Представете си най-любимото нещо, което е вашата същност и ви събира със сродни души. Представете си как споделяте цялото щастие, което то създава и неговата искра пали хиляди пламъчета. Така ни събира новата програма „Светът на киното в музика“ на превъзходната Хилда Казасян с обичани филмови песни, представени в аранжименти на Христо Йоцов с джаз солисти и Плевенска филхармония под диригентството на Борислав Йоцов. Десетки градове са вече в графика на турнето до края на годината. Това ще е година на щастие за музикантите и за много хиляди зрители. Ето затова часове преди премиерата на сцената на читалище „Съгласие – 1869“ в Плевен на 3 февруари виждам озарени лицата на музикантите, концентрирани в подготовката. Много скоро ще осъзнаем колко голям е мащабът. Хилда Казасян продължава суперуспешния проект „Да послушаме кино“ в същия изпълнителски формат – квартет с Михаил Йосифов – тромпет, Живко Петров – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас, Христо Йоцов – ударни, със специални гости Васил Петров – вокал, и Теодосий Спасов – кавал, и с Плевенска филхармония с диригент Борислав Йоцов, който също така свири на кларинет. Режисьор и автор на мултимедията е Васил Къркеланов. Успехът е предначертан, но той не идва даром. Отделните детайли са прецизно изработени, за да създадат фантастично красиво цяло. То след малко ще увлече публиката до такава степен, че да участва в сътворяването на музиката.
„Това, че подготвяме една година щастие, щях да го кажа на сцената довечера, ти няма как да знаеш.“ – потвърждава в отговор на въпроса ми след генералната репетиция Хилда Казасян. Тя сияе на сцената и в разговора ни след това. И разказа за вдъхновението: „Когато след един доста успешен концерт във Варна към края на турнето на „Да послушаме кино“ пътувах по магистралата и грееше приказно слънце, си казах, че това щастие, което си създаваме заедно, трябва да намеря начин да го продължа. Защото музиката е едно, но енергията е нещо изключително важно и става все по-важно с всеки следващ ден на нашата планета.“
Плевенска филхармония прегръща идеята. „От този момент от тема в тема програмата започна да се навързва в главата ми.“ – продължава Хилда Казасян. Аранжиментите отново прави Христо Йоцов и в деня на премиерата вече ѝ липсва работата с него: „Невероятно усещане е да виждаш как даваш една идея, как един тон се свързва с друг и как това излиза като ноти от ръцете на Христо.“
Музикалното пътешествие те оставя без дъх. Песен след песен и тема след тема в съзнанието оживяват образи от филми, връщат се усещания и емоции от десетки години на вълнение с герои от екрана. „Да послушаме кино“ постави началото със значими български филмови песни. И ако в нея имаше някои по-малко познати образци, които с трепет публиката откриваше, то в „Светът на киното в музика“ вече безрезервно предоставяме на музикантите цялата си емоционална памет. В програмата са откъси от безброй песни от филми, които Христо Йоцов е аранжирал като пъстроцветна емоционална въртележка. Maybe This Time преминава в Money, Money, Money, следва Liza with a Z, зазвучава „Уестсайдска история“. Отговорна и много сериозна е задачата за Христо, но той работи с лекота. Разказва, че единственото му безпокойство е било да не се разболее преди да завърши. „Музиката е прекрасна, композиторите заслужават целия респект на света. Постарах се да направя аранжиментите така, че да са максимално близко до оригиналите. Движех се на ръба на това да запазя характера на пиесите и посредством връзки между тях, интермедии и епизоди да придам симфоничност на целия проект.“ – описва концепцията музикантът. В съчетанието на класиката и джаза е неговата цялост, а работата с оркестъра го изпълва с щастие: „Най-хубавото бе, че когато на първата репетиция преди 8 дни чух от оркестъра това, което виждах в съзнанието си, щях да се разплача.“
Миг от репетицията
Тромпет пронизва драматичния звук на оркестъра, в който дори цигулките свирят най-ниските си тонове. Докато слушаш, се случва нещо неочаквано, изумително, което първо те разтърсва, а след това те приканва да се вгледаш в цветовете, създали уникалната картина. „Светът на киното в музика“ е невероятно пътешествие в магичен свят, а частици от неговия вълшебен пращец полепват по нас. Аранжиментите са интересни и привлекателни, влизат в най-големите дълбочини и използват цялото богатство на музиката, за да създадат удоволствие и за публика, и за артисти. Всички през цялото време сме в пълния вихър на преживяването. „Хората ще стоят абсолютно на тръни. Всяка секунда се сменят настроението, цветът, филмът, кадърът на екрана.“ – разказва ми в аванс Борислав Йоцов. Той сравнява конструкцията със синджирче – едно изящно цяло, съставено от много красиви фини елементи. „И всичко това е написано така, че да пасва идеално на характерите на музикантите. Наистина е гениална работа!“ – възхитен е той. Вечерта в залата ще чуя как хората, увлечени, често ще пеят в отмерващите ритъма спонтанни аплодисменти.
