Любовта оправдава Всичко
Но преди Всичко
трябва да различиш
Любов от Нелюбов –
най-черната работа
в непрогледната светлина
(Из „Непрогледна светлина“)
Не само стихове – спасения и стихове – вдъхновения, а нов поглед към света, в който го виждаш в неговия смисъл и в цялата му красота, забелязваш всеки знак – и той е повик за живот. Стихосбирката „Капка, изпреварила дъжд“ (ИК „Знаци“, 2022 г.) на Диана Саватева споделя колко е красив животът, как сме свързани със света, колко подкрепа имаме във всичко около нас, колко далеч можем да стигнем, колко светлина можем да дадем, как имаме на своя страна любовта да ни води през всяко преживяване.
Поетесата е свързала живота си журналистиката, а тази професия изгражда у нея изключителна наблюдателност. „Работата в медия изостря чувствителността.“ – казва Диана Саватева. И споделя в стихове своите проницателни наблюдения и жизнеутвърждаващи открития. Тя подчертава, че книгата е импулс да възприемем цялата пъстрота, с която сме заобградени, и да ѝ се наслаждаваме, да приемаме всичко с благодарност.
Не е трудно да избягаш
Трудно е да задържиш
страстта към бягството
(Из „Пияните листа“)
Есенните листата тичат с вятъра с измамната надежда, която той им дава, отново да завърже дъха им за дърветата. А ние, в своя бяг в живота, имаме реалното спасение.
Красотата не е самоцелна. Преживяна веднъж, тя се свива в капсула, която прелита през времето и се разпуква пред очите ни, когато сме изгубени, а все още не знаем.
(Из „Бял паун“)
„Животът е красив, дори когато е изпитание. В него също има благодарност.“ – уверява ни със своите стихове Диана Саватева. Те са поглед към доброто, което можем да правим, напомняне, че можем да сбъдваме мечтите си, уверение, че всичко е по нашите сили, разпознаем ли го като наше.
Най-голямото изпитание, пред което човек е изправен, е да опази мекотата на сърцето си. Животът непрекъснато ни засипва с причини да станем коравосърдечни.
(Из „Най-голямото изпитание“)
В изпитанията откриваме и преоткриваме себе си, намираме нови сили. „Светът е такъв, какъвто го видим и го доизградим.“ – насочва вниманието към личното преживяване Диана Саватева. Той може да бъде враждебен или пък необят от възможности. „Голямата битка не е за това да имаш повече, да си създадеш илюзорна сигурност, да постигнеш някакъв успех или да получиш награда, а да запазиш мекотата на сърцето си – тази чувствителност, която ти дава възможност да видиш света в пълната му светлина. Тогава виждаме щастието, дори когато сме изправени пред изпитания. Те са неизбежни, трябва да ги възприемаме като част от цялостнто случване, да ги преодоляваме и да ги превръщаме в живот, който ни носи смисъл.“ – убедена е тя.
Стихосбирката завършва с „Безкрайна поема“ за безкрайната благодарност към живота. Произведението Диана Саватева започва във втората си стихосбирка преди 10 години и продължава в следващата сега. „Започнах тази „Безкрайна поема“ с идеята да я продължа. Мислех си, че сега ще започна да пиша от там, където съм свършила преди десет години. Но писането само́ те води. Взех от „Безкрайна поема“ от предишната ми стихосбирка „Градът – любовна карта“ това, което кореспондира със сегашното ми душевно състояние, разместих няколко части и допълних само със знаците през този десетгодишен период.“ – казва за продължението поетесата. Тя отправя предизвикателство към читателя да открие пластовете в дълбочина и да разбере защо е необходимо да казваме „благодаря“.
Благодаря
за твоята тъмна страна,
по която само с бяло
мога да пиша
(…)
Благодаря за светлината,
която бликва там,
където най-малко я очакваме.
(…)
Благодаря
че гласът на птиците
е по-силен от гласа на града
за безкрайността от
НеЛюбов
в която любовта не може
да остане скрита.
(…)
За следващия ден благодаря
светът е прясно нарисувана картина
мощен в своята незавършеност
Мирише на ателие, в което
току-що са смесени боите
(Из „Безкрайна поема“)
Илюстрациите в книгата започват да придават форма на вълшебствата. Рисунките са на художника Светозар Бенчев, професор в Националната художествена академия. „Той влезе под кожата на стиховете и създаде творби, които дишат заедно с тях.“ – благодарна за съпреживяването е Диана Саватева.
Разговора с нея водим на Софийския международен панаир на книгата на 31 май, когато бе специалното представяне на стихосбирката, и го излъчваме по Jazz FM на 1 юни. Затова Диана Саватева посвети на слушателите ни стихотворение за „чудото да откриваме живота в малките неща, които носят големи послания.“
Юни
Дъждът отвърза
аромата на липите
Изведнъж
животът спря да бърза
Куцукащ гларус
отпи небе
от локвата
В миг като този
най-силно се страхувам
да не пропусна следващото чудо
Книгата е издадена със съдействието на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата – 2022“.
