„Пеейки, аз търся цветовете на гласа.“ – казва за своето изкуство Йълдъз Ибрахимова във филма за нея на сценариста Хелия Чавдарова и режисьора Росен Елезов. Тези нейни думи дават заглавието му „Цветовете на гласа“. Излязъл на екран през 2014 г., той ще има специална прожекция днес от 18 ч. в кино „Влайкова“ по случай рождения ден на голямата вокалистка. В лентата я виждаме в откровен разказ в дома й, в мили срещи със семейството ѝ, с колеги и с приятели, в творчески моменти в студиото и на концертната сцена.
Като съвсем млад водещ в БНР Хелия Чавдарова е впечатлена от възможностите на Йълдъз Ибрахимова: „Тя винаги се е откроявала от музикантите около нея. С този уникален глас имах щастието да правя интервюта винаги, когато тя идваше в България и нещо се случваше около нея. Станах спътница на нейното развитие през годините. Записвах всички тези малки безценни камъчета от кариерата й. Докато в един момент нейното име бе сменено, след това ѝ го върнаха, тя се омъжи, съпругът ѝ почина. И всички тези големи сътресения караха нашите интервюта да стават по-редки, по-дълбоки и по-тъжни. Така се роди идеята да съхраним всичко онова, което искахме да покажем за нея и в личния ѝ живот, и на сцената, и с прекрасната ѝ дъщеря Суна, с майка ѝ Неврие. Всички неща, които докосват сърцето ѝ, за да е тя това, което е.“
Връщайки се към корените на музиката в себе си, във филма Йълдъз Ибрахимова споделя как вкъщи през цялото време са пеели с майка си и с брат си, защото така са изразявали любовта помежду си. Тя разказва как в Музикалното училище учи оперно пеене, но нейна преподавателка ѝ казва, че гласът ѝ има такъв диапазон, че няма написан репертоар за нея. И така избира свободата на импровизацията, с което става неин символ. „Тя първо е много голям певец, който обладава четири октави. Неслучайно сложихме началото на филма с нейна песен, която тя изпълнява с всичките гласове в себе си. Акапелната композиция е изумителна и никой не може да каже, че е изпълнена от един човек.“ – разказва Росен Елезов. Това изпълнение идва с въпроса „Нима е възможно?“ Да, възможно е, а как – разбираме от самия филм. Защото се е посветила на музиката и на хората. Носител на огромен талант, тя е отговорна към него. „Колкото повече глас имаш, толкова повече трябва да работиш по него.“ – казва във филма Йълдъз Ибрахимова. От „Цветовете на гласа“ научаваме за певицата, но и се учим от нея.
С това тя ни дава пример и до сега. „Порази ме нейното непрестанно търсене. След толкова години на сцената, тя не остава да живее на старите лаври, а постоянно търси.“ – изразява възхищението си Хелия Чавдарова и дава пример с разказани от Йълдъз Ибрахимова истории за звуци, които чува наоколо и след това влага в музиката чрез гласа си: „Тя улавя нещата около себе си, постоянно търси интересни звуци, които пречупва през инструмента на своя глас и ги представя през импровизацията. Порази ме желанието на тази жена, която на толкова години и до ден-днешен не е престанала да търси. При нея всяка песен всеки път звучи различно.“
Росен Елезов е пленен от изкуството на Йълдъз Ибрахимова още от джаз прегледите и други концерти през 70-те: „Тя носеше аурата на световен изпълнител. Винаги ме е поразявала с невероятната си енергия – крехка, ранима, едновременно с това неистова. Достатъчно е да погледнем архивните кадри, когато тя започва да пее като мъничка. Виждаме как от нея извира огромен фонтан, който те залива, понася те като водопад и те въвлича в дълбоки води, в които не се давиш, а получаваш най-великия кислород. Такава е музиката ѝ – кислородна, вдъхновяваща. Но най-важното са човешките ѝ качества – свободата от музиката и вътрешното ѝ благородство и човещина, я правят да бъде такава личност.“
Филмът „Цветовете на гласа“ е с награда за режисура „Златен Ритон“, както и носител на „Сребърен витяз“ от Русия.
Хелия Чавдарова и Росен Елезов са автори и на други филми за видни музиканти, сред които е „Оркестърът на София“ за Оркестър „София“. Те поздравиха дългогодишния ръководител на състава Димитър Симеонов на организираната от Джаз ФМ премиера на автобиографичната му книга „Живея за музиката“.