Музикалните формати се редуват, разнообразяват и надграждат. Класическото джаз трио става секстет с вокал, включва се оркестърът, звукът расте, напрежението – също. Дуетът на Хилда Казасян с Михаил Йосифов в Golden Eye преминава в дует на вокалистката с Живко Петров в импровизирани срички върху темата от песента. Чуваме дует на Хилда Казасян и Христо Йоцов, съответно – на конги и барабани. Всъщност, дует бе само на репетицията, защото на концерта се включи и публиката с ритмично ръкопляскане. Кулминацията е дуел между Теодосий Спасов и Михаил Йосифов на върха на хеликоптерната перка пред гърлото на Том Круз в прожектираните в този момент на екрана кадри от „Мисията невъзможна“.
Музикантите претворяват песни от филми, които са формирали усета ни за света и нашия вкус, срещнат ни с герои, с които сме се олицетворявали, представят ни музика, която се е вградила в нас. В тях ще се срещнем – ще се намерим, ще открием как са въздействали на музикантите, ще се свържем още по-силно. Емоцията е в такъв връх, че ни се струва, че никога не сме чували тези песни толкова интересни и техните изпълнители – така блестящи. Хипнотизира съвместното изпълнение на Хилда Казасян и Васил Петров в How Do You Keep the Music Playing – еманация на любовта. Някои от музикантите са и в необичайни роли. Чуваме и виждаме Васил Петров като Джон Траволта в „Брилянтин“. Теодосий Спасов е веднъж герой от анимационен филм, друг път – от уестърн, а кавалът му толкова много отива на „Хари Потър“!
Васил Петров: „С „Да послушаме кино“ обиколихме цялата страна, в някои градове бяхме по няколко пъти. Реакциите бяха чудесни и хората се радваха искрено и от сърце. „Светът на киното в музика“ е балансиран проект, съобразен с вкусовете на хората, които обичат филмовата музика. Няма човек, който да няма любим свой филм!“
Теодосий Спасов: „Ние всички сме приятели. За мен е най-важно музиката да се прави с приятели, в комфортна обстановка, да си имаме доверие.“
Живко Петров: „За нас е щастие, че отново се събираме в този състав. Ние на първо място сме страхотни приятели. Да продължим с този океан на световната музика е голяма наслада за нас!“
Димитър Карамфилов: „Концертът е спектакъл с хубави, познати на всички разкошни мелодии от класиките в световното кино.“
Михаил Йосифов: „Проектът за мен е пътешествие във времето. Той ме връща в отдавнашни и скорошни моменти, в които съм гледал всички тези филми.“
Любомир Дяковски, директор на Държавна филхармония – Плевен: „С тези концерти бихме искали да предизвикаме повече радостни мигове, усмивки и красиви преживявания. Хората трябва отново да се държат за ръце, да се прегръщат, да се целуват. Надявам се нашите концерти да ги подтикнат към такива чувства и преживявания.“
Познаваме ги – те могат да изпеят и изсвирят всичко, но когато са по този начин заедно, трябва прецизно да изработят свързващите точки, за да може силата на всеки да е сила за всички, така да заредят със сила музиката, която да се влее в слушателя. Никое усилие не е спестено и не тежи. Часове преди премиерата се вижда колко много е работено, но не се вижда умора. А на самия концерт преживяването е толкова вълнуващо, че поставя въпроса – как ще се разделим? Отговорът е кратък и ясен – няма, ще останем свързани. И последната песен е символ на това – основната от „Приятели“.
