Наричат Гретчен Парлато най-яркото вокално явление от Касандра Уилсън насам. А Хърби Хенкок твърди, че тя има дълбока, почти магична връзка с музиката. И когато човек послуша част от нейни записи или я чуе на живо, на концерт или на клубен гиг, осъзнава, че през нейното музициране се утвърждават едни отдавна търсени категории в съвременното вокално изкуство. Певецът е поставен наравно с инструменталистите, защото Гретчен Парлато владее поведението и гласа си на сцената без да я окупира като типичен фронтмен, а овладяно прелива емоционалната си сила, обрания като инструмент глас и софистицираната си фраза в цялостния звук. Гласът е вътре в процеса на създаване на музика. Парлато притежава точно това умение - да слее гласа си в инструментите и фокусът на всичко това да е музиката, а не нечие его. Това е една от причините тя да заблести насред огромното изобилие от джаз певци и да стане видима дори за най-претенциозните ценители на тази музика. Ето защо е празник, че ще може да я чуем и видим на концерт в България в рамките на осмото издание на Plovdiv Jazz Fest на 7 ноември в Дом на културата „Борис Христов“.
Тя пристига тук със своя квартет, в който свири и именитият пианист Тейлър Айгсти, който тази година спечели „Грами“ в категорията за най-добър албум със съвременна музика. Всъщност, Парлато пее с някои от най-добрите съвременни джаз музиканти, които напоследък оформиха най-новото джаз поколение в САЩ и силно влияят на новите тенденции и развития в джаза. Сред тях са Аарън Паркс, Джералд Клейтън, Есперанца Спалдинг, Бека Стивънс, Марк Джулиана, който впрочем е партньор на Гретчен Парлато и в живота. Заедно с него тя не рядко пее, а новата вокална и инструментална изказност в джаза започва да се налага осезаемо.
Историята на 46-годишната Гретчен Парлато започва в семейството на Дейв Парлато - известен музикант и басист в групата на Франк Дзапа. Той е свирил още с Ал Жеро, Дон Елис, Барбра Страйсенд и други. Дядо ѝ пък е известният тромпетист Чарли Парлато. Тъй че от малка била обградена с музика и съвсем естествено тя се превърнала в неин жизнен път. Първо се озовала в училището по изкуства в Ел Ей, след което специализирала етномузикология в университета в Калифорния. Следва един от важните етапи в професионалния ѝ растеж - приемането ѝ в Института за джаз „Телониъс Монк“. Парлато е първата вокалистка, допусната до тази програма. А одобрението идва от жури в състав: Хърби Хенкок, Терънс Бланчард и Уейн Шортър. През 2003 година тя се премества да живее в Ню Йорк, където пък печели първо място в международния джаз конкурс „Телониъс Монк“, отново с признание от звездно жури - Куинси Джоунс, Флора Пурим, Джими Скот, Ал Жеро, Ди Ди Бриджуотър. А първият ѝ албум не закъснява и излиза през 2005 г. DownBeat му присъждат пет звезди, а тя прави впечатление и на музикалната критика, и на публиката. Следват албумите ѝ In a Dream и The Lost and Found. Последният е много силен, философски албум, с който тя обръща внимание на противоречията в живота - изгубеното и намереното, мрачното и светлото, щастието и тъгата… Скоро след него издава и свой лайв със същото име, номиниран за „Грами“ за най-добър вокален албум.
През 2021 година след пауза Гретчен Парлато записва албума си Flor, португалска дума, която означава „Цвете“. Този албум се превръща във важно събитие за нея, защото се появява след шестгодишно дълбоко гмуркане в майчинството. Тя твърди, че тези години са били като епифания за нея и тя най-после е достигнала до своята лична и творческа зрялост и плодовитост, която сравнява с цъфтеж, с отваряне, със завръщане. Изобщо Flor се превръща в метафора на живота ѝ и тя събира великолепен музикален материал, който е синтез от оригинални композиции, американска популярна музика, европейска класика и бразилски песни. През този период Гретчен отново е успяла да се свърже с детето в себе си и да се влюби в музиката като за първи път. Особено влюбена е в бразилските ритми и интонации, към които изпитва афинитет от години. Със своя албум Flor Парлато заявява: „Имам истории да ви разказвам.“, а те ще бъдат разказани и у нас на сцената на Plovdiv Jazz Fest на 7 ноември, когато тя ще представи голяма част от последния си проект. Тази година и той бе номиниран за “Грами” в категорията за най-добър вокален джаз албум. Ясно е, че ни очаква вълнуващо музикално събитие, което е важно, защото ще ни разкрие новите посоки на съвременния вокален джаз и импровизационна музика, която не се ограничава жанрово. Пример за това е интерпретацията на Парлато на Сюита за виолончело No 1 на Бах, на която тя прави впечатляваща вокална трактовка като я пресъздава само с глас и чело. В своята версия Гретчен Парлато прави деликатни препратки към вокалната стилистика на Боби Макферин, на когото отдавна се възхищава. Тук, а и в целия албум се чува склонността ѝ да експериментира със звукоизвличането, да пее интелигентно и сдържано, без атлетически демонстрации на глас и вокализи, с тиха динамика и умни кулминации. Това е и тенденцията в съвременния вокален джаз, която се очертава през последните десетина години.
