Българските музиканти Христо Вичев, Живко Петров, Димитър Карамфилов и Димитър Семов се завърнаха от турне в Тайван. На вашето внимание представяме пътепис за преживяното, написан специално за аудиторията на Jazz FM от Христо Вичев. Изказваме най-сърдечна благодарност за огромния труд, който китаристът е положил извън професионалните си ангажименти и с много любопитство се потапяме в неговия вълнуващ разказ, придружен от десетки снимки. Приятно четене!
Нашето азиатско приключение с Hristo Vitchev meets JP3 започна от две различни точки на света. Аз потеглих от Сан Франциско към Тайпе, а момчетата излетяха от София с прекачване в Истанбул. На първата снимка може да видите как се подготвяме за дългото пътуване. Момчетата вече са на летището в София, докато аз все още довършвам последните приготовления в Калифорния. Междувременно успяваме да проведем и един последен видеоразговор, за да уточним логистиката около пристигането ни в Тайван.
Момчетата кацнаха в Тайпе малко повече от час преди мен и любезно ме изчакаха на летището. Там най-после се събрахме всички, посрещнати изключително сърдечно от организаторите на Taipei International Jazz Festival. На следващите снимки може да видите първите ни общи моменти пред летището, както и пристигането ни в хотела в тайванската столица.
Още същата вечер, макар и доста изморени от дългите полети, решихме да се разходим из квартала, в който бяхме настанени, и да опитаме някои от традиционните местни специалитети. Първата ни вечеря естествено включваше прочутата тайванска супа с говеждо месо и нудли — Taiwanese Beef Noodle Soup. Това е едно от най-обичаните местни ястия, с богат ароматен бульон, крехко говеждо месо, нудли и различни зеленчуци. Изключително вкусно начало на нашето кулинарно приключение!
С нас беше и нашият тур мениджър от Япония, Масахиде Гото (Маса), който беше пристигнал специално, за да ни придружава и да се грижи за организацията по време на турнето. На следващата сутрин, преди да започне официалната програма на фестивала, имахме малко свободно време да разгледаме Тайпе. Градът вече се подготвяше за големите тържества по случай националния празник на Тайван — 10 октомври. В района около Президентския дворец кипеше усилена подготовка за празничните церемонии, паради и чествания. Беше прекрасно да усетим атмосферата на този огромен, динамичен и същевременно изключително приветлив град.
Taipei International Jazz Festival
След кратката сутрешна разходка се отправихме към мястото на фестивала — впечатляващия Taipei Music Center. Това е огромен и изключително модерен комплекс, посветен на музиката, изкуството и културата. На територията му има концертни зали, театрални и изложбени пространства, големи сцени и разнообразни съоръжения за културни събития.
Самият джаз фестивал се провеждаше на големия открит площад в комплекса, където беше изградена внушителна сцена с невероятно озвучаване и осветление.
На снимките може да разгледате нашите гримьорни, помещенията за почивка на музикантите и някои интересни моменти зад кулисите. Един от най-любопитните беше свързан с Митака Карамфилов, който имаше възможност да свири на контрабас, използван някога от легендарния Еди Гомес и дори подписан лично от него!
Друга много интересна подробност беше малката церемониална маса, разположена пред сцената. Върху нея бяха подредени традиционни предмети и запален благовонен тамян. Това беше красив символичен ритуал за късмет, благополучие и закрила на фестивала, музикантите и публиката.
Беше впечатляващо да видим колко естествено местните хора съчетават съвременната култура и музика с духовните си традиции и уважението към тях.
Последва саундчекът, който премина повече от прекрасно. Още от първите минути усетихме невероятния професионализъм на техническия екип. Всичко беше организирано с изключително внимание към детайла, а отношението към артистите беше наистина впечатляващо.
След саундчека имах удоволствието да проведа и специален майсторски клас, посветен на изграждането на творческа кариера в съвременния свят и възможностите, които новите технологии и изкуственият интелект предоставят на артистите. Темата беше „The Exponential Artist: Building a Creative Career in the Age of AI“.
Говорихме за музика, творчество, развитие на независима артистична кариера, новите технологични инструменти и, разбира се, за някои интересни китарни концепции.
Събитието премина в изключително приятна атмосфера, с много интересни въпроси и разговори. Особено вълнуващо за мен беше, че имах възможност за първи път да се срещна лично с няколко от моите ученици и последователи в Тайван, които от години използват моите образователни материали и китарни школи.
Винаги е специално усещане, когато хора, с които си общувал единствено чрез музиката и интернет, изведнъж застанат пред теб и можеш да се запознаеш с тях на живо!
