Джаз импровизации върху теми от унгарския фолклор в необичайно поднасяне с инструменти от три епохи слушаме тази вечер в залата на Централния военен клуб по случай националния празник на Унгария 15 март. На сцената от 19 ч. излиза триото Золтан Фаркаш, Михай Борбей и Атила Льорински, а входът е свободен с покани от организатора – Институт Лист София – Унгарски културен институт. Повече за концерта – тук.
„Всички нас много ни вдъхновява импровизационният момент – в джазовата, класическата и народната музика и в танците. В необичайния синтез на всички тези стилове се получава интересно решение.“ – разказа в интервю по Jazz FM Золтан Фаркаш. Той танцува и свири на древен инструмент – димешки ударен гордон. „Прилича на малко виолончело. Има три дебели струни, настроени на един и същ тон, които удрям с палка, а четвъртата струна, която е тънка, я дърпам с ръка. Този перкусионен инструмент идва от областта Димеш, в която на сватби и всякакви веселби се свири изключително на него и на цигулка. Нашето трио той успява да създаде единство на звука с инструменти, които звучат по съвременен начин, като саксофона, кларинета и контрабаса. Много е интересно как един акомпаниращ инструмент може да звучи като солов и обратното.“ – описа отличителното в музицирането на триото Золтан Фаркаш.
В състава контрабасът на Атила Льорински няма акомпанираща роля: „Моят инструмент дава текстурата на мелодиите, които идват от тримата музиканти. Понякога той звучи като гайда и дава мелодията, върху която танцуват танцьорите.“ Атила Льорински изучава литература за ударен гордон и цигулка, за да прилага откритото на своя контрабас: „Непрекъснато уча. Звученето, което ще чуете, е много интересно и разнообразно. Винаги има преминаване към джаза и импровизацията. Дори ще се появи фугата на Бах. Възпитани сме в традицията на класическата музика и се опитваме всеки път да се възползваме от получените познания в жанра.“
С музика тримата творци ще споделят любовта съм към Унгария в навечерието на националния ѝ празник. „Аз импровизирам върху изречението „Да живее Унгария, моята родина!“ Ако не бях унгарец, не бих могъл да свиря така.“ – казва Атила Льорински. Золтан Фаркаш откроява световно измерение на унгарски композитори: „Като музиканти и танцьори във всеки един момент в нашите същества присъстват Барток и Кодай. От тях по всяко време можем да черпим. Те са пуснали дълбоки корени в световната култура и са важни не само за унгарците, но и за цялото човечество.“
Золтан Фаркаш цени фолклора. Той е бил на фестивала в Копривщица и много харесва българските хора. Третият член на формацията – Михай Борбей, е гостувал у нас с друг състав. Концертът на триото се осъществява с подкрепата на Дома на традициите. Блицинтервю със Золтан Фаркаш – тук.
По повод националния празник на Унгария днес в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ се откри изложба за националния поет и революционер Шандор Петьофи. „Неговото име носят улици и училища в България. Но все още има какво да се научи за него и изложбата е призвана да направи точно това.“ – каза пред Jazz FM Нели Димова – организатор прояви в Институт Лист София – Унгарски културен институт. Изложбата можем да разгледаме в централното фоайе на библиотеката до края на март и чрез личността на поета и революционер да се запознаем с важен момент от историята на Унгария. Повече за изложбата – тук.
Именно избухването на революцията през 1848 г. отбелязва националният празник на Унгария. Потушаването ѝ от руския цар е свързано с вълна от унгарска емиграция, която се насочва към Шумен. В унгарската общност в този важен културен център в пределите на Османската империя по това време е и Михай Шафран, който създава първия професионален оркестър в България. След отпътуването му музика за оркестъра пише следващият диригент Добри Войников и така европейските влияния продължават да навлизат по българските земи. Негови произведения, съхранени в Държавен архив – Шумен, звучаха миналата есен в първото издание на фестивала „Деца на джаза“, организиран от Jazz FM съвместно с Общински младежки дом – Шумен. Изпълни ги пианистът Борис Петков, развивайки ги в собствени импровизации.
В момента в Шумен за силните връзки между двата народа още от онова време свидетелства къщата музей, в която отсяда друг унгарски революционер – Лайош Кошут. Културната нишка превежда през десетилетията и основаният през 1969 г. Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература. От 19 до 21 април тази година ще се проведе 29-ото му издание, а заявки се приемат до 9 април. Организатори са Община Шумен и Институт Лист София – Унгарски културен институт под патронажа на Министерството на културата. „Чрез този конкурс популяризираме автори и преводачи. На него се срещат не само литературите на нашите два народа, но и деца, студенти и професионални актьори.“ – отбеляза Нели Димова. Журито е с председател проф. д-р Пенко Господинов, а членове са Полина Недкова и Стефани Лечева, която е била участничка в конкурса и дълги години се изявява на сцената на Шуменския театър. Домакин е именно Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – първи в България, също възникнал в културното възраждане от онази епоха. Повече за конкурса – тук.
