Уинстън Смит – героят от романа на Джордж Оруел 1984 седи приклещен на стол в ярко осветена килия за мъчения… Това е сцена, която зрителят може да види в „1984-та от изолатора“ – спектакъл, поставен в „Нов театър – НДК“ с драматизация и режисура на Бойко Илиев. В ролята на Уинстън Смит е Петьо Горанов, а образът на Джулия се пресъздава от Христина Пипова. Участват още актьорите Веселин Калановски, Цветан Николов, Александрина Събева и Надя Илиева. Христина Пипова – гост в предаването All-Time Jazz Masters, заедно с автора на музиката Любомир Денев – старши, припомни пророческите думи на Джордж Оруел: „Големият брат те наблюдава: войната е мир, свободата е робство, невежестото е сила“.
В своето есе „Защо пиша“ Джордж Оруел е откровен: „Това, което най-много съм искал да направя през последните десет години, е да превърна политическото съчинение в изкуство. Моята отправна точка винаги е едно усещане за кауза, едно чувство за несправедливост. Когато сядам да пиша книга, аз не си казвам: „Ще създам едно произведение на изкуството“. Аз пиша книгата, защото съществува някаква лъжа, която искам да разоблича, някакъв факт, към който искам да привлека вниманието, и моята първоначална грижа е да бъда чут.“
Любомир Денев коментира: „Бойко Илиев – основния двигател на спектакъла „1984 от изолатора“ – е чувствителен към несправедливостта, той не се предава и се бори до край. Освен това – добави Любо – текстът на Оруел е изключително силен и мотивиращ, тъй като третира темата за свободата“. А Христина Пипова се запита реторично: „Къде е свободата? Може би тя е някакво малко зрънце, което можем да изразим единствено и само чрез изкуството. Така бихме могли да се отделим от битието, да изразим себе си по един-единствен истински начин.“
„В моята музика, която не е предназначена за театър, също има театрални елементи.“ – сподели Любо Денев и продължи: „Музикалната драматургия в симфонично или камерно произведение се основава на принципите на театралната драматургия, но конкретно чрез музиката в „1984 от изолатора“ аз се опитах да припомня високопарната музика, с която ни заливаха в кинопрегледите от недалечното минало, музиката която илюстрираше големите „успехи“ на социалистическото строителство.“
„Аз си мисля, че Бойко Илиев неслучайно се е спрял на Оруел, защото самият той е много близък до Оруел като начин на мислене с цялата тази гротеска в романа.“ – продължи размишленията си Христина Пипова. А Любомир Денев допълни: „Бойко намира аналогия с нашия живот в момента. Големия брат те наблюдава, винаги някой ти казва какво да правиш, винаги има някакъв контрол.“
Ще завърша с още един пасаж от есето на Джордж Оруел „Защо пиша“: „Преглеждайки последните една-две страници, виждам, че съм успял да изглеждам така, сякаш моите мотиви за писане са изцяло посветени на обществената полза. Не искам да оставям това впечатление. Всички писатели са суетни, себични и мързеливи, а в основата на техните мотиви стои едно тайнство. Писането на книга е ужасна, изтощителна борба, като продължителен пристъп на тежка болест. Човек никога не би предприел подобно нещо, ако не беше преследван от някакъв демон, на когото нито може да се противопостави нито да разбере (…) И връщайки се отново към моето творчество, виждам, че там където не съм поставил политическа цел, неизбежно съм писал безжизнени книги, залъгвал съм се с крещящи пасажи, изречения без смисъл, красиви прилагателни и въобще – празни приказки.“
„1984-та от изолатора“ гледаме отново в „Нов театър – НДК“ на 8 април от 19:30 ч. Повече – на Фейсбук страницата на събитието тук. Спектакълът се реализира с подкрепата на Министерството на културата.
