От 29 години певицата и цигуларка Емилия Кирова е избрала за свой дом Белгия. След броени дни е нейната първа среща с публиката на Bansko Jazz Festival, където заедно с пианиста Събин Тодоров ще представят своя съвместен проект „Пътеката“. Концертът е на 5 август на голямата сцена на фестивала, а в групата ще чуем още: Росен Захариев – Роко (тромпет), Веселин Веселинов – Еко (бас) и Стоян Янкулов – Стунджи.
По време на първата ни среща с Емилия в ефира на Jazz FM тя представи ядрото на групата така: „И двамата със Събин сме от Бургас. Заедно с него сме завършили Музикалното училище в родния ни град, след това и Националната музикална академия в София. Именно в Бургас създадохме своята първа джаз формация, с която години наред бяхме активна част от културния живот на града и по-късно животът ни отведе в Белгия, където живеем и работим и до днес. Всички тези години, различните сцени, срещите с музиканти от различни култури и натрупаният опит, намериха естествено отражение в музиката, която създаваме.“
Публиката на Bansko Jazz Festival ще има удоволствието да чуе Емилия Кирова и Събин Тодоров с програмата „Пътеката“. „В този проект всяка песен носи своята история, но фактически всички заедно разказват една обща история за човешкия път, за изборите, които правим, за срещите, любовта, загубите, надеждата и силата да продължим напред.“ – разказва Емилия Кирова и допълва: „В музикално отношение проектът преплита американски джаз и блус, бразилска боса нова, както и фини фолклорни елементи от българската музикална традиция. Музиката е написана специално за този квинтет от Събин Тодоров и е вдъхновена от поезията на Яворов, Дебелянов, Лилиев и Яна Янева - една млада, талантлива поетеса, която живее и твори в Белгия. Събин е композитор с изключителен усет към красивата мелодия. В репертоара има само една песен, която е написана от мен, аранжирана е от Събин и се вписва в цялостната идея на „Пътеката“.
В интервюто си за Jazz FM Емилия Кирова изказва радостта си от това, че към проекта са се присъединили едни от най-ярките имена на българската джаз сцена. Своите колеги тя описва като „музиканти с огромен талант и индивидуалност“. Със Стунджи и Еко се познават от дълги години, а сега творческият им път ще се пресече и с този на Роко. „След толкова години всички сме израснали, развили сме се, всеки един от нас има своите преживявания и да бъдем отново заедно на сцената звучи като чудесно преживяване.“ – посочва Емилия Кирова. Относно емоциите, с които би искала публиката да остане след техния концерт, казва: „Надяваме се музиката ни да докосне хората и всеки да открие своята пътека в тези песни, които ние ще изпълним. Това е моето голямо желание и цел.“
В края на интервюто за Jazz FM Емилия Кирова споделя как постига баланс между двата инструмента, с които се изразява на сцената – гласа и цигулката: „За мен пеенето и цигулката никога не са били две отделни неща. Това са два различни начина да разкажа една и съща музикална история. Когато пея, мисля като цигулар. Обръщам внимание на нюансите, на интонацията и на всяка музикална фраза, а когато свиря, винаги съм се стремяла цигулката ми да пее, така да се каже. Пеенето ми дава свобода и естествено усещане за дишане и фразиране, а цигулката ми е дала дисциплина, прецизност и чувствителност към звука. Всяко едно от двете изкуства ме прави по-добър музикант. Независимо дали използвам гласа си или цигулката, аз ги използвам, за да общувам с хората, да разказвам истории и да предавам емоции. Понякога получавам покани да свиря само на цигулка или само да пея, а така на сцената чувствам липсата на другата половинка. Ако трябва само да пея, в ръцете ми липсва инструментът, и обратното. Така че за мен пеенето и свиренето на цигулка са едно цяло.“
Интервюто на Таня Иванова с Емилия Кирова може да чуете чрез плейъра под основната снимка.
