Изложба в Институт Лист София – Унгарския културен институт, ни приканва чрез произведения от разнообразен характер – живопис, фотография и скулптура, да погледнем от по-различен ъгъл на света около нас, да погледнем по-дълбоко, да видим своите чувства и в тях да открием отражението на заобикалящата ни среда. Изложбата е подготвена от унгарската галерия TOBE, наречена така по първите срички на личните имена на двамата ѝ създатели – Томас Опиц и Беата Пушкаш, които са и спътници в живота. Избирайки това име за галерията си, те отправят и призив – „Да бъдеш“. Заглавието на изложбата го пренася към аудиторията: Just To Be („Просто да бъдеш“). Проекта галерията подготвя по покана на директора на Институт Лист София Сандра Мишкеди. С откриване на 20 ноември, изложбата продължава до края на януари в сградата на института на ул. „Аксаков“ № 16 в столицата. Входът е свободен. Интервю на Светослав Николов с куратора Томас Опиц.
Различни образи – реални и художествени са поставени един до друг, във взаимодействие един с друг, за да продължат във въображението онова, което наблюдаваме в средата около нас и да видим по по-специфичен начин детайли от обграждащия ни свят. Моля Ви в началото да представите изложбата с нейния замисъл.
Тази изложба е разделена на два блока. Единият е природата, а другият е абстракцията. Но и в двата присъствието на човека е много важно. Едновременно сме в абстрактния свят, който можем да формулираме, както и в природата, която тълкуваме наново. Това е показано от творците.
В деня преди откриването (от ляво надясно): Сандра Мишкеди, Томас Опиц и Беата Пушкаш
Поставяйки човека в центъра, как той влияе на света около себе си, как средата му влияе и как можем да бъдем по-добри за средата около нас?
Смятам, че най-добрият отговор е отварянето. И по-конкретно – отварянето към изкуството. Защото творческото мислене ни придава характер и ни дава ключ, за да разберем по-добре природата и да се отнасяме по-внимателно към нея. Голяма част от работите на творците, представени тук, са резултат от вътрешен подтик. Той се свързва с конкретна причина и действие, което вероятно се случва и с други хора. Най-важното е зрителят да проектира върху тези картини своите чувства и разбирания и да се открие в творбите.
Разкажете ни повече за проекта.
Галерията ни представя тези творци. Получихме покана от Институт „Лист“ – Унгарския културен институт в България. В това пространство и в този проект е важно, че има не само унгарски творци, но и артисти от Латинска Америка, от Южна Америка. Аз съм роден във Венецуела и това бе първата идея, когато създадохме галерията – да представяме латино и южноамерикански творци в Унгария. И макар че това го правим и на други места по света, защото участваме в панаири и фестивали, вероятно на директора на Унгарския културен институт в София Сандра Мишкеди ѝ е била интересен мултикултурализмът.
Тази изложба е специално подготвена за Институт „Лист“ в София.
Да, този проект е подготвен специално за тук. През септември бяхме на изложение в Будапеща, където направихме същата тази „облачна“ подредба. Това е нова тенденция, която ние почти случайно започнахме в Будапеща. Но когато бяхме на панаири в Париж и в Мексико, видяхме, че там галериите подреждат творбите по същия начин. Това искахме да повторим и тук, в София, а не просто да наредим картини една до друга. Формира се по-отчетлива атмосфера. Така можем да си представим произведенията на изкуството у дома си.
Как направихте селекцията точно на тези произведения? Какво търсихте в творбите, за да ги подредите в изложбата така, че да се получи това взаимодействие между тях?
Вече имаме опит и познаваме произведенията на творците, с които работим. Така имаме основа, от която можем да тръгнем. Но, например, една такава комбинация може да се направи окончателно само според мястото. И тук много добре се получи.
Как пространството се отрази на самото подреждане?
Искахме на всяка цена да изградим съчетание от контрастиращи си елементи. Например тези розови и лилави цветове много добре контрастират със сивата стена. Забелязахме и реакцията на преминаващите, които виждат произведенията и се заглеждат. В секцията с природата доминират зеленото и земните цветове. Там се стремяхме да постигнем емоционално въздействие. Има човешко лице, което се подава от водата и това е една много емоционална картина, непосредствено до която има керамика с формата на сърце. Това е добър паралел. И понеже витрините са много големи, отвън тези мащабни блокове се виждат отлично. След стълбите нагоре има още три блока, които също се занимават с връзките на човека с природата и със собствените му преживявания. Там имаме произведения на двама фотографи и един художник. И при двамата фотографи можем да говорим за нов документализъм – не фоторепортерство, а документализъм, извиращ от вътрешни преживявания. Искахме да ги разположим отделно, за да се види, че има и такъв творчески процес.
Тази изложба разчита на емоционалното въздействие много повече, отколкото на чистата презентативност. Не мога да се освободя от усещането за изгубеност, изложбата ни призовава ясно да формулираме цел, да не бъдем хаотични и да видим посоката пред нас, в която сме се отправили. Как изложбата помага да преосмислим точно това движение от хаоса към ясната цел и конкретната задача?
Както казах по-рано, всеки трябва да намери собственото си преживяване в тези творби и връзката си с него. Важно е как става това, така че и младите да откриват същите знаци, които са от друга епоха, но все още присъстват в съвремието ни. Вдясно тези черно-бели снимки са на Кинчьо Беде – най-младият ни творец, родена през 1995 г. За нея представлява голям интерес епохата на комунизма и тази пропаст между нейното поколение и поколението на родителите ѝ. Същите тези липси се явяват в друга форма в творбите на гватемалския ни творец Хуан Бренер, който също трябваше да се завърне в собствената си страна, за да я опознае. Защото има една провинция – планинска част, където се сливат традицията и стремежът към новите технологии. Тук художникът Пател Ребело от Португалия, който по произход е индиец, извежда като силна линия в творбите си изобразяването на любовта. Той, имам чувството, все още има надежда за любовта. Затова и казах, че във всяка една от творбите целта е да открием самите себе си.
Да бъдем по-сетивни и да разбираме повече света около нас. И накрая, моля Ви за представяне на вашата галерия и на вас като екип?
Преди 11 години създадохме тази галерия със съпругата ми Бела Пушкаш. Галерията е нарекохме TOBE – ТОмас и БЕла. Just To Be – „Просто да бъдеш“, с призива – присъствай, озаглавихме изложбата. Започнахме преди 11 години. От тогава насам вече сме уреждали много изложби с признати и известни творци и сме участвали в много чуждестранни панаири и фестивали. Целта ни е да продължим да правим това и колкото се може повече хора да се запознаят с нашата програма. Чакаме всички с радост в сряда вечерта от 18:30 ч. на откриването на изложбата. Галерията се занимава главно със съвременна фотография. От известно време развиваме ново крило, в което включваме и съвременното изкуство. За нас е много важно, че фотографията и изобразителното изкуство, са на едно ниво. Затова композициите тук са сборни – има фотографии и изобразително изкуство, създаващи обща атмосфера.
