Три постановки се конкурират в 12-ото издание на провеждания от Балет „Арабеск“ конкурс на името на Маргарита Арнаудова, от чието създаване отбелязваме 30 години. Конкурсната вечер е на 9 ноември от 18:30 ч. в залата на Държавния музикален и балетен център в София.
Конкурсът е основан след смъртта на Маргарита Арнаудова от тогавашния директор на трупата – сега академик – Калина Богоева. Дъщерята на Маргарита Арнаудова – Олеся Пантикина, която е корепетитор в „Арабеск“, разказа по Jazz FM: „Той е създаден в памет на Маргарита Арнаудова, но и в името на бъдещето развитие на българската хореография, в името на младите хореографи. Имало е остра нужда от нови имена, които да работят и да създават репертоар за Балет „Арабеск“. Така че идеята на Калина Богоева е изключително далновидна. Тя винаги е била стратег по отношение на българския танц във всичките му аспекти. Това се доказва във времето. А самата Маргарита Арнадудова като хореограф винаги е чувствала, че тази професия се подценява и че се слага на едно ниво с хореографите, които са просто танцьори, умеещи да сглобят движения, да направят танц. Така че в този дух конкурсът е стъпка в посока към професионалната хореография и дава ръка точно на млади хореографи, които са направили първите си опити, да стъпят на сцената на професионална трупа и да продължат нататък в дълбокото.“
През 2007 г. се провежда първото международно издание на конкурса и през три години то се редува с национално. В него имат право да участват не само българи, но и чужденци, базирани у нас. Финалистите тази година са трима – Амедео Джунта, който от 2019 г. е солист на балета на Опера Пловдив с първи спектакли като хореограф в мюзикъла. „Той е изпълнител с изключително добра подготовка в съвременния танц и затова за нас беше интересно неговото предложение за конкурса.“ – коментира Олеся Пантикина. Амедео Джунта работи по музика на Милен Апостолов. Емилия Тончева прави своята постановка по композиция на Давид Кокончев. „Тя е със съвсем различен бекграунд – завършва актьорско майсторство в Пекин, след това – танцов театър в Нов български университет. Работи по-скоро като изпълнител в проекти и отскоро има вече своите хореографски опити.“ По музика на Тодор Василев работи солистът на Балет „Арабеск“ Стефан Вучов. „Той е възпитаник на първия випуск по съвременен танц на Националното училище по танцово изкуство. И ето, вижда се колко е различен бекграундът на участниците. В момента пътят към съвременната хореография може да мине през много и различни места.“ – посочва Олеся Пантикина.
Тя резюмира трите хореографии: „При Амедео Джунта обект на интерес е земното ни битие и отношението ни към едно „отвъд“, което изследваме след загубата на близки. Темата на Емилия Тончева е надпреварата в живота с всичките ни социални и професионални активности. През задълбочаване можем да преминем на друго ниво на живеене с повече духовност и да се изтръгнем от тази надпревара. Тя работи с трима мъже в много различна стилистика. Третият спектакъл – на Стефан Вучов, се занимава с реализираните чрез човешкото докосване връзки, които се разпадат и пре-пре-пренареждат.“
Конкурсът излъчва фаворити чрез гласуване на журито и на публиката. Професионалната комисия е с председател Боряна Сечанова и почетен председател акад. Калина Богоева и в нея са хореографите Мила Искренова, Асен Наков, носител на награди от конкурса, премиер-солист и хореограф на Балет „Арабеск“, и Росен Михайлов, танцовият критик Ангелина Георгиева – главен главен редактор на списание „Танц“, Илия Граматиков – музикант, критик, преподавател, проф. Георги Арнаудов, безкрайно любим на „Арабеск“ съвременен композитор, по чиято музика конкурсът много пъти е правил спектакли, и Иво Димчев, който е от носителите и на двете награди – и на публиката, и на журито.
Така наследството на Маргарита Арнаудова продължава във времето. Нейни постановки и днес са в афиша на „Арабеск“ – както по „Болеро“ от Равел, така и по „Нестинарка“ от Марин Големинов. В хореографията на Маргарита Арнаудова има много силен заряд с категоричност в почерка, финес в детайла, изящност в начина на изразяване. Всичко е толкова нежно и приласкаващо и същевременно – остро и напредничаво. „От една страна това е талант. От друга страна, е нейният размах. Тя имаше мащаб във всичко, което прави, включително категоричност в това, което иска да постигне – в средствата, в стила, в тона, във всичко. И това, от трета страна, е подплатено с много жесток професионализъм, който се изразява във владеене на занаята, в огромна обща култура, в много солидно образование, а с годините, разбира се, с огромен опит от работа с много различни и разнородни трупи: от огромни оперни колективи със стотици изпълнители до камерни миниатюри за „Арабеск“. Това е съчетано с огромно любопитство към новото, стремеж то да се усвоява, да се възприема, да се познава, да се въвежда в българската културна действителност. Всичко, което тя научаваше, го влагаше в новите си спектакли съобразно темите им.“ – разказва Олеся Пантикина.
