Много ласкави отзиви събира Марко Мескида за своята музика. Талантливият, изящен и лиричен испански майстор на импровизацията идва за първи концерт в България на 29 октомври от 20 ч. в „София лайв клуб“. Организатор е „Джаз плюс концерти“. Марко Мескида импровизира с лекота, защото е опознал из основи всички жанрове в музиката – класика, джаз, поп и рок, фолклор. „Това ми бе много необходимо и дойде съвсем естествено, защото вече разбирах цялата музика и можех да съчетавам, да свиря непринудено и с лекота, вниквайки дълбоко в джаза и в неговата история.“ – казва той в интервю по Джаз ФМ. „Навсякъде по света хората искат да слушат щастлив музикант, който, когато свири, влага много любов, енергия и страст.“ – описва Марко Мескида реакцията на публиката, споделяйки своето преживяване с нея. А тя много го обича, защото, както казва музикантът: „Старая се на всеки концерт да давам най-доброто от себе си, да влагам цялата си енергия в пианото и така да давам чрез музиката много любов на слушателите.“
Интервюто можете да чуете чрез плейъра под основната снимка и да прочетете по-долу.
В музиката Ви има докосващо нежно докосване – прекрасен подход, образ на красотата, на светлината. Разкажете ни за отношението си към музиката, което намира точно този израз – на нежност, на любов, на светлина.
Първо искам да Ви благодаря за това, което казахте. Музиката за мен е естествен начин да изразя щастие и други усещания. Работя от съвсем млад по това да свържа себе си с музиката, като я свиря на пианото. Старая се на всеки концерт да давам най-доброто от себе си, да влагам цялата си енергия в пианото и така да давам чрез музиката много любов на слушателите.
Нека да се завърнем към самото начало на живота Ви с музика. Как започна всичко и как се разви?
Всичко започна много от рано, още когато бях на 3 – 4 години. Спомням си как слушах радио и се опитвах да свиря музиката, която бях чул, възпроизвеждайки мелодията по памет на едно малко електрическо пиано Casio. Бях много ритмичен – постоянно свирех на перкусии – и родителите ми решиха, че лесно ще стана музикант. Така че, когато бях на 6 – 7 години, започнах да уча пиано в родната Менорка. Така още като тийнейджър започнах да изнасям джаз и поп концерти, органови концерти в църквата. Свирех с различни музиканти в Менорка, след това – в Барселона. И така неусетно станах музикант.
Когато слушам музиката Ви, чувам колко силно тя докосва сърцето и душата Ви. Как се случва това?
Научих се да свиря музика в различни стилове. И това е много важно, защото понякога ме определят като джаз, друг път – като класически музикант, а аз просто харесвам много различни видове музика. Също и музиката на родните земи – фолклора на Менорка, на Испания като цяло. После открих „Бийтълс“, открих „Рейдиохед“, Пол Саймън. Открих джаза – Ела Фицджералд, Бил Еванс, Кийт Джарет. Така се оказва, че си натрупал много разнообразни музикални влияния. Това ми бе много необходимо и дойде съвсем естествено, защото вече разбирах цялата музика – още от Бах, Шопен и Моцарт – и можех да съчетавам, да свиря непринудено и с лекота, вниквайки дълбоко в джаза и в неговата история. Всичко е по-свързано и по-близко, отколкото ти казват, когато ти преподават в консерваторията.
Били сте в много страни по света – десетки. Какво е общото, което виждате в публиката на джаз музиката навсякъде?
Най-честата реакция на публиката идва, когато музикантът влага цялата си страст и импровизира в реално време, когато е свързан със звука, с тялото си, с инструмента и с публиката. Джазът съдържа всичко това в себе си. Независимо дали са в Ню Йорк, Токио, Южна Америка или България, хората искат да слушат щастлив музикант, който, когато свири, влага много любов, енергия и страст.
И точно това много, много скоро ще се случи в „София лайв клуб“.
Да, надявам се!
Моля Ви да ни разкажете за програмата и музиката, която ще чуем.
В соловите си концерти много импровизирам. Първата част е импровизационна – свободна импровизация на основата на много влияния – фламенко, поп, класика или каквото и да е друго, но по много свободен и силно въздействащ начин. После обичам да свиря пиеси – различни мои композиции, преминавам към популярни произведения – джаз стандарти или „Бийтълс“, или хитове, които публиката веднага ще разпознае. След това идва ред на фолклора. Бих искал да науча българска народна мелодия и да я интерпретирам по свой начин. И така – първо импровизации и след това – пиеси.
