В изминалите дни от 22 до 25 септември София за първи път беше домакин на едно от най-престижните събития на Стария континент, свързани с джаза и импровизационната музика – Европейската джаз конференция. Това е ежегоден форум на Европейската джаз мрежа, която е с над 30-годишна история. Организацията има 180 членове от 34 държави и дава своя принос за формиране на културните политики в Европейския съюз в сферата на музиката. От българска страна Европейската джаз конференция беше организирана от Фондация A to Z в лицето на Мила Георгиева и Петър Димитров, стоящи зад превърналия се в емблема на столицата фестивал A to Jazz. В ролята на партньори бяха Министерство на културата заедно с Министерство на туризма, Столична община и ОП „Туризъм“.
Мотото на работната среща тази година беше „breaking new ground“, като конференцията успя да положи основи, които до този момент бяха немислими за региона. Неслучайно в края на събитието Драган Амброзич от Belgrade Jazz Festival определи домакинството на София като „историческо“ за цялата музикална общност на Балканите, която често е изолирана в периферията и продължава да работи в много трудни условия. Европейската джаз конференция е първият подобен по значимост форум, който се провежда в региона. Събитието е плод на 4-годишен труд от страна на Фондация A to Z, която се открои с брилянтна организация и гостоприемство, което ще се помни дълго.
Тази година Европейската джаз конференция отбеляза рекордна посещаемост на членове на Европейската джаз мрежа и събра в НДК стотици представители на музикални фестивали и клубове, регионални културни институции, агенти и мениджъри, музикални журналисти, артисти и т.н. „По време на тези 4 интензивни дни 324 музикални професионалисти от 38 държави, повечето от които посетиха България за първи път, прекараха чудесно времето си заедно, споделяйки идеи, страсти и музика.“ – беше отбелязано в официалната фейсбук страница на Европейската джаз мрежа. По време на конференцията общуването в среда на професионалисти от сферата на джаза, беше белязано от лекотата, свързваща по естествен начин всички съмишленици. Разговорите бяха непринудени, смислени и обогатяващи. Изненадващо или не, нямаше някой, който да посочи, че не се сблъсква с трудности в работата си или че разполага с огромни бюджети, които се чуди къде да вложи. Всеки от участниците в конференцията се среща ежедневно с предизвикателства, вероятно несъизмерими за отделните държави, но в своята дейност всички сме движени от нещо много по-голямо от самите нас и прекрасно го осъзнаваме.
Начало на Европейската джаз конференция беше поставено с провокативната лекция на философката и писателка с полско-белгийски произход Алися Гешинска. Презентацията At Home in Music беше базирана върху есе на Гешинска от 2018 г., в което тя изследва социалната значимост и моралната стойност на музиката. Авторката направи разходка в исторически план, анализирайки тезите на някои от най-големите мислители, сред които Платон, който в своята епоха е отправял предупреждението, че музиката може да доведе до опасни промени в обществото; или Адорно, според когото джазът притежава разрушителна сила, която може да ни превърне в примирени граждани. Алися Гешинска постепенно разви своята теза, че музиката има повече положително въздействие върху живота ни отколкото обратното и наблегна на важната ѝ роля в личностното и моралното ни развитие.
Програмата на Европейската джаз конференция даде възможности за избор между 5 паралелни панела, в които бяха залегнали теми като „Устойчивост и екология на музикалните екосистеми“, „Бизнес модели“, „Политики за честни взаимоотношения“, „Лидерство“ и „Баланс между половете“. България търпи критики в посока баланса между половете заради малкото кандидати жени-музиканти за участие в шоукейс програмата на конференцията и заради почти пълната липса на инструменталистки сред тях.
По време на панела „Баланс между половете“ много вълнуваща и емоционална презентация направи Агнете Сируп, представляваща организацията JazzDanmark. Агнете разказа за голямо национално проучване на музикалния бизнес в Дания, разкрило десетки проблеми, свързани с половата дискриминация. Това довежда до идеята за една много успешна инициатива – тренинги с професионалист, насочени към работата с подсъзнанието и предразсъдъците, които са ни наложени и които се нуждаят от преосмисляне. Другата успешна инициатива, която Агнете Сируп презентира, са Джаз лагерите за момичета, в които те свободно музицират, импровизират, общуват и се наслаждават на големия брой музикални инструменти, избирайки на кой от тях да посвирят. В тези летни образователни лагери децата се научават на сътрудничество и на това да следват енергията на групата, в обучението не се налагат категории като „правилно“ или „грешно“, което от своя страна увеличава смелостта пред неизвестното, повдига настроението и умножава положителните емоции. Лагерите за момичета в Дания стават пример и за съседни държави и този опит се разгръща успешно в Полша и Финландия. Иницативата успява да привлече вниманието на международната преса и беше подробно отразена на страниците на престижното издание The New York Times. Участниците в панела Gender Balance бяха категорични, че средата в джаза се променя през последните години и че се наблюдават все повече положителни примери, свързани с равенството и баланса между половете.
