„Плътта е нашият кораб, с който откриваме нови светове и с нейна помощ всеки от нас е първият и последен велик авантюрист, способен да доплува до самата граница на живота. И да прекрачи отвъд нея.“ – тези думи на известния сценарист, журналист и телевизионен водещ Димитър Стоянович, преведени на английски език, четем върху обложката на новия шести албум на JP3 със заглавие Beyond the Flesh. Той е резултат от задълбочената и смела композиторска работа на пианиста Живко Петров по саундтрака на игралния филм „Плът“, режисьорския дебют на Стоянович.
В интервю за Jazz FM радио той определя своята творба като „поетика на края“. Това е филм за тленното, за плътта, която не ни спестява нищо. Болезнена в своята откровеност, тя е свидетелство за нашата крехкост и уязвимост. Всъщност „Плът“ разказва за подобието ни с преходността на листата на дърветата (по Омировата „Илиада“). Главната героиня в него е уважаваната преводачка от японски език Надежда Стоянова (в ролята – изключителната Пламена Гетова), която се разболява от тежка болест. Филмът проследява личната битка на героинята и нейните взаимоотношения с останалите членове на семейството ѝ, въвлечени в тази гранична ситуация.
„Плът“ не е филм, който би могъл да се сведе до опростенческото „харесва ми“/ „не ми харесва“. Той разказва универсална история, с която много от зрителите биха могли да се идентифицират и лесно да се свържат с показаното на екрана. Филмът има голямото достойнство да ни изправи по един честен и директен начин срещу опозиции, с които често рамкираме земния си път: здраве-болест, душа-тяло, извисяване-принизяване, светлина-тъмнина, живот-смърт и т.н. С находчивото включване в сюжетната линия на елементи от източната философия, в случая чрез присъствието на фикционалния японски нобелов лауреат Юкио Кобаяши (в ролята – убедителният Хирофуми Аджичи), „Плът“ създава усещане за помирение с крайностите, давайки ни един поглед към голямата картина на животa. Така, освобождавайки ни от фрагментарното, ни събира в единно цяло.
Сериозна заслуга за това обединение има и музиката, която се явява като един от героите в „Плът“. Неин автор е пианистът Живко Петров, чийто отделни произведения и преди са звучали във филми, но сега за първи път той създава цялостен и единен саундтрак. Неговият творчески почерк оставя силен отпечатък върху настроението, атмосферата и внушението на филма.
Живко Петров работи по „Плът“ в продължение на година. Първоначалният му подход го отвежда до сериозен урок. „Тръгнах доста драматично, което беше пагубно.“ – признава пианистът в интервю за Jazz FM и допълва: „Затова реших, че музиката трябва да бъде много мека и дълбока в същото време, да бъде себе си, да бъде нещо различно от това, което се случва, да дава възможност на зрителите да гледат с лекота, да даде глътка въздух.“ Чрез своите интелигентни, добре осмислени решения Живко Петров успява да изгради нежен и утешителен воал върху страданието, а негови съмишленици в това начинание са брилянтните му колеги от триото JP3 – басистът Димитър Карамфилов и барабанистът Димитър Семов. За музиката допринася и китаристът Христо Вичев, избрал отдавна Калифорния за свой дом. Христо владее играта с цветовете. Той има отношение към красивите мелодии, а те са се превърнали в емблема за творчеството на Живко и между двамата артисти наблюдаваме завидно единомислие и споделен светоглед. Между тях съществува една много силна музикална и естетическа близост. Със своята китара в записите към саундтрака на „Плът“ Христо Вичев получава възможността да изрисува своите импресионистични платна, а за оформянето на обаятелния музикален свят Живко прибягва до семпли, щрайх и синтове.
„Знам, че музиката се е получила. В контекста на филма тя е точно това, което аз исках – да отнема от напрежението.“ – категоричен е Димитър Стоянович. В отделните сцени я чуваме и преживяваме като нежна милувка, жадувано успокоение, дори приютяване. Едно по-дълбоко вникване в саундтрака на „Плът“ отвежда до музиката като проява на човеколюбие и грижа за онзи необятен вътрешен космос, който носим у себе си и в който проблясва надеждата и се раждат мечтите.
Макар че „Плът“ не е филм за смъртта, нейната сянка остава стаена в някои от отделните сцени. Няма как след прожекцията зрителят да не се замисли за смисъла на живота и за важните хора, без които пътят ни би бил невъзможен. Един от големите европейски умове – съвременният испански философ Хавиер Гома, казва, че прави разлика между смъртта и това, че сме смъртни. Според него смъртта е натоварена с пошлост, защото тя е отредена дори и за незначителни създания като мухите. „Докато съзнанието, че си смъртен е привилегия на хората и от него се раждат всички хубави неща, които правят живота достоен за изживяване - любовта, нежността, правото, философията, изкуството, науката. Затова да проумеем, че сме смъртни е амбициозна цел, която продължава през целия ни живот.“ – обяснява Гома преди няколко години в интервю на Бойко Василев за „Панорама“.
