Бившата фабрика за печки „Вулкан“ във Варна е вече митично място като творческо средище, а Мария Зафиркова и Димитър Трайчев са част от неговата история. Преди повече от 40 години в изоставената фабрика се сплотява задружна общност от художници. Музиканти често им гостуват, за да репетират в просторното ателие, бивше хале, в което двамата ни събеседници тогава живеят и творят. Сред първите работещи в индустриалната сграда художници са Ванко Урумов и Венци Андонов, а един от първите съседи по ателие на Мария Зафиркова и Димитър Трайчев е Сашо Капричев.
„Разполагахме с огромни пространства за работа. За млад художник това е немислима мечта.“ – казва Димитър Трайчев – една от емблематичните личности в българския плакат, силно свързан с джаза. Тъй като с Мария Зафиркова са близки с джаз музиканти, в тяхното голямо ателие се провеждат репетиции, включително на бигбенда на Димитър Андреев, групата на Краси Желязков, „Бели, зелени и червени“, водени от Веселин Николов със солист Йълдъз Ибрахимова… Публиката са артистите и техни приятели.
„Това бе притегателен център, който много ни дисциплинира и ни научи, че свободата е важно, но и отговорно нещо.“ – казва Димитър Трайчев. Мария Зафиркова продължи да разказва: „Отношенията между живеещите там бе толкова положително! В днешно време не можем да си го представим, когато обикновено гледаме отсрещния с неприязън. Ние бяхме всички влюбени един в друг. Постоянно се събирахме, нашето ателие бе като кафене, десетки хора са идвали.“
В ателието им има и печка „Мечта“, на която в огромна тенджера се готви за всички боб или пък друга гозба. Днес трудно можем да си представим тази общност, подчертава разликата и Димитър Трайчев: „Обществото сега има други желания и изисквания. Когато „старите кучета“ живеехме почти братски, това ни даваше сила, даваше ни тласък.“ „Отношенията ни бяха дотолкова прекрасни, че се отразяваше на това, което рисуваме. Положителната енергия, която бликаше от всяко ателие и от всеки човек към другите, си изигра своята роля. Независимо кой в какъв жанр е работил – график, скулптор… Имаше много важен остров – база за графични изкуства, която графиците използваха и където можеше да работи всеки, който желае да се пробва в това изкуство. Това бе една от двете такива бази в България.“ – подчертава Мария Зафиркова.
Заедно с Димитър Трайчев те не само работят, а живеят в бившата фабрика, установили се във Варна след дипломирането си, съответно, в Прага и Москва. За да отопляват ателието през зимата, оформят по-малко помещение с полиетиленова завеса, която спускат от седемметровия таван. В бившата фабрика „Вулкан“ те преживяват края на социализма и благодарение на атмосферата там оцеляват, подчертава Димитър Трайчев: „Биеналето на графиката, което стартира през 1981 г., графичната база, разумното ръководство и далновидният поглед на лидера Стоимен Стоилов направиха така, че и днес да не се срамуваме от това, което сме правили тогава и да имаме пълноценно усещане за трудовия си път.“
Този живот ще видим в техни творби, които от днес са представени в Софийската градска художествена галерия в изложбата „ДОКУМЕНТИ| Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век“. В нея са общо седем техни творби, допреди няколко дни били сред изложените в Градската художествена галерия във Варна в ретроспективната им изложба ZafTra.
Димитър Трайчев обича фотографията от тийнеджър. Попада в група фотографи във Варна – Росен Донев, Гаро Кашишян и Александър Николов от по-младите, на когото е чирак и често посреща новия ден в тъмната стаичка за проявяване. „Тогава разбрах каква магия е фотографията.“ – още чуваме вълнението в гласа му. Напредва като фотолюбител, живописта определя като обсебващо занимание, но му е хоби, а графичният дизайн му е професия. Затова и двамата с Мария Зафиркова решават фотографията да бъде техен спътник, докато се занимават с фигуративно изкуство.
В изложбата в София можем да видим три творби на Мария Зафиркова: портретна, фигуративен портрет на непозната и почти двойния портрет „Открадната целувка“. Димитър Трайчев се представя с четири работи като пътни бележки със силно влияние на наученото от фотографията, най-вече с фотографските дефекти, създаваща безкрайна база за реакции вълрху живописно платно. „Всичко е от живота при нас.“ – посочва той.
„ДОКУМЕНТИ| Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век“ можем да разгледаме до 4 юни в Софийската градска художествена галерия. Другите представени автори са Текла Алексиева, Георги Божилов, Милко Божков, Тома Върбанов, Мая Горова, Иван Димов, Васко Иванов, Петьо Маринов, Теофан Сокеров, Елена Сокерова, Сашо Стоицов, Ванко Урумов, Стефан Янев. Изложбата е съпътствана от каталог и включва лекционна програма и аудио информационни материали. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по „Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти.“
На основната снимка:
Мария Зафиркова – „Непозната“, 1982 г.
м. б., пл., 100х100 см, ХГ Добрич
Фейсбук събитието за изложбата е тук.
