Миналата година се навърши половин век от прочутия кьолнски концерт на пианиста Кийт Джарет. По този повод на фестивала „Берлинале“ беше показан игралният филм „Кьолн 75“, разказващ историята на концерта. През годините сме чували гледната точка на Кийт Джарет за събитието, а сега филмът ни позволява да погледнем към случилото се от една по-различна и не по-малко любопитна перспектива. В центъра на сюжета на „Кьолн 75“ е младата Вера Брандес, която е силно привлечена от джаз музиката и още от 16-годишна възраст започва да организира турнета и концерти на имена като Рони Скот и Ралф Таунер. По време на фестивала Berliner Jazztage тя чува за първи път Джарет и е поразена от неговия начин на музициране и импровизационния му подход. Така се ражда идеята да организира концерт на пианиста в Кьолнската опера, която към онзи момент не е особено гостоприемна институция към джаз музиката. Всъщност Вера Брандес среща много трудности по осъществяване на събитието и сега от дистанцията на времето и превръщането на албума The Köln Concert в емблема на световната култура можем да кажем, че всяко усилие си е заслужавало.
Режисьор и сценарист на „Кьолн 75“ е Идо Флук. В ролята на Вера Брандес е Мала Емде, а Джон Магаро играе Кийт Джарет. Филмът беше показан миналата година в програмата на международния Sofia Film Fest, а от началото на месеца вече може да се гледа по HBO Max.
The Köln Concert на Кийт Джарет се е превърнал в най-продавания соло албум в историята на джаза и най-успешния пиано албум за всички времена. Дали заради характера на Кийт Джарет или заради всички трудности около провеждането на концерта в Кьолн, но около него винаги е имало някаква енигма, а в случая говорим за една съвсем реалистична възможност за провал. За това разказва преди години Кийт Джарет, връщайки се към въпросния концерт: „Сещам се за лошата италианска храна, която беше сервирана в ресторанта в последния момент, когато трябваше да започна да свиря. Освен това бяха взели под наем не само неподходящото пиано, но и грешната марка пиано.“ Според Джарет пианото е звучало ужасно, във въпросния ден нищо не се е получавало, както трябва и затова албумът е бил под въпрос. „Продуцентът Манфред Айхер трябваше да работи като луд по звука след това.“ – спомня си още Джарет. Един ден докато пътували в колата с Айхер, те си пуснали касета със записа от събитието и тогава единодушно решили, че този проект е достатъчно добър, за да бъде издаден.
