Йоргос Гунаропулос е художник на виденията, които идват от светлината. Светлината на родния Созопол. „Той разказва за нея на Шагал, когато авангардистът идва в Атина, за да изследва средиземноморската светлина. Шагал казва на Гунаропулос, че вижда в неговите творби светлината, която търси. Гунаропулос му отговаря: „Това е светлината на Созопол от онзи хоризонт, в който се сливат светлината на водата и светлината на небето.“ – разказа в студиото на Jazz FM изкуствоведът Елисавета Станчева. Тя представи книгата си за Гунаропулос „Триумф на светлината“ (Издателска къща „Знаци“), както е и именувана постоянната експозиция с неговите дарени творби в общинската Градска галерия на Созопол.
Идеята за заглавието идва от надписа над главния вход на училището, в което Гунаропулос учи в Созопол: „Светлината триумфира над тъмнината“. „За мен това е върховната истина. Неминуемо това се случва, рано или късно – светлината побеждава.“ – коментира в студиото ни Елисавета Станчева. В книгата тя пише: „Триумфът на светлината е неизбежен.“
С нея Гунаропулос ни показва невидимото, което също е част от нашия свят. Той израства със страшни и забавни разкази за таласъми и коментира въпроса пред журналисти от Атинското радио през 1972 г.: „Спомням си за Созопол, когато искам да разбера какво означава изкуството и желанието да приложа в своята дейност онова, което съществува и не се вижда.“ Подробности за този разговор с медията Елисавета Станчева също публикува в изследването си, издадено в книга.
Три женски фигури, появяващи се от морските скали, 1975 г.
Тя съпътства постоянната експозиция с дарени от внучките на Гунаропулос негови творби в Общинска галерия – Созопол. Елисавета Станчева разказва, че в дарението има представителни произведения за всяко едно от десетилетията, в които художникът твори. „Именно този растеж и това разнообразие от теми могат да дадат представа за завихрения свят на светлина, която все едно създава тримерно и прозрачно пространство, флуидно и ефимерно, но поради много елегантната му и стабилна линия – впечатляващо и убеждаващо.“ – описа произведенията му Елисавета Станчева.
Фар върху морски скали, ок. 1935
След като напуска Созопол, Йоргос Гунаропулос никога повече не се връща тук. Той споделя, че иска да остане със спомените от своето детство. За изложбата в Созопол идват нарисувани от него портрети на майка му и на баща му. „Идеята на Мария и Деспина – техните правнучки, бе да се върнат в родното място хората, които са го напуснали. Много емоционален момент от реденето на изложбата бе да видят прародителите си в града, в който те са живели.“ – спомня си за момента на откриването на изложбата Елисавета Станчева. Още нещо ѝ прави впечатление: „Дойдоха роднини от цяла Гърция, някои от тях – много възрастни. Заставайки пред тези портрети, забелязах невероятната прилика. Повечето от тях се разплакаха от емоция, влизайки в галерията. Много е вълнуваща работата със спомена за него и спомените на неговите сродници.”
Продължението е във филм. „Когато се събраха толкова много събития на едно място – подреждане и откриване на изложба, посещение на наследници, си казах, че това трябва да се документира. Обърнах се към Ясен Харалампиев и с него заснехме повече от предварително планираното. В спомените си Гунаропулос говори за едно много старо дърво, около което жителите на Созопол са се събирали и са пели. Те са вярвали, че ако завържат на клоните му парче от дреха на болен човек, той ще бъде изцелен. Открихме дървото пред параклиса в Св. Марина и го посетихме с правнучката. Филмът проследява живота на Гунаропулос, емоциите около подреждането на изложбата и търсенето на къщата му в Созопол, за която има различни сведения в три различни версии. Накрая намираме този дом, но в един друг смисъл.“
Филмът на Елисавета Станчева и Ясен Харалампиев за Йоргос Гунаропулос бе показан в Лятното кино на Созопол и след това – на фестивала Master of Art, а през този уикенд ще бъде прожектиран и в музея „Гунаропулос“ в Атина. Той се помещава в студиото на художника, дарено от неговите наследници на местната община. Към него има галерия за съвременно изкуство, където се представят млади автори и е място, което среща паметта с настоящето, както го обрисува изкуствоведът Елисавета Станчева.
