Изложбата „Места и ритуали“ проследява развитието на двете основни насоки в творчеството на Надежда Кутева от нейното дипломиране в Художествената гимназия през 1964 г. до най-новите ѝ произведения. Почти всички пишещи за нейното творчество, в опита си да открият неговата специфика, повтарят думата ритъм. Самата тя казва:
„Старая се живописта ми да има идейно-визуална адекватност на идеи, които могат да идват от музиката или от словото. Примерно при родопските песни мелодията е плавна, едногласна и т. н. Това се опитвам да приведа в образ чрез четливите линии и силуета на фигурите, като постигна и ясен ритъм. Основният ми водещ мотив е балансът на композиционните елементи, както и ритмуването на обемите в пространството. Бих искала да запълня малката плоскост на картината с ясен ритъм.“
Чрез плейъра под основната снимка може да чуете интервюто, което Надежда Кутева даде за Jazz FM радио. С художничката разговаря Таня Иванова в предаването „Следобедни импровизации“. Изложбата „Места и ритуали“ може да разгледате до 25 май в СГХГ.
Автопортрет, 1980 г.
Събрани от различни колекции, нейните картини в тази изложба разкриват художник, който не само пресъздава усещането си за природа и атмосфера, но съумява да изобрази мелодия. Дали ще рисува фигури на брега на морето или по хълмовете на планината Родопа, лазарки, сцени от житието на св. Никола, нестинари, слезли от стените светци или жени с детски колички в парка, всички те са изобразени като участващи в свой собствен, странен, възторжен и смирен ритуал. Когато е избрала да се потопи във водите на народното творчество, Надежда Кутева пътешества във времето, защото фолклорът е концентрат на безкрайна протяжност от време и код за проникване в същината на родното.
Еньовден, 1987 г.
Надежда Кутева е родена в семейството на Филип Кутев и Мария Кутева. Завършва специалност „Стенопис“ в Художествената академия през 1971 г., след което се насочва към кавалетната живопис. Участва в множество национални и международни изложби, представила е над 20 пъти самостоятелно своето творчество. Носителка е на редица награди, сред които: на словашките художници, Кошице (1977), „Златю Бояджиев" (1986), „Владимир Димитров–Майстора" (1990), „Захари Зограф" (2022).
