Филигранът е културно наследство – традиция, занаят и изкуство. Проект на асоциация „Фестивалите в България“ го изследва и съхрани, така че да можем да продължим традицията на основата, поставена от толкова много майстори толкова назад във времето. „Тази ювелирна техника е изящна и красива, но все по-малко майстори я владеят.“ – определи причината за създаването на този проект Даниела Тодорова от асоциация „Фестивалите в България“.
Експертите идентифицират няколкото души, които поддържат техниката жива. „Тя е изключително трудна и сложна и явно не се предпочита много.“ – казва за постепенното избледняване на традицията Даниела Тодорова. „Освен занаят, филигранът е и културно наследство. Това бе нашият мотив да разработим проекта за проучване и популяризиране на тази замираща традиционна техника. Целта ни бе да я съхраним по най-добрия начин, да дигитализираме максимално голям обем информация и да представим занаята онлайн. Така хора, които потенциално биха се заинтересували от тази тема, по най-лесен начин ще имат достъп до информация за нея.“ – разказа още тя.
Така проектът прави историческа ретроспекция на занаята и описва присъствието му в съвремието. Проучени са множество източници, направени са интервюта със занаятчии, а цялата информация е систематизирана и достъпна за ползване на сайта filigree.bg, както и на Фейсбук страницата „Филигранът в България – изкуство, традиция, занаят“. По проекта са направени четири обучения – работилници с ментор майстор, насочени към широката общественост и професионално заинтересованите. „Идеята е максимално да дадем популярност, а който има интерес да намери начин да се дообразова.“ – посочва Даниела Тодорова.
От снимките и видеата, публикувани онлайн, виждаме жадния интерес на учениците да вникнат в техниката и да я използват. Това обещава бъдеще на занаята. „Те бяха така очаровани, особено децата в Пловдив, които се обучават в ювелирство в единствената подобна паралелка в България. Те чакаха да свърши теоретичната част, за да се втурнат в работилницата и да прилагат показаното от ментора. Много бяха въодушевени! Бе много интересен и досегът със студенти от „Нов български университет“. Те разбраха за традицията филигранът да се вплита в носията, но и в съвремието да намира интересно приложение във всеки един тоалет. Филигранът е не само традиция, но и творческа визия, личен творчески елемент.“ – добавя Даниела Тодорова.
За изкуството на майсторите тя извежда важен акцент: „Те са много интересни хора, в които усещаш досега с българщината. Филигранът е нещо, което е толкова земно и толкова ефирно. За да го прилагаш, трябва да си по земен начин усърден, постоянен, прилежен. Резултатът е нещо толкова фино, деликатно и нежно, красиво произведение на изкуството. Тези хора синтезират в себе си хубавия български дух да си прилежен, трудолюбив, но и да цениш естетиката, красотата и максимално да работиш за това да я прилагаш и разпространяваш.“
Проектът „Филигран – история, изкуство, традиции“ на асоциация „Фестивалите в България“ е финансиран по програма „Културно наследство“ на Национален фонд „Култура“.
