В традиционното честване на патрона си проф. Николай Райнов Валдорфското училище в София ще постави тази година акцент върху издадената преди точно век негова книга „Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“. Еволюцията на калиграфията от древността до дигиталните стилистики и въздействието ѝ върху психиката и когнитивните функции при възрастни и деца е темата на честването на 137 години от рождението на проф. Николай Райнов, което ще се проведе на 17 януари от 17:30 ч. в частното училище, носещо името му.
„Философията на Николай Райнов е тясно свързана с децата. Това, което е правил приживе, е било за тях. Неговата работа изключително много в днешно време ни помага на нас като учители да възпитаваме широко скроени личност и да можем да работим с тези деца не само интелектуално, но и художествено. В обучението и възпитанието използваме неговото изкуство. Ние сме единственото училище, в което учим децата и на това да създават красив продукт с много работа върху краснопис чрез предмета „Рисуване на форми“ и ограмотяването в първи клас през образи. Всяка буква при децата излиза през определен образ и тогава започва същинската работа по краснопис. Той ни учи да бъде дисциплинирани, търпеливи, да учим и ние, възрастните, предавайки на децата чрез мисъл, воля и чувства, така че да можем да постигаме това, което желаем.“ – каза в студиото на Jazz FM Росица Михайлова – валдорфски преподавател и председател на Сдружение ЧСУ „Проф. Николай Райнов“, която ще бъде един от лекторите на събитието в събота.
Изкуството на Николай Райнов облагородява. Главният библиотекар на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив Петко Георгиев ще разкаже на учениците за ръкописите, които е изследвал Николай Райнов и работата му като главен библиотекар в Пловдив – пост, на който е назначен през 1920 г.: „В този период се появява силен интерес на българската научна общност към старите ръкописи. Николай Райнов е вече много известен и популярен, пловдивските ученици са посещавали библиотеката само и само да го видят как минава по коридора. Неговото капитално изследване е посветено на орнамента и буквата в славянските ръкописи. В архивния му фонд са запазени всички негови рисунки – копия на орнаменти, заглавки, заставки, изображения от средновековните български ръкописи. В пловдивския период ясно се „избистря“ интересът му към българското минало. Той ставна едно от основните действащи лица по изграждането на Дома на изкуствата и печата в Пловдив. На децата ще се опитам да разкажа малко повече за ръкописите и за тези книги от българското Средновековие, за това как един чуден човек, голям български учен, има щастието да работи с тях и да ги описва.“
На честването на 17 януари ще има специално занимание с внимание към това, което децата изписват и с отговорност поставят на белия лист. За тридесетвековната история на калиграфията до дигиталните стилистилистики ще говори доц. д-р Стоян Дечев от катедра „Плакат и визуална комуникация“ на НХА. По Jazz FM той описа многостранните способности на Николай Райнов: „Той е учил в Семинарията, но дали е вярвал в чудеса, не знаем. Той обаче е доказателство, че чудото е възможно. Той е теолог, философ, художник, поет, писател, преводач, редактор, изследовател, фолклорист, етнограф, критик, историк и теоретик на изкуството, професор, лектор и общественик. Живял е само 65 години и има над 100 издадени книги. Но преди всичко е художник. Учил е в семинарията, но не е станал патриарх, станал е Патриарх на българската култура. Учил е философия, но не е станал философ, а е станал теоретик и философ на българското изкуство. След това е завършил Художествената академия и е станал художник. За да докаже това, на дипломната си работа представя голи тела, декоративни композиции, проекти за шевици, корици на книги, килими, илюстрации, стъклопис, миниатюри, стилизувани пейзажи, стайна вътрешност, мозайки, църковна стенопис, ентарзия, библиотечни знаци, литографии, календари, афиши, мъртва природа и др. Той първи обръща внимание, че буквите са изкуство. До този момент на тях е гледано като на нещо съществуващо. От там нататък хората се отнасят към изкуството на буквите с необходимото уважение. В събота ще занимаваме децата с калиграфията, ще има работилница, в която ще пишат букви. Той ни учи, че калиграфията трябва да покаже красотата на буквите, на техните форми, на тяхната архитектоника, на тяхната пулсация, на техния ритъм. Много често се поставя въпросът, че от калиграфията не се разчита нищо. Няма нужда да се чете – текстът има друга функция. Калиграфията е дейност, която може да се опише като висш пилотаж в изобразителното изкуство. Там се изисква много труд, всеотдайност, опит. И всичко това е свързано с организация на труда, дисциплина, концентрация, себеотдаване. Не е случайно, че методът на това училище е такъв, че чрез калиграфията възпитават децата.“ В учебното занимание ще се включи Любослав Боянов – доктор в Националната художествена академия, създател на единствения кирилски шрифт препис.
На събитието в събота за търсенията на Николай Райнов в полето на орнаментите и стилизирането ще говори Станислава Николова, куратор и изследовател на творчеството на твореца. Графологът Иван Славов ще разкаже защо как пишем, говори повече за нас, отколкото ни се иска. Шрифтовете и възприемането им ще представи Кристина Костова – създател на Adys, единствения кирилизиран шрифт, който улеснява хора с дислексия. Всички гости ще имат възможност да разгледат изложбата „Орнамент и буква“ в дигитален вариант, а също и изложбата „Образът на буквата“ на ученици и учители в ЧСУ „Проф. Николай Райнов“. Специални гости са наследниците на Николай Райнов – скулпторът Диана-Мария Райнова и валдорфския педагог Теофана Манева.
