На 6 февруари 1896 г. княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавно рисувално училище. През студената утрин на 14 октомври същата година трима твърде модерно облечени за времето си мъже се изправят пред невзрачна постройка на ул. „Шести септември“. Един от тях произнася думите: „Училището е открито!“ Това са тримата първи преподаватели в бъдещата Национална художествена академия – Антон Митов, Борис Шац и Иван Мърквичка. Зад гърбовете им надничат около 40 младежи. Този паметен момент е запечатан на снимка, показана в изложбата „АКАДЕМИЯТА въ КНЯЖЕСТВО и ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ“ в галерия „Академия“. Тя се открива днес в 18 ч. и може да бъде разгледана до 9 март.
Указ на княз Фердинанд I за утвърждаването на Закона за държавното рисувално училище, 6 февруари 1896 г. Централен държавен архив
Часове преди откриването влизам в галерията и там ме посрещат с „Добре дошли в двореца!“ Води ни червена пътека, а по стените върху същия символизиращ монархическата власт цвят са закачени потрети на княз Фердинанд и на цар Борис III, както и на членове на техните семейства. Другите произведения добавят към образа на епохата с изящния почерк на майсторите и със сюжетите за човешко величие и природна красота. Сред авторите са Иван Мърквичка, Антон Митов, Борис Денев, а също и световни художници. Витрини с красиви предмети пресъздават обстановката в двореца, документи допълват разказа за достойнството, с което се е изграждала институционално Националната художествена академия. „Атмосферата е на истинския дворцов живот, със символи на царствеността. Искаме нашата изложба да предаде послания за онази България.“ – обрисува изложбата кураторът д-р Милена Балчева-Божкова.
Антон Митов (1862 – 1930). Портрет на княз Фердинанд I, темпера, дъска, 26 х 22 см. Частно притежание
И продължава да разказва: „Когато Държавното рисувално училище отваря врати, то започва своя живот много трудно. Затова много е била важна подкрепата на княз Фердинанд. Софийската общественост и пресата подминават създаването на учебното заведение, то има много противници, които в следващите десет години искат да бъде затворено. Самото му съществуване изключително много е дразнело политиците, те са го смятали за излишно. Както четем в спомените на първите преподаватели, много пъти от тези опасности то е било спасявано от княз Фердинанд. Някои от учениците са били в тежко материално състояние и за подпомагането им се създава дружество за подкрепа. Фондът му се попълва от дарения на княза и от приходите от сказките на Антон Митов, на които Фердинанд е бил чест гост със своя свита и е заплащал билета си. Там той е и разговарял с други височайши особи в държавата и е успял да спаси училището от гибел.“
Иван Мърквичка (1856 – 1938). Портрет на княгиня Мария Луиза, ок. края на 90-те години на XIX в., м.б., платно, 74х62 см. Музейна сбирка на Националната художествена академия
Темата за отношенията между Академията и царското семейство е развита в няколко аспекта. Виждаме творби от първите изложби, от които князът прави откупки и за които предоставя произведения от своята колекция. През 1906 г. училището празнува 10 години от създаването си. Преподавателското тяло решава честването да бъде на 2 юли – деня на възшествието на престола на Фердинанд. Тогава лично монархът полага основите на емблематичната червена сграда на академията в центъра на София. В изложбата е показан съхраняваният в музейната колекция ритуален комплект – чукчето и мистрията.
Ритуалният комплект, с който княз Фердинанд I полага основите на главното здание на Държавното рисувално училище през юли 1906 г. Махагон със сребърен обков. Автор на проекта: Харалампи Тачев. Музейна сбирка на Националната художествена академия
„По времето на цар Борис III академията вече не я грози опасност, защото се е превърнала в авторитетна образователна и културна институция. Този изключително образован монарх се интересува какво се случва там и редовно прави посещения. Царят продължава традицията да подпомага бедни студенти и да откупува произведения. През 1921 г. той е патрон на изложбата за 25-ата годишнина на училището. Показали сме произведения от нея.“ – добавя кураторът.
Борис Шац (1866 – 1932). Ритуален чук за полагане основите на паметника „Цар Освободител Александър II“, 1901, бронз, позлата, 35х20х7,5 см. Музейна сбирка на Националната художествена академия
Изложбата завършва с любопитна тема – царската колекция в музейната сбирка на Академията. „През 1947 г. след национализирането на царското имущество много предмети са били предназначени да се дадат на различни колекции. 47 обекта се съхраняват в музейната сбирка на НХА – основно произведения на приложното изкуство. Сред тях е ритуалният чук, с който цар Борис III полага основите на паметника Цар Освободител, а също и ритуалният комплект от началото на изграждането на аквариума във Варна. Реставрирани в ателиетата на академията, някои от тези предмети се представят за първи път. Показваме и подаръчен ловен рог, кутия за бижута…“ – изрежда д-р Милена Балчева-Божкова.
Сигнален ловен рог – подарък за цар Фердинанд, 1916, 52х9х10 см. Музейна сбирка на Националната художествена академия
Документи, предоставени от партньора на изложбата – Държавна агенция „Архиви“, добавят към разказа. Сред тях има фотографии, както и писма на Антон Митов и Иван Мърквичка до княза и до царя, от които струи изключителна благодарност и признателност за тяхната подкрепа.
Изложбата се осъществява в рамките на музейната програма на Националната художествена академия. Проектът се реализира под почетния патронаж на царското семейство и в партньорство с фондация „Свети Пимен Зографски – Национална художествена академия“, Държавна агенция „Архиви“ и Българска телеграфна агенция, както и с подкрепата на Националната галерия, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Фонд за опазване на историческото наследство „Цар Борис III и Царица Йоанна“, Централната библиотека на Българската академия на науките, Националния политехнически музей, Регионалния исторически музей – София, Галерия „Джуркови“ и Институт Лист София – Унгарски културен институт. Екип на изложбата: Милена Балчева-Божкова (куратор и ръководител на проекта), Младен Врабчарски (дизайн на експозиционното пространство), Ненко Атанасов (дизайн на рекламните материали), Росен Тошев (фотографии), Силвия Варадинова-Пападаки (реставрация), Емилия Колева (реставрация), Силвия Милославова (редактор), Димитрина Спасова (връзки с обществеността), Виктория Йорданова (сътрудник) и Елисавета Драгомирова (сътрудник). Проектът е реализиран в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия за 2024 г. и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
