Шампион по стрелба, шампион в правенето на сирене и, запазвайки тези позиции, тя става баба – шампион. Така във филма на Никола Бошнаков „За няколко бучки сирене“ виждаме историята на Мина Варджиева – републикански шампион по стрелба при девойките, която контузва дясната си ръка, научава се да стреля с лявата, приема като предизвикателство думите на хора около нея, че в този живот няма да постигне нищо повече, изучава химията и започва работа като технолог в млечната индустрия. Напред във времето тя става животновъд, отглежда собствено стадо кози, а когато трябва да замине за САЩ, за да гледа внуците, продава животните и започва да води онлайн курсове за правене на сирене. В занаята вече е обучила към 1000 души, а последователите ѝ в социалните мрежи са над 16 000. Тя редовно комуникира с тях, а само няколко години по-рано е казала, че мрази компютрите и новите технологии.
Никола Бошнаков снима филма в продължение на над 10 години. Първоначалната му идея е той да е за борбата на дребния производител с държавата, но когато Мина Варджиева успява да преодолее и тези проблеми, в разрешаването на които ѝ помага съпругата на режисьора – адвокат в тази област, филмът придобива по-интимен оттенък. Никола Бошнаков по художествен начин разказва за съдбите на истински хора в емоционални филми, които остават в съзнанието и чувствата. Хуманистични, те те призовават да обичаш хората до себе си, просто заради това, че са хора. „При мен човещината се превърна в навик, донякъде – и в стил.“ – коментира Никола Бошнаков в интервю по Jazz FM. „За няколко бучки сирене“ премиерно ще бъде показан на Международния София филм фест на 28 март от 20:15 ч. в кино „Одеон“. На прожекцията ще присъства и самата героиня, която пристига тук специално от Америка.
Това е първият филм, за който Илко Градев пише музика. Той композира на място, дори в кадър. Част от пиесите са директно вдъхновени от Мина и от обстоятелствата около нея. Има и пиеса, написана по друг повод – сцената с раздялата с козите е озвучена от пиеса, с която Илко Градев лекува разбитото си сърце. Тя идеално пасва на филма. „Тангото на Мина“ пък се появява като разрешение на проблем. В сцената с последната паша преди Мина Варджиева да продаде стадото, тя е в кадър в любим момент – гледа на таблета танго на Пиацола в изпълнение на Хаузер. За да се избегне плащането на права, Илко Градев специално написва пиеса. „От Мина Варджиева научих, че човек може да се справи с всичко. И че никога не е късно да поемеш в нова посока.“ – обобщава Илко Градев.
