Оставил трайна следа върху художествения живот на Франция, Йожен Кариер е представен в изложба в „Квадрат 500“ на Националната галерия (тук е страницата на събитието във Фейсбук) с всички произведения, които тя притежава. Негови творби присъстват в Постоянната експозиция на галерията, но тук са събрани всички, като го представят като живописец, рисувач и голям специалист в областта на литографията.
Колекцията от картини е събрана основно от Светлин Русев, а от рисунки и литографии – от Богомил Райнов, през 1977 г. – 1978 г. Подготовката за изложбата включва подробно изследване на фонда на Кариер в Националната галерия. Както отбелязва кураторът Искра Траянова, всички работи са с много висока художествена и колекционерска стойност. Изложбата може да бъде разгледана до 4 октомври включително.
През цялото му творчество преминава идеята за майката и детето, като многократно изобразява съпругата си и своите деца, допускайки публиката близко до личния си, интимен свят. Срещу входа на залата ни посрещат две „Майчинства“ – от 1881 г. и от 1892 г. – подготвителни етапи за две от най-красивите му творби, днес изложени в музея „Шарлевил – Мезиер“ в Ардените и музея в Гренобъл.
В изложбата той е представен във връзката си със скулптора Роден – двамата са звезден тандем на своето време, обяснява кураторът Искра Траянова: „Двамата ги свързва голямо приятелство, общи естетически принципи и отстояването на много модерни за времето си концепции за статута на творбата. Роден и Кариер се запознават през 1880 г., когато и двамата работят във фабриката за порцелан в Севър. Единият присъства в най-важните моменти от живота на другия. Те си влияят взаимно. При Роден владеенето на светосянката и на меките преходи на равнините идват от влиянието на Кариер. На погребението на художника скулпторът казва, че трябва да гледаме на неговите творби като бъдеще. „Неговите творби са бъдещето.“ – посочва Роден за Кариер. Значението на фигурата на Кариер е огромно, що се отнася до големия опит, който той дава на младото, новото поколение творци, които в началото на XX в. ще бъдат златното поколение на модернизма. Те ще поемат именно концепцията, която налагат двамата – макар да се срещат с неразбиране – за non finito статута на творбата. Тази идея ранното поколение модернисти ще превърне в свой топос и ще предефинира по този начин историята на цялото европейско изкуство, обяснява кураторът Искра Траянова. Когато Роден завещава творбите си на Франция, поставя условието те да бъдат експонирани заедно с творбите на Кариер от неговата колекция. В жеста в „Медитация“ виждаме паралел с „Мислителя“ на Роден.
„Картините на Кариер са изключително разпознаваеми. Те са изпълнени в монохромна живопис, която в началото е кафяникаво-охрава, но след това преминава и в пълен гризай. Не е никак случайен отказът от реалистичния цвят. С това съзнателно действие той преследва дематериализацията на образа.“ – описва характерното за почерка на Кариер Искра Траянова. Картините са нарисувани така, че въвличат зрителя в себе си. Кариер първо нанася боята, след което започва да изстъргва излишното и с неколкократни наслагвания създава фината тъкан на задния план, от който ще изплуват вече скулптурно и картините му. И още от Искра Траянова: „Характерно за неговите ранни работи е, че той успява да направи образа чрез елиминирането на контура и чрез скулптурното поведение при създаването на самото лице. Всичко това е едно осцилиране на образа: той едновременно излиза от задния план към зрителя и отново се връща и потъва. Неговите образи вибрират.“
В поредно „Майчинство“ виждаме мекия фокус на работите, в които не се използва контур. „Идеята на Кариер е да преследва онази митична връзка между майка и дете – състояние, в което те са само двамата и изпитват страхотно блаженство от това. Както и Роден, той е изразители на психологически състояния, затова елиминира много неща от традиционната живопис – цвят, контур.“ – обяснява Искра Траянова.
В по-късния период на твореца тялото е изобразено без костна структура, то звучи обтекаемо. „Той не се интересува от точното изобразяване на модела. Него го интересува формата, която трябва да изпълни със светлина. За него човекът е проявление на импулсите на природата. Интересува го тази метафора на органичен живот и универсална природа. Това са едни много други големи проекции, които го свързват много със стремежите и мистика на символистите, които в негово лице са разпознали един от тях. Но Кариер винаги е заявявал, че няма нищо общо.“ Както отбелязва кураторът Искра Траянова – той не се вписва в нито едно стилистично течение от втората половина на XIX век, защото търси собствен път в истинския смисъл на Леонардовото разбиране за изобразяването на човека.
Обучен като литограф, Кариер започва да твори в тази област към 1890 г. В изложбата виждаме и първата му литографска работа – „Новородено с шапка“. В пресъздаване на този момент Кариер показва и енергията, с която идва новият живот на този свят. В „Портрет на младо момиче“ той използва техника, която днес наричаме офсетов печат. В дясната част той оставя следи от своите пръсти, за да даде указание за дълбочина.
Друга творба идва с оригинални рамка и паспарту с печат на наследничката, към чиято колекция преди смъртта на Кариер преминава произведението.
„И на финала на нашето пътешествие в изложбата се разкрива прелестта на неговата рисунка. Тя е характерна, тя е удължен контур и същевременно една щриховка, която прави амалгама между тези две състояния на поведение на рисунката и я превръща в балеаж. Това е характерно за неговите работи: фини, прецизни.“ – описва и тази страна на неговото творчество Искра Траянова. В колекцията на Националната галерия с творби на Кариер е и негов късен автопортрет с четка и палитра.
