С бенефис празнуваме 25 години откакто Боряна Сечанова е начело на балет „Арабеск“ – единствената у нас професионална трупа за съвременен танц. С края на сезона тя напуска директорския пост. Нейният принос ще бъде отпразнуван със спектакъл, в който „Кармина Бурана“ с нейна хореография застава до „Болеро“ на предшественичката ѝ на поста Маргарита Арнаудова. Постановката гледаме на 27 юни от 20 ч. в петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър, организиран от Националния музикален театър „Стефан Македонски“. Седмица по-рано на същото място – в парка на Военна академия, но от 20:30 ч., ще бъде представен предпремиерно „BARROCOLIFE Съвършеното несъвършенство“ с два едноактни спектакъла. В първата част е хореографията на Анна Донева по „Четирите годишни времена“ на Вивалди, а във втората – хореографията на Мила Искренова по музика на Бах, Хендел и Рамо. Сценограф е Елица Георгиева. „Спектакълът е динамичен, красив, публиката ще се зарадва отново.“ – убедена е Боряна Сечанова. Началният час на представленията е 19.
Водещото за нея през годините начело на „Арабеск“ Боряна Сечанова определи така: „Трупата е създадена за новаторство и различен тип спектакли през 1967 г. Моята първа задача бе тя да не загуби тази орис. За мен бе важно да се появяват различен тип спектакли спрямо голямата сцена на операта. Много важно бе да осмисля „Арабеск“ като явление.“
Първите ѝ години на този пост са трудни за цялата културна общественост с много реформи, с промени в усещането за изкуство. „В началото имах голяма амбиция да се поканят чужди хореографи. Това се случи, но не в мащаба, в който ми се искаше. Защото през тези 25 години финансирането бе година за година, което създава сложности да поканиш хореограф от голяма класа с ангажименти 2 – 3 години напред. Но бях много находчива.“ – споделя Боряна Сечанова. И разказва как за 50-атата годишнина на „Арабеск“ кани Прежокаж, той се съгласява, но цената е непосилна. Предлага му да направят само откъси от неговия спектакъл. „Той прие. Не са ми се случвали винаги на максимум нещата, но съм се старала да не пропускам случай.“
Пътят ѝ в изкуството предначертава срещата с „Арабеск“. След като завършва балетна режисура, се връща в Софийската опера, където до тогава е танцувала. Иска да направи като дипломен спектакъл „Сватба“ на Стравински. Ръководството отказва – според него няма да има зрителски интерес. „Това ме отведе към Маргарита Арнаудова. „Тя ми каза, че ще ми даде да направя своя дипломен спектакъл, но да не е Стравински, а нещо по-леко.“ „Стравински – после.“ – са думите на Маргарита Арнаудова. Малко преди да почине ѝ казва, че сега е моментът за „Сватба“.
