Националният музикален театър „Стефан Македонски“ гостува за първи път в родния град на оперетата Шумен с „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников. Това е градът, в който авторът работи за напредъка на нацията и от който е режисьорът Николай Гундеров. В главната роля влиза асистент-режисьорът Тодор Велков, който е роден и учил в Шумен. Още един роден в града член на трупата е в главна роля – Александър Панайотов. На пианото е родово свързаният с града Томислав Вичев. Представянето на спектакъла ще бъде предшествано от специална образователна програма. Инициативата е на друг шуменец – програмният директор на Jazz FM Светослав Николов. Събитието е на 29 май в ДКТ „Васил Друмев“. В 18 ч. започва въведението с откриване на изложба и поредица от презентации, а спектакълът ще се играе от 19 ч. При гостуването ще бъдат реализирани и други образователни инициативи. Гастролът на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ се осъществява с подкрепата на Община Шумен.
От Шумен преди 111 години започва летописът на родната оперета с делото на певеца Ангел Сладкаров и на режисьора Велико Дюгмеджиев. Портрет на Сладкаров посреща публиката във фоайето на Националния музикален театър, а около него е оформен фотокът на „Криворазбраната цивилизация“. Това е идея на режисьора Николай Гундеров – покана към всеки от публиката, свалил маската след спектакъла, да си направи снимка в своята най-хубава истинска светлина. Зараждането на професионалното оперетно изкуство в Шумен е с корени и в делото на Добри Войников. Той става първият български диригент, като поема палката от основателя на първия професионален оркестър Михай Шафран (1853 г.), първи въвежда нотното пеене в училище и създава първия ученически хор (1858 г.), а също и първия български ученически оркестър (1859 г.)
Добри Войников пише „Криворазбраната цивилизация“ през 1871 г., за да се бори чрез хумора с „деморализацията“ сред младите, която, вярва той, може да бъде изгонена „със свястната съзнателност тоже на младежите“. Неговата цел е през хумора да говори поучението, което „втълпява най-добри впечатления“. Постановката първо се играе в Букурещ, след това – в Цариград, и чак през 1875 г. е за първи път играна в България именно в Шумен по идея на Панайот Волов, който цели с това да пробуди обществото. В чест на 50-ата годишнина от превръщането на произведението в телевизионен мюзикъл с режисьор Хачо Бояджиев Националният музикален театър го поставя на своята сцена. Премиерата е навръх Деня на будителите през 2024 г. За режисьор театърът кани Николай Гундеров, който осъвременява контекста. Към музиката на Дечо Таралежков с препратки към песни от 70-те са добавени и актуални музикални произведения. Така постановката е изцяло в сегашно време, поуките от нея са извлечени от днешния живот и служат за неговото подобряване.
Представлението ще бъде предшествано от специално образователно събитие с начало в 18 ч. Публиката ще бъде посрещната във фоайето на театъра от изложбата за започналата в Шумен история на оперетното дело в България. Тя бе подготвена от НЧ „Добри Войников – 1856“ и Държавен архив – Шумен с подкрепата на Община Шумен. От нея ще научим повече за първата детска оперета, поставена в Шумен на 20 май 1906 г., както и за първото оперетно заглавие за възрастни на българска сцена – изиграната на 10 май 1914 г. от Шуменския оперетен ансамбъл „Кармозинела“ от Виктор Холендер. Със снимки, афиши и подробни текстове изложбата разказва за присъствието на оперетното изкуство в културния живот на Шумен и неговото пренасяне в столицата и в други градове от страната.
В 18:15 ч. в зала „1300 години България“ на театъра (фоайето пред втори балкон) започва поредица от три презентации. Уредникът на къщата музей „Добри Войников“ към Регионален исторически музей – Шумен Мюжген Исуф ще ни запознае с биографията на видния ни възрожденец и с неговото дело, с разбиранията му за културното развитие, които са в основата на „Криворазбраната цивилизация“, с неговия принос за духовния напредък. След това началникът на Държавен архив – Шумен д-р Антония Панева ще представи с фотографии и документални материали случилото се около т. нар. Френска сватба. Това е първото представяне в България на „Криворазбраната цивилизация“, което целяло да попречи на брака на православна шуменска девойка с белгиец католик, работещ по строежа на железопътната линия. За да не се осъществи сватбата, Панайот Волов предлага да се изиграе „Криворазбраната цивилизация“, представлението е последвано от размирици, които завършват с арести. След това революционерът не се връща повече в родния си град, а личната история има хепиенд – двамата влюбени се венчават в Русе и стават корен на род, от който са прочути личности в историята ни. На финала на това въведение към спектакъла режисьорът Николай Гундеров ще разкаже за пренасянето на действието в съвремието, за новото осмисляне на драматургичния текст, за резонанса на творбата в наше време.
Репетицията преди спектакъла от 17:30 ч. ще бъде открита за шуменските деца, които се занимават с театрално изкуство. Те ще могат да проследят подготовката, а след това в кратка среща с режисьора да научат повече за професионалното театрално изкуство. На празника на града, 11 май, на Николай Гундеров бе връчена Златната значка на Шумен за принос към културата. Гостуването на Националния музикален театър в Шумен ще остави дълбок отпечатък върху града и с други образователни събития, чрез които по новаторски начин културата ще бъде част от училищния живот в Шумен. Планира се подобно специално представяне на „Криворазбраната цивилизация“ и в Националния музикален театър в София.
Последните останали билети са онлайн в сайта на Kupibileti тук и на касата на театъра.
