин, защото ние знаем, че класическият период е свързан с нещо определено, но да кажем сериозна музика или модерна класическа музика. Писал съм за камерни ансамбли, за соло инструменти, за хор и мисля, че това също дава отражение върху музиката, която пиша за джаз музиканти и за жанра джаз. Понякога моите структури са малко по-базирани върху структурите на класическата композиция, но същевременно намирам баланса между импровизацията и структурата и така се опитвам да обединя тези два свята и може би това е по-различното за мен и за моя път. И естествено, когато свиря, когато имам проект с определени музиканти, тяхното звучене и начина, по който те музицират, дава отражение на моя процес на композиране. Аз обичам да пиша музика, да композирам за определени хора, за определени проекти. Когато знам как звучат, мога да си ги представя. Естествено, пиша и неща, които не знам кога ще бъдат изпълнени, но тогава тръпката е друга.
За това как гледа на успехите си
Приемам успеха, наградите и подобни неща не като цел, а по-скоро като знак, че си на правия път или че това, което което създаваш, намира публика, намира отзвук у хората. Аз по-голям товар от себе си, не знам да има. До голяма степен ние артистите сме перфекционисти. Аз самият постоянно се самоанализирам, самокритикувам. Аз съм музикант, не търся слава. Създавам музика, защото не мога да не създавам музика. Не мога да не свиря, да не пиша. Просто това е необходимост. Може би звучи като клише, но е като дишането. Така че тези похвали и награди са само крайпътни знаци. И аз така се опитвам да обяснявам на моите студенти - да ги уча, че голямата цел е недостижима. Ние постоянно трябва да търсим нещо ново, постоянно трябва да се подобряваме, постоянно да се учим. А тези други неща ни помагат да разберем, че това е пътят. Ти спомена предишния ми албум, който беше соло пиано проект и ми се прииска да имам някакъв период, в който да свиря с други хора, да правя музика с приятели, защото понякога и соло пианистът има нужда да усети подкрепа на музикалната сцена. Това не означава, че аз не продължавам да свиря соло пиано и да пиша музика. Имам една книга, която е за пиано и е в разработка в момента. Така че винаги правя тази асоциация в цирка с човека, който върти всички чинии едновременно. Винаги имам поне две-три такива въртящи се чинии, които се опитвам да поддържам, за да не паднат и да не се счупят.
За най-важните неща, на които иска да научи своите ученици
От 2016 г. Милен Киров е професор по пиано композиция и теория на музиката в Los Angeles City College, един от най-старите колежи на Западния бряг на САЩ. Създаден е през 1929 г., а сред знаменитите му ученици са имена като Чет Бейкър, Чарли Мингъс, Ерик Дофи, Джон Уилямс и др. През лятото на тази година по една образователна програма Милен Киров успя да доведе в България част от своите ученици и четирима от преподавателите на колежа. Гостуването в Пловдив и София беше съпроводено с концертни изяви.
Едното от нещата, на което искам да ги науча, е да си отворен към света, това, което американците наричат open minded - да нямаш капаци, да нямаш очаквания, да приемеш другия такъв, какъвто е, да си отворен към нови преживявания. Много често хората се затваряме, където ни е комфортно, страх ни е от новото, страх ни е от това да бъдем предизвикани, да научим нещо ново или да излезем извън нашата зона на комфорт. Точно това се опитах да направя с тази програма - да ги поставя в различни музикални ситуации, дори бих казал в различни социални ситуации. Другото, което е важно и на което ги уча, е на човечност, а това включва и честност. Аз винаги съм открит с тях. Те знаят, че не могат да ме лъжат, че мразя лъжата, че по-добре да си признаеш - не съм готов или стана нещо, отколкото да се опитваш да шикалкавиш. И това е част човечността - да си отговорен, да си тежиш на мястото, както се казва. Това всъщност помага и с музиката, и с творческия процес. Ако са сериозни за музиката, да не мислят за музиката като хоби. Някои казват, професионалист е този, на когото това му е професията и изкарва пари от нея. За мен професионалист е този, който мисли като професионалист, тоест той мисли как постоянно да се подобрява. Той има структура в работата си, постоянно има нови цели. Докато този, който приема музиката като хоби, той свири, когато му се свири. Той няма някакви дългосрочни цели, няма визия, не работи върху трудните неща, занимава се само с това, което е лесно и приятно. Аз намирам приятното дори и в трудностите, например когато трябва да свириш, да разучиш нова техника. Казваш си: „Това ми е слабост, трябва да поработя в тази посока.“ Доста хора избягват тези неща и се облягат само на силните страни. Това са някои от уроците, които сега ми идват наум, но най-големият урок е да видят как аз се отнасям към хората около себе си, как се държа със своите приятели. Навсякъде съм обграден от хора, които ми вярват, които ми помагат, с които си помагаме взаимно. И те да видят, че всъщност музиката ни свързва, че ние не можем един без друг и няма място за завист. Няма място за негативни мисли и за негативни дела. Когато си отворен, когато искаш да музицираш с някого, нещата се получават.
