Снимки на Стефан Джамбазов разказват за фамилията Табакови – диригентът и композитор Емил Табаков и синовете му – визуалните артисти Юлиян, сценограф, и Мартиан, скулптор, автори и на пърформанси. Изложбата „Емил, Юлиян и Мартиан...“ чрез личността на фотографа и хората пред неговата камера описва твореца. Той е извор на светлина чрез изкуството, той е източник на смисъл в ежедневието, в което на пиедестал са издигнати проявите на духовността. Творбите са показани в клуб The Steps в София на ул. „Братя Миладинови“ № 12. Изложбата можем да разгледаме до 18 септември.
В снимките от „Емил, Юлиян и Мартиан...“ опознаваме фамилията Табакови, виждайки ги в необичайни моменти. Кадрите показват Емил Табаков в концентрацията в музиката по време на репетиции, в друг контакт с изкуството, когато посещава изложби на своите деца.
„Стефан не е професионален фотограф, но от дете обича да снима. И като документалист улавя много човешки елементи в репортажен стил без да бъде папарак. В снимките има толкова щастие на тримата и хората около тях от това, което правят, в интимност човешка, в която усещаш и приятелство. Тук има много музика, много изображения, но всичко това е истинско и най-вече – самите интересни хора.“ – описва автора и подхода му неговата вдовица Зелма Алмалех. Последната изложба, която Стефан Джамбазов снима, е „Смъртта на един титан“ – инсталация на Юлиян Табаков в галерия „Райко Алексиев“ през март 2021 г. „И след 10 дни вече го нямаше. Но след месец – два ми се обади Юлиян и каза, че непременно трябва да ми даде каталога. За моя голяма изненада – и бях много развълнувана от това – той е посветен на Стефан.“ – разказва историята Зелма Алмалех.
Как изглежда идеята за творческото и съзидателното през работата на Стефан Джамбазов и образите на тримата членове на фамилията Табакови? „Всичко тръгва от любовта – тази всеотдайност към това, което правиш. В такъв момент се развихря въображение, нестандартност, вълнение. Когато всичко това излиза от душата и таланта на артиста, то не може да не зарази по някакъв начин и зрителя, просто защото нещата са за духовната мощ на човека, която може да даде само изкуството. Стефан винаги страшно го е вълнувал човека, но в творчески процес. Мога с една дума да определя изложбата като сияйна. Хората, които показва, имат своята сияйност и усещане за щастие. Това създава усещането за смисъл, който иначе в живота ни всекидневно се губи.“ – отговаря на въпроса ми Зелма Алмалех.
Изложбата се реализира от фондация „Въпреки“ с финансовата подкрепа на Столична община – Столична програма „Култура“.