И споделя за интересния момент, когато, завършила класическо балетно образование, Маргарита Арнаудова кандидатства за единственото достъпно тогава за нас престижно висше училище в чужбина – ГИТИЗ в Москва. За изпита прави „Лешникотрошачката“ на боси крака. „Участниците обаче са ученици на Нина Кираджиева, която пък е първата Демна на Мария Димова, направила спектакъла си на боси крака, защото е последователка на Мери Вигман.“ – очертава взаимовръзките Олеся Пантикина. Маргарита Арнаудова попада в класа на дисидента Анатолий Шатин, на когото не са разрешавали да поставя, но е можел да преподава. Олеся Пантикина си спомня как майка ѝ ѝ е разказвала: „Докато другите преподаватели караха студентите си да заучават техните образци, той ни даваше задачата, с много изисквания, да правим собствена оригинална хореография. Което е чист късмет.“
С интерес към съвременния танц, идвайки в България, Маргарита Арнаудова усеща липсата на достатъчно познаване на съвременните танцови техники. „И оттам следват различни специализации и пътувания, от които тя непрекъснато трупа материал. Например, „Пролетно тайнство“, което прави още през 1977 г., е на боси крака. Когато пътуват в Белгия, меката на „Пролетно тайнство“ на Бежар по това време, те са били много притеснени от съпоставката и са искали просто да се представят добре. Белгийски критик казва: „Ако не познавахме „Пролетно тайнство“ на Бежар, това би било най-доброто „Пролетно тайнство“, което сме виждали.“ И малко след това, сравнявайки с „Нестинарка“, специалистите казват: „Не знаем кое от двете е по-добро, това са две съвременни класики.“ Което е огромен комплимент.“
„Тя беше с огромно отношение към българската музика и към българското. Впоследствие отива в Танцовата академия в Кьолн, която тогава беше огромен източник на информация за съвременните стилове. Връща се от Германия и прави „Бариерата“ по Павел Вежинов – танцов театър пар екселанс. Сцената с лудницата беше изумителна, още ми е пред очите. Те говореха, всеки танцьор имаше персонаж, своя идентичност. Маргарита Арнаудова беше много добър актьор и показваше, имаше страхотен усет към верността на жеста. След големите спектакли прави колажи, които се родеят с постмодерния принцип на създаване на произведение. Там една тема се изследва през различни призми и епизодите вътре нямат причинно-следствена връзка. Свързват ги дистанционни нишки, но това вече не е разказ. В този смисъл тя търси развитие и на формата. И ето, впоследствие в българските си спектакли, в търсенията във връзката на фолклора със съвременните техники, тя стига до използването на „Греъм“ в „Нестинарка“ (1978 г.) – боса, много графична и кореспондираща с нейната визия за нестинарката и със самия ритуал на танцуване в жарава с боси крака. В „Корен дълбоко в небето“ – последния ѝ цялостен спектакъл, стъпва върху българския джаз като музика, но и като техника, с която смесва българския стил. Тя винаги е казвала, че взима движения не от българския танц, а от битието, от панаирите. Това не са стъпките на краката. В „Корен дълбоко в небето“ всеки от персонажите имаше своя битност в ежедневието и своя друга личност от митологията, която го издига над битовото. Ти не знаеш, говорейки с един човек, дали той е бродница или самодива. И всичкото това беше визуално изведено, то се четеше и създаваше един космос.“ – разказва за постиженията на Маргарита Арнаудова дъщеря ѝ Олеся Пантикина. В „Корен дълбоко в небето“ музиката се изпълнява от джаз музиканти, сред които Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова и Теодосий Спасов.
Джазът присъства в творчеството на Маргарита Арнаудова и чрез постановки върху композиция на Гершуин и песен на Ела и Луис. „Това са нейните завладяващи спектакли за млада публика, с които възпита цели поколения в отношение към съвременния танцов театър.“ – добавя Олеся Пантикина. Разговора в студиото водим ден след като специалната награда „Импулс“ за принос към българското танцово изкуство бе присъдена именно на Маргарита Арнаудова. „И това ме накара да усетя, че тя още е в настоящето и „Арабеск“ не сме сами в това усилие.“ Трупата получава и други награди „Импулс“, свързани с една от новите си постановки – „Тайната на Данте“ с хореография на Асен Наков. На 1 ноември той спечели и „Кристална лира“ за хореографията на този спектакъл.
