Създадена в Казанлък и гостувала в Шумен, голямата изложба по повод 150 години от рождението на Елена Карамихайлова „…И продължавах да рисувам сама“ като развитие на проекта гостува и в Националната галерия в София. „Всеки, който познава българското изкуство, знае за каква голяма фигура става въпрос. Бяха абсолютно изкушена да пожелая от колегите Пламен Петров и Рамона Димова да станат партньори в придвижването на изложбата в София. Тяхна е инициативата за честването, а научно-изследователската работа, която направиха, още повече осветлява нашето знание за Елена Карамихайлова. Това, което получихме от тях, влиза много активно в нашата експозиция.“ – коментира пред Jazz FM в навечерието на откриването на изложбата през февруари директорът на Националната галерия Анелия Николаева. Експозицията може да бъде разгледана до 31 май включително.
Произведенията са показани в седем тематично обособени зали, подредени така, че творбите да са в смислова комуникация помежду си. Във фоайето към встъпителната биографична информация за Елена Карамихайлова виждаме и два знакови автопортрета – с котка от галерията в родния град на художничката Шумен и пред статива от фонда на Националната галерия. В залата, която следва, са поставени два акцента. Тя е посветена на едни от най-интересните работи на художничката, активно държащи връзка с академичната ѝ школовка в Мюнхен. Тук е експонирана работата, която е избрана за водещ образ на експозицията – „Разходка на Боденското езеро.“ Другите пейзажи поддържат идеята за качествена европейска импресионистична живопис, обяснява директорът Анелия Николаева.
В следващата зала са представени композиции от зрелия период на художничката, когато се завръща в България и твори усилено след дълго обучение в чужбина. Тук са знаковите творби „Пролет“ и „Оптимизъм“, както и автопортрет пред огледалото от Шуменската галерия.
Двете основни творби я свързват с последователите на импресионизма, но и на символизма. Те идват с темите за невинността и чистотата, показват колко е красив човек сам по себе си и извеждат на преден план темата за съвършенство, насочват мисълта към земята като физически образ на духовен свят.
„Когато говорим за модерно българско изкуство, първите десетилетия на ХХ в. са белязани от европейските течения. Символизмът и Сецесиона много активно присъстват в интерпретацията на художествения образ у много автори. Елена Карамихайлова не прави изключение. Нейната четка в комбинация със съдържателната част на произведението създава органично единство. Творбата „Оптимизъм“, собственост на Националната галерия, и „Пролет“ – собственост на ХГ „Елена Карамихайлова“ в Шумен, водят една линия със знаци символи към по-дълбоки прочити на композициите. В образа на тази майка виждаме отново портрет на любимата сестра Магда, но тя е идеализирана и тук става въпрос за съвсем други интерпретации на темите за идеала и смисъла – реални и нереални пейзажи. Образите са символни.“ – казва Анелия Николаева. Със своето въздействие тези произведения те правят по-добър човек.
В друга зала са разположени два тематични кръга – единият от които е посветен на сестрата Магдалина Карамихайлова – постоянен модел и вдъхновение за художничката. „Тя е била известна пианистка, също завършила в Мюнхен, изключително красива. В много от произведенията на Елена Карамихайлова можем да видим нейния образ и като модел, и като символ на невинността, на майката, на семейството, а също и като малко по-далечен символ на музиката. Тя е превъплътена в образа на различни музикални героини – в работа от фонда на Националната галерия я виждаме като Кармен. Съществуват подобни модели, свързани и с други музикални произведения, които най-вероятно нейната сестра е изпълнявала. Пак във връзка с музиката можем да гледаме картината „Пред бала“, като в един от образите разпознаваме образа на сестрата Магдалина.“ – посочва кураторът на софийското представяне на изложбата Марияна Аврамова.
В изложбата в столицата са включени и произведенията на Елена Карамихайлова от представителната експозиция на Националната галерия в „Квадрат 500“, които не бяха показани в Казанлък и Шумен. Един от тематичните фокуси в експозицията е детският образ. „Елена Карамихайлова непрекъснато е рисувала своите племенници. В една от по-малките зали са подредени детски потрети, които показват как те могат да бъдат използвани като подготовка за многофигурните композиции. Това сочи, че хората около нея са реалното ѝ вдъхновение.“ – посочва Анелия Николаева. В друга зала виждаме късните произведения на Елена Карамихайлова от времето, когато тя открива за себе си Земен и природата в региона. „Четката ѝ става по-различна, но виждаме и че нейните модели са вече селяни от това място. В някакъв момент след 1944 г. този интерес е в услуга на самата Елена Карамихайлова, която трябва да нагоди своето творчество към новите изисквания на нормативната естетика.“ – подчертава Анелия Николаева.
В експозицията виждаме портрет на брата на художничката д-р Иван Карамихайлов – един от първите български хирурзи, специализирал във Виена, който се завръща в началото на века и се установява в България. Тук е и портрет на майката, както и на вероятно нейна сродница. Виждаме и група натюрморти от различни галерии. Изрисувано люляково клонче е подготвителен етюд за творбата „Благовещение“, която в момента е в неизвестност.
В обобщение директорът на Националната галерия Анелия Николаева посочва: „Когато се изправяме пред историята на български художник, поемаме голяма отговорност. Все още много художници остават необговорени в новото време, творчеството им е затворено в малки монографии, писани в предишната епоха. Може да се каже, че правенето на изкуство е самотно занимание вероятно за всеки автор, но при Елена Карамихайлова тази самота може да бъде тълкувана, че по отношение на своето пластично наследство и качеството на живописта остава самотна фигура в историята на българското изкуство. Нейната живопис не повлиява на други художници или поне никой не влиза в стъпките на това наистина много качествено мислене за създаване на пластичната материя. Сравняват Елена Карамихайлова с големия Никола Петров. Това се доказва и сега, когато е толкова актуална темата за жените и ролята им, свободата да се изразят като творци. Елена Карамихайлова може да бъде възприета като една от първите големи българки, които еманципирано стъпват на пътя на изкуство и са сериозна брънка от пейзажа на българската култура на ХХ в.“ – извежда основното директорът на Националната галерия Анелия Николаева.
Кураторът Марияна Аврамова добавя: „Елена Карамихайлова е една от първите български жени школувани художници, носител на друг начин на мислене и художествени изказ. Обучавала се е директно от европейските и световните образци. Тя е носител на модерността, крехка жена, която надмогва стереотипите и мисленето на времето и внася своята борбеност в качествен и елегантен художествен изказ.“