От тазгодишната програма на Европейската джаз конференция силно впечатление направи презентацията на Борислав Петров „Джаз, фолклор и фолк-джаз в България“. На барабаниста се падна нелеката задача да въведе чуждестранните гости в материя, зад която стои сериозна история и която се развива интензивно през последните 5 десетилетия. Той започна своя обзор с кратък фокус върху първите години от появата на джаза у нас и продължи своята лекция с детайлно прочуване върху връзката на джаза с българските традиции и фолклор. Презентацията му беше съпътствана от любопитни факти, примери и кратки откъси от музикални произведения. Накрая Борислав Петров покани свои колеги, за да направят илюстрация с едно великолепно изпълнение, събрало на сцената още Ася Пенчева, Диана Василева, Христина Белева, Живко Василев, Димитър Бодуров, Димитър Льолев, Борислав Илиев и Михаил Иванов.
Най-приятният и удовлетворяващ момент от Европейската джаз конференция бяха изявите на българските артисти от шоукейс програмата, селектирани предварително от международно жури. Много находчиво решение от страна на организаторите, неоставило никакво съмнение за легитимността и качеството на подбора. С провеждането на конференцията в България от Фондация A to Z си бяха поставили за основна цел позиционирането на българската музика на европейския фестивален афиш. Основите за постигането на тази цел бяха положени успешно. В шоукейс програмата се включиха 10 проекта на български музиканти, които представиха репертоар с продължителност по 25 минути – Бодуров трио, Васил Хаджигрудев секстет, Димитър Льолев квартет Rhodopology, Via Mavis, JP3, Белева – Хаджигрудев, Живко Василев квинтет, Георги Корназов New Generations квинтет, 3UP и Jazzanitza. Извън шоукейс програмата делегатите от Европейската джаз конференция слушаха Oratniza, Desy & The Visual Madmen, Tryplet, The Essential Funk Trombone, Noise Linguistix и Рут Колева.
Всичките изяви на българските музиканти бяха на много високо ниво и успяха да направят впечатление на гостите от чужбина. Особено голям интерес имаше към музиката на дуото Христина Белева (гъдулка) и Васил Хаджигрудев (контрабас), които вече получиха запитвания от различни промоутъри. На този дуо концерт специално внимание отделя и Тони Дъдли-Евънс в публикация за londonjazznews.com, излязла по-рано тази седмица. Авторът посочва, че по-голямата част от българските проекти, са били ориентирани към смесването на джаз и фолклор. А сред останалите групи откроява Via Mavis на Виктор Бенев, JP3 на Живко Петров и 3UP на Антони Дончев, Павел Терзийски и Росен Захариев, определяйки сета им като „най-смелия от гледна точка на съвременния джаз“. Европейската джаз конференция несъмнено отвори нови врати и хоризонти пред българските джаз музиканти и им даде възможност да бъдат забелязани и да излязат на международната сцена. В очакване сме на добри новини и знаем, че скоро заедно ще берем плодовете от случилото се.
Емоцията от шоукейс програмата на Европейската джаз конференция много добре обобщават следните думи на певицата, изследователка и преподавателка с български корени Ана Данчев, която живее и работи във Финландия: „Най-вече искам да благодаря на всички невероятни български шоукейс музиканти и артисти - трогнахте ме, вдъхновихте ме, заредихте ме с енергия, накарахте ме да се чувствам като у дома си. Вие наистина заслужавате да бъдете в светлините на прожекторите!“
Европейската джаз конференция ни събра в общност, нещо, което е толкова естествено за музиката. Това усещане идва като потвърждение на думите на философката Алися Гешинска от нейната презентация – музиката обединява хората в концертните зали, в оркестрите, в хоровете. Тя дори ни свързва с хора, които вече не са сред нас. Музиката изгражда колективни идентичности и ни прави солидарни. В края на своята лекция Гешинска направи заключението, че животът без музика, без изкуство, без хуманност отваря път на варварството.
