Когато говорим за съвремието на джаза и за артисти, които непрекъснато търсят пътя напред – новатори и експериментатори, свободни в своето музициране – пред нас се изправят Любомир Денев, Весела Морова и Петър Момчев. Те записаха песни на Любомир Денев по негови текстове и една с текст на Весела Морова, както и джаз версии на две песни на Панчо Владигеров. Произведенията са част от нова концертна програма и с предишни творби на Любомир Денев, една на брат му Цветан Денев и две на Милчо Левиев. Концертът е озаглавен „До Европа и назад“, тъй като ще бъде представен и в две столици в центъра на континента. Концертът в Брюксел е по покана на Христо Караславов от Българо-белгийската асоциация BeArt, а във Виена – на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“, като събитието ще е част от фестивала на чуждестранните културни институти в Австрия. И двете гостувания са подпомогнати от Национален фонд „Култура“. Първата среща с тази музика ще бъде в бар Singles на 6 април от 19 ч.
„Това е оригинална програма с български джаз, предназначен за експорт, съчетаващ балканските ритми и мелодии с импровизацията.“ – посочи Любомир Денев. Двамата с Весела Морова работят вече седем години: „Още от момента, когато през 2016 г. с Любо издадохме в квартет албума „Нощ в джаз клуба“ с негови композиции, музиката му за мен е потапяне в неговия богат на музикални изразни средства и влияния свят, кореспондиращ с моята еклектична музикална природа. Намирам себе си и в текстовете му, в оригиналния подход към мелодиите и хармониите. Любо оставя пространство за парафраза, за импровизация, за емоционална експресия, за интерпретация. Музиката му ми дава много като артист, който все още се развива.“ Любомир Денев винаги е свързан с нови търсения на изразни средства, които постоянно обновява, както казва: „не искам да омръзвам на себе си.“ „Аз съм многожанров автор, не ми е интересно да се занимавам само с камерна, симфонична, оперна музика и мюзикъли. От младини нося тежък товар, но не мога да се откажа от джаза – най-свободната форма за музикално изразяване. Търсех подходящи партньори. Весела Морова и Петър Момчев отговарят на вижданията ми и на концепцията ми. Те са импровизатори, имат музикална култура, могат да изпълняват писана и по-свободна музика. Знам как ще изглеждат композициите ми, защото разчитам на двамата и им се доверявам.“ – подчертава Любомир Денев. Неговия характерен почерк извежда напред Петър Момчев: „Музиката му е разнообразна, интересна като мелодика. Някои неща са странни, но много ми допадат. Обичам да се впускам в непознати води. Интересно ми е като свирим заедно. Забавлявам се страхотно!“
В разговора слушаме „Сбогом, лято“ – една от най-новите композиции на Любомир Денев. „Написах я в края на миналото лято, бях във Варна. Осени ме вдъхновението, чух в съзнанието си гласа на Весела сред шума на вълните и морския вятър. И реших да допълня моя цикъл с още нови неща.“ – разказа авторът.
Новите пиеси на Любомир Денев ни го показват и в нова връзка с публиката. „Гледам да олекотя нещата, да бъдат по-достъпни и лесно разбираеми, много мелодични. Хубава тенденция е да се търси по-директен контакт с публиката, музиката да е по-лесна за възприемане, човек да се радва на това, което слуша. Досега пишех по-авангардно. Композиторът трябва да бъде няколко крачки пред публиката, но не много напред, защото тогава ще бъде невидим.“ – посочва той за новата си посока. В музиката му Весела Морова намира предизвикателство и интересен поглед върху гласа: „Любо пише доста инструментално. Изисква се креативност от един вокалист да се адаптира – да изпее нелеките инвенции, големите интервали, но и да ги изпълни със смисъл, да вникне в текста, който навява поетични и носталгични нотки като ретроспекция на живота на човек. В музиката му откривам освен технически детайли, които ми помагат да намирам нови неща и да израствам, но и още от душевността му.“ Петър Момчев е привлечен и от авангардната, и от по-лиричната музика на Любомир Денев: „И в двата случая това е помагало доста да се напаснем и във всяка пиеса да се усеща какво би било добре да се включи. Всичко е много балансирано. Има мелодика и голяма свобода, в която да направиш мелодията.“
Това действа предразполагащо на слушателя. Той не се чувства притиснат във форма, а има свободата на пространството около себе си за движение напред със силата на усещането за нещо ново и непознато, което предстои да открие.
