Операта като изкуството на живота достига до нас в концерт-спектакъл на студенти и ученици от класа по оперно пеене на проф. Илка Попова, проф. д-р Николай Моцов и ас. Тереза Бракалова в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Традиционното събитие, ознаменуващо края на годината, за първи път има необичаен формат, за да даде още средства на младите таланти да се изразят. Оперните арии, които те иначе биха изпели на концерт, сега се обвързани в спектакъл със сценария и под режисурата на докторант Никола Попов. Той е отново със своите преподаватели, но вече като обучител. В действието се включват и студенти пианисти, челисти и флейтисти от класовете съответно на проф. д-р Борислава Танева, доц. д-р Атанас Кръстев и гл. ас. д-р Ива Любомирова. Сюжетът ни пренася 10 години напред във времето, когато бившите колеги се срещат и поглеждат назад към годините в Академията и стъпките след тях. Така сценарият дава перспектива на младите артисти – възможност да отидат 10 години напред и да видят къде биха били тогава. Премиерата е на 21 декември от 15 ч. в концертната зала на НМА на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 94.
Идеята за тази нова форма на годишния концерт идва от артистичната кариера на двамата преподаватели проф. д-р Николай Моцов и ас. Тереза Бракалова. „Част от нашето сърце е на сцената. Разговаряйки как да подредим предколедния концерт тази година, ни хрумна идеята да направим нещо по-различно. Мислихме кой може да организира, подреди и въведе в представителен вид всичко това – и, разбира се, човекът беше Никола Попов, който завърши вокално обучение при нас. Понеже той е изключително талантлив човек, няма сфера в изкуството, към която да не е посегнал, възложихме на него тази интересна задача. Той е докторант към катедра „Музикално-сценична режисура“. С пълното доверие от наша страна той успя да създаде концерт-спектакъл. Искаме обучението на младите певци да мине задължително през сцената.“ – описа целта и пътя на реализирането ѝ проф. д-р Николай Моцов. Друг нов елемент е поканата към петима инструменталисти да се включат в продукция на певческия клас. „Така проектът се превърна в сътрудничество между различните факултети. Осъществяваме го с идеята да го покажем и в други градове.“ – изрича на глас проф. д-р Николай Моцов мисълта ми, появила се, докато гледам генералната репетиция.
Студентите много по-добре си представят ариите, когато изпълнението им включва и актьорска задача, казва ас. Тереза Бракалова: „Това им дава свободата да се представят много по-добре, отколкото ако застанат мирно на сцената. Когато има актьорско майсторство, всичко става лесно, приятно, логично. Те се отпускат, за тях всичко е много по-хубаво. Затова се радваме, че Никола е с нас. Той също е актьор-певец, изключително талантлив – помага им, показва им. Така децата могат да направят най-доброто.“
Докторант Никола Попов завършва преди 4 години класа на проф. Илка Попова и на проф. д-р Николай Моцов, а след това работи с режисьори като Вера Немирова и проф. Павел Герджиков, с директора на MusikTheater an der Wien Щефан Херхайм. В своя подход той показва на студентите по-големия мащаб на сцената като част от живота: „Задачата бе всеки певец да разбере, че отвъд пеенето има сценичен образ. За мен бе важно да събера целия творчески ентусиазъм и да се опитам да го предам на тези много талантливи студенти от класа, който аз съм завършил. Това е завръщане към моите студентски години и затова такава е темата на спектакъла. Студентите имат за задача да се превъплътят в образите на самите себе си в бъдещето. Ситуацията е много интересна. Надявам се, че зрителите ще я оценят на живо.“
Концерт-спектакълът предизвиква студентите да изградят визия за себе си след 10 години, да помечтаят за далечините, до които биха искали да стигнат. Същевременно той е завръщане на преподавателите към техните първи години след завършването на Академията. Така ученици и учители ни правят част от своите мечти и постижения. Това прави живо оперното изкуство. „Идеализмът и мечтите са приоритет на младостта. Сега им е времето да мечтаят за най-големите театри по света. Не спирам да им повтарям, че зад всеки един успял артист стои всеотдайност, която те на моменти не могат да си представят. Те искат всичко да се случва бързо. Но това е работата на вокалния педагог – да ги учи на търпение и дисциплина. Винаги им казвам, че таланта го носят, но характерът и самоконтролът са гарант за успеха им. Ние ги мотивираме да мечтаят, не ги смъкваме на земята с реалността – тя никак не е приятна. Аз изисквам от тях, те не разбират защо, след време ще го оценят. Мотивираме ги всички заедно, особено чрез този спектакъл, да мечтаят. Комуникацията с публиката се учи като всеки занаят. Да общуваш с публиката е най-висшето музикално достижение. Там се осъществява магията. Колкото по-често им се случва това, толкова повече те разбират, че публиката е най-важната част от техния творчески път. Концерт-спектакълът е по-пълноценен начин те да ѝ дадат повече.“ – посочва проф. д-р Николай Моцов.