След майсторския клас имахме малко време за вечеря и почивка, преди да започне големият концерт. А самият концерт беше просто незабравим! Посрещна ни многобройна, изключително внимателна и ентусиазирана публика. Още от първите пиеси усетихме прекрасната енергия и искрената любов на тайванските слушатели към джаз музиката.
Имаше силна връзка между сцената и публиката, а след края на изпълнението хората останаха дълго, за да разговарят с нас, да се снимаме заедно и да получат автографи.
Това са едни от най-ценните моменти в живота на един музикант — когато усещаш, че музиката ти действително докосва хората и че всичките години труд, пътувания и творчески търсения намират такъв искрен отклик.
Искам специално да отбележа и невероятната организация на фестивала. От сцената, осветлението и озвучаването до техническия персонал, доброволците и отношението към музикантите — всичко беше на изключително високо ниво.
Едно истински красиво и вдъхновяващо преживяване!
С влака стрела през Тайван към Гаосюн
След концерта нямахме много време за празнуване, защото на следващата сутрин ни очакваше ново приключение — пътуване с прочутия тайвански високоскоростен влак, известен като Bullet Train. Трябваше да се придвижим от Тайпе, в северната част на острова, чак до южния град Гаосюн (Kaohsiung).
Гаосюн е вторият по големина град в Тайван, един от най-важните икономически центрове на страната и дом на едно от големите пристанища в Азия.
На снимките може да видите и една от огромните централни гари в Тайпе — внушителен транспортен комплекс, в който човек лесно може да се почувства като в малък град.
Качихме се на високоскоростния влак и за около два часа и половина, включително придвижването до крайната ни дестинация, вече бяхме в Каошунг. Влаковете по тази линия достигат скорост от около 300 км/ч, а пътуването е изключително комфортно и приятно.
След пристигането се отправихме към Marsalis Jazz Club — един от най престижните джаз клубове в Тайван, носещ името на легендарния американски тромпетист Уинтън Марсалис.
Клубът е наистина впечатляващ — красива атмосфера, чудесна акустика, великолепна сцена и всичко необходимо за едно истински специално музикално преживяване.
Направихме саундчек, който отново премина прекрасно, след което имахме малко свободно време да разгледаме града.
Разходихме се из централните улици, спряхме за хубаво кафе и, разбира се, не пропуснахме възможността отново да се насладим на невероятната тайванска кухня. Храната в Тайван определено се оказа едно от големите удоволствия на това турне!
Вечерта се върнахме в клуба за нашия концерт, който включваше два сета. И тук преживяването беше не по-малко вълнуващо!
Клубът беше пълен, а публиката — изключително сърдечна, артистична и истински отдадена на музиката. Хората слушаха с огромно внимание, реагираха на всяка музикална идея и ни дариха с невероятна енергия.
След концерта отново останахме дълго да разговаряме с нашите нови приятели, да се снимаме и да раздаваме автографи.
Трудно е да се опише колко приятно е да попаднеш на място, където хората изпитват такава неподправена любов към музиката и проявяват толкова искрено уважение към артистите. Вечерта в Marsalis Jazz Club беше прекрасен завършек на нашето първо съвместно азиатско турне.
Обратно към дома
На следващата сутрин отново се качихме на високоскоростния влак и потеглихме обратно към Тайпе. Там, за съжаление, дойде моментът да се разделим. Моят директен полет за Сан Франциско беше в ранния следобед, докато момчетата имаха още близо десет часа до своя полет през Истанбул за София. Те използваха допълнителното време, за да разгледат още малко тайванската столица, преди да започнат дългото пътуване обратно към България.
Така приключи едно кратко, но изключително наситено с емоции, музика и прекрасни срещи приключение. Турнето на Hristo Vitchev meets JP3 в Тайван беше незабравимо преживяване за всички нас. Имахме щастието да свирим на две великолепни сцени, да се срещнем със стари приятели, да създадем много нови приятелства и да се докоснем до една невероятно красива и интересна култура. Но може би най-силното впечатление, което Тайван остави у нас, беше отношението на хората. Тяхната сърдечност, любезност, гостоприемство и най-вече искрената им любов към музиката ни накараха да се почувстваме истински добре дошли.
За нас това беше още едно прекрасно напомняне, че музиката е универсален език, който не познава географски граници и има удивителната способност да свързва хора от напълно различни краища на света.
Прибираме се с много красиви спомени, ново вдъхновение и огромна благодарност към всички, които направиха това пътуване възможно. Надяваме се това да е само началото на още много музикални приключения в тази прекрасна част на света!
Благодарим, Тайван! До нови срещи!