В духа на казаното от европейския мислител Живко Петров работи от десетилетия с най-фините струни на човешката душевност и добре осъзнава силата на музиката, нейната роля и въздействие. Това е една от причините за решението му да разгърне идеите, заложени в саундтрака на „Плът“, в още едно произведение – новия албум на JP3 Beyond the Flesh. Другата причина е известната доза императивност, заложена в създаването на филмова музика, нещо, което може да се окаже сериозно предизвикателство за свободолюбието на един джаз музикант. Освен това Живко пише значително повече музика, която не успява да намери място във филма, а тези идеи също заслужават да бъдат разработени по друг начин и да достигнат до своята публика. Всичко това съвсем естествено довежда до появата на Beyond the Flesh.
Шестият студиен албум в дискографията на JP3 е свидетелство за големия потенциал на музикалната формация, за нейната многоликост и талант. Оставайки верни на драматургията, но и на своя музикален език, чрез импровизациите и богатството на хармонията и мелодиите тримата в JP3 представят своя поглед за развитието на историята, подплатен от силно уважение към живота, неговите блага и удоволствия. В този нов разказ между идеите за плътта и преминаването отвъд нея (композициите Flesh и Beyond the Flesh) са заложени любовта, радостта, човешкото общуване, вглеждането във вътрешния ни свят, другото лице на живота, с което предпочитаме да не се срещаме... Така в албума слушаме великолепни пиеси като Mood in the Club, About Last Night, Lover’s Waltz, Women Talking, One More Step, The Other Face. „Какво е изкуството, ако не обещание за щастие, което ни се изплъзва?“ – пита Хавиер Гома в микроесето си „Прелестите на смъртността (химн)“. С Beyond the Flesh Живко Петров и JP3 дават своя изпълнен с лиризъм отговор.
От работата на пианиста по саундтрака на „Плът“ се раждат две колкото свързани помежду си, толкова и самостоятелни произведения - Flesh (Original Motion Picture Soundtrack) и Beyond the Flesh. Всяко едно от тях заслужава отделно внимание, но биха могли да се слушат и последователно в реда на своето създаване, което е за препоръчване, защото така музикалната наслада се подсилва от преплитането ѝ с интелектуалното удоволствие. По този начин слушателят получава възможност да се докосне отблизо до идеите на автора, до неговата мисъл, да проследи развитията на пиесите и да преживее майсторството в разказването на истории.
Преди няколко години барабанистът Антонио Санчес публикува в социалните медии свое все, наречено – The Art of Storytelling („Изкуството на разказване на истории“), в което сравнява добрите разказвачи на истории в музиката с брилянтните оратори. „Изпълнението и импровизирането са еквивалент на публичното говорене. Композирането е еквивалент на писането на реч.“ – твърди Санчес и допълва: „Трябва да направим разлика между простото сглобяване на думи и изкуството да разказваме истории. За мен в това се крие разликата между занаят и изкуство. Сблъсквал съм се с толкова много музиканти през живота си, които са изключителни занаятчии, но не са артисти и основното различие обикновено е в умението за разказване на истории.“ Живко Петров отдавна има репутацията на един от най-открояващите се разказвачи на истории в българската музика и Beyond the Flesh е още едно негово блестящо постижение, затвърждаващо разказваческата му роля в просторите на творческия полет.
Вглеждайки се в дискографията на Живко Петров, в неговите шест проекта с JP3 и двата му соло пиано албума After 4 и Ten, за един познавач на музиката на пианиста няма да е трудно да усети житейската хронология в появата на отделните заглавия. При големите музиканти раждането на всяка нова музика е подчинено на един непрекъснат процес на обновление и израстване – не само творческо, но и личностно. Това превръща дискографията на Живко Петров в автентичен летопис. Затова не са изненада и думите на самия пианист за мястото на Beyond the Flesh в творческата му биография до този момент: „Ние музикантите проповядваме идеята за отвъд плътта, но за да я осмислиш и да можеш да я разкажеш, трябва да изминеш определен път.“
Снимки: Димитър Алексов, направени по време на концертната премиера на Beyond the Flesh в Sofia Live Club, състояла се в началото на месец април
Микроесето на Хавиер Гома „Прелестите на смъртността (химн)“ е от книгата „Философия за света (и за всички в света)“, издадена от „Критика и хуманизъм“ в превод на Теодора Цанкова