Затова и докторант Никола Попов ни кани да подкрепим с посещението си младите таланти: „За някои от участниците това е първа актьорско-певческа задача. Вълнуващо е, от личен опит го казвам. Надявам се да напълним залата с доброжелателни очи и уши. Публиката изгражда новите имена.“ „Изключително вълнуващо е за нас да си спомним първите трепети, първата сцена. Обяснявах на момичетата от класа как ми трепереха краката, колко силно ми биеше сърцето и колко много се вълнувах, когато за първи път излизах на сцена. Те ми споделят своите мисли и чувства, задават ми въпроси за изпълнението си. Непрекъснато имаме взаимодействие помежду си. Вълнувам се и страшно много се радвам, че им даваме мечта. Дори да не са ориентирани какво ще правят, този спектакъл им предоставя възможност да си помислят и да се реализират в бъдеще. Преди Никола да започне да пише сценария, разговаряхме за всяко от децата – кой какъв характер има, с какво се занимава, какво му е любимото хоби. Той направи образите много близо до самите наши актьори. Те играят себе си. Много ще се радвам, ако всеки един от тях се реализира в бъдеще в нашата музикална сфера.“ – е желанието на ас. Тереза Бракалова.
В постановката има роли на радиоводещ, диригент, певици във водещи театри – такива са самите им изпълнители в живота. Така думата „играят“ е наистина в преносен смисъл, защото всичко е толкова истинско. Тръгвайки от собственото преживяване, те създават общо преживяване с публиката. Ролята на радиоводещ изпълнява Божидар Кожухаров, проявяващ постоянство и полагащ огромен труд в желанието си за изкуството. Той описва предпоставките за успешна реализация: „Ние трябва да мислим на високо ниво, да се стремим към изящество и към себе си, да даваме повече във всичко, което правим. Трябва да сме в хармония със самите себе си, за да можем да се превъплътим в роля. Когато играя, аз виждам първо картината в съзнанието си. Трябва много мислене и много действие.“ Той е в стихията си на сцената. Израства в семейство на вариететни артисти, на 5-годишна възраст участва във филм на Астор, който му показва и първия фокус – движението на пръстена нагоре със силата на гравитацията. Това великият маг го е научил от баба си. Така се предава наследството. „От там се започна. Астор ме хареса, започнах да се занимавам с фокуси, стигнах до театъра и пеенето.“ Божидар Кожухаров разказва колко естествено чувства музиката в себе си. „Харесах „Пинокио“ и започнах да си тананикам Арията на Щуреца. От малък операта живее в мен и я давам на хората. Музиката трябва да се съхрани в човека. Той трябва да се отдаде на това, което прави.“ В навечерието на Коледа и Нова година концерт-спектакълът е подарък за целия творчески екип и за зрителите. „Най-големият подарък е енергията между публиката и артистите във връзката между тях. Ние живеем за тази топлинка, която ни грее.“ – казва всичко важно за себе си Божидар Кожухаров.
Излизам от генералната репетиция с признателност към преподавателите и младите таланти, че ме направиха част от своя свят. Благодарих им, че полетяха и ни понесоха на крилете на мечтите си, за да станем – артисти и публика – едно цяло. Концерт-спектакълът за стремежите на сърцето към любовта, към изкуството и към живота призовава всеки да се обърне към своите копнежи. Оптимизмът на творбата прави пътя хубав и желан. Тази постановка, в която изкуството е красива реалност, осмисля всичко досега и дава енергия за стоящото пред нас.
