С близо 80 джаз фестивала в историята и с над 50 активни в момента, част от тях – не специализирани, но застъпващи жанра, го превръщат в създател на съвременната култура на България. Джаз фестивалите в България са описани в новия брой на сп. „ЛИК“ на БТА. След встъпителните думи на генералния директор на агенцията Кирил Вълчев, следват статии за историческите процеси в джаз фестивалите на проф. Клер Леви от Института за изследване на изкуствата при БАН и за съвременната сцена от д-р Желязка Белчилова, която избира три опорни събития в своя анализ. Следва максимално подробна джаз фестивална карта на България, подготвена от програмния директор на Jazz FM Светослав Николов и описание на сцената в хроника от архива на БТА. В броя има анкети с кметовете на 21 общини с най-известните джаз фестивали, които говорят за мотивацията си за създаването и поддържането на тези форуми и влиянието им върху местната общност. Организатори на най-значимите фестивали в анкета посочват своите силни ходове. Накрая за златните години на джаза говорят активни артисти като Йълдъз Ибрахимова, Тодосий Спасов, Васил Петров, Хилда Казасян, Живко Петров и др. Те посочват, че годините на разцвета на джаза в България са именно сега.
Списанието е публикувано тук: БТА :: Списание ЛИК
Джаз фестивалите формират съвременната култура в България. Те въздействат чрез ценностите на джаза, като създават постоянно разширяваща се сплотена общност, щедро вливайки в общата среда духа на свободолюбието, желанието за творческо изразяване, стремежа към хармония. „Не знам дали има друга културна сфера, произвела толкова джаз фестивали. В момента има 56 такива, а от средата на 70-те досега са над 70. Това е смайващо според мен. И е тема, върху която си заслужава човек да помисли защо джазът изведнъж се превърна в толкова разпространена форма на забавление и търсене на смисъл. При това той не е имал много лека съдба. Той е бил обект на идеологическо преследване, включително изпълнители стигат до лагери. Джазът е отворен към всички култури, той е много диалогична музика. През него всеки е можел да влезе в различните култури. Затова и когато най-после свободно от идеологическата опека да се развива тази среда, в нея започват да никнат тези фестивали. Броят е за фестивалите, но и за възпитаването и създаването на публики. Защото едно изкуство се състои в съзнанието и преживяванията на аудиторията. Джазът започва да се състои в България с това, че се създават тези фестивали, тези общности, в които той се слуша и се превръща във важен пласт от съвременната култура.“ – прави анализ в студиото ни Георги Лозанов – главен редактор на сп. „ЛИК“ и доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Jazz FM сме едни от активните участници в структурирането и разцвета на джазозия живот в България. Организираме пътуващия фестивал „Джаз в цялата страна“ с издания досега във Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, а догодина – в Хасково, Димитровград и Кърджали. Чрез него представяме пред местната общност и на националната аудитория регионалните джаз сцени и развиваме средата. От него във Варна възникнаха годишните срещи на джаз общността, в Стара Загора – Младежка сцена към общинския фестивал „Цветовете на джаза“, в Плевен – образователния фестивал „Децата и джаза“. Съвместно с Младежкия дом в Шумен и Община Шумен с подкрепата на Министерството на културата се насочваме към четвъртото издание на Младежки фестивал „Деца на джаза“, чрез който обучаваме млади таланти от цялата страна в лекции и работилници, които превръщаме в онлайн учебник. Покрихме темите за пианото и вокалите, тази година – за ударните, а догодина ще се фокусираме върху китарата. На „Деца на джаза“ честваме бележити личности от българската музикална култура в синтез между изкуствата във високостойностна програма от оригинални проекти, като около джаза разполагаме театър, кино, поезия, изобразително изкуство. Специални проекти създаваме за провеждания в партньорство с Община Велинград „Джаз Велинград“ – фестивал за култура в образованието, връзка между регионите и диалог между поколенията. Беседите на ярки артисти с младси дарования са последвани от подготовка на съвместни изпълнения, в които събираме поколения професионални артисти от страната и любители от града. На този фестивал поставихме началото на новата концертна програма на Мими Николова „Непреходните песни претворени“ и на проекта, в който Бигбенда на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и студенти вокалисти изпълняват български песни от 50-те и 60-те, който миналата седмица бе представен и в София в Зала 3 на НДК. Връзката с природата и с вътрешния свят търсим на Veleka Kite & Jazz Fest в Синеморец. На Банско джаз фестивал реализираме сцена „Децата в джаза“ като участващи партньори на този престижен фестивал. Активно участващи партньори сме и на „Един джаз ден“ и Evergreen Fest Sofia в столицата. В едно необичайно действие по време на пандемията с концерт и документален филм бяхме виртуална сцена на Фестивала на спомените „Козе мляко“ в Бела речка.
Из списанието по повод фестивалите, провеждащи се с инициативата и партньорството на Jazz FM
Проф. Христо Христов – кмет на Община Шумен:
От 2023 година в Шумен се провежда Младежкият фестивал „Деца на джаза“. Той се организира от Общинския младежки дом по инициатива на директора Дияна Христова и е в партньорство с Jazz FM, чийто програмен директор е Светослав Николов, роден в Шумен. Николов е автор на програмата. Фестивалът се осъществява с подкрепата на Министерството на културата, Община Шумен и местния бизнес. Община Шумен включва „Деца на джаза“ в културния си календар, защото събитието е не само с концертна цел. То има и образователен модул с млади таланти и утвърдени джаз музиканти от цялата страна, които обменят опит и вдъхновение. Представящите проектите си обучители преподават във висши училища и са с изявена концертна и звукозаписна дейност. Интересното в „Деца на джаза“ е, че всяка година има във фокуса си различен инструмент и чества приноса на свързана с Шумен бележита личност от национален мащаб. През 2023 година темата бе пианото, през 2024 година – вокалите, а 2025 година – перкусиите. Така се споделя пълноценно преживяване, което ангажира младите хора. Фестивалът прави връзка с други изкуства, създава творческа общност и подпомага младите дарования в реализирането им.
Д-р Костадин Коев – кмет на Община Велинград:
Идеята за създаването на джаз фестивал във Велинград възниква като общо усилие между местната власт и самодейците, обединени от желанието да обогатят културния живот на града с ново и вдъхновяващо музикално събитие. Основният „виновник“ за реализирането на тази идея е ЦПЛР – ОДК – Велинград и „Джаз FM“, чиито екипи с много ентусиазъм и отдаденост положиха основите на фестивала и продължават да го развиват с всяко следващо издание. Джаз фестивалът във Велинград вече се утвърди като важна част от културния календар на Община Велинград. Тази година се проведе неговото трето издание, което е важна част от традиционните Велинградски празници на културата. Фестивалът се радва на все по-голям интерес от страна на публиката и гостуващите популярни изпълнители и допринася значително за популяризирането на Велинград освен като балнеологичен и СПА център и като културна и туристическа дестинация, където музиката и изкуството намират своя дом.
Музикантът и организатор на джаз фестивали Димитър Русев:
Черпех информация за джаза благодарение на предаванията, които по-късно се появиха в Националното радио, в които участваха Владимир Радулов, Йордан Рупчев, Райчо Иванов, Людмил Георгиева, Димитър Евстатиев, както и от няколкото книги, които бяха издадени навремето. А сега вече имаме и Jazz FM радио
В хрониката от БТА Jazz FM се споменава многократно чрез фестивалите, които организира и на които е инициатор и съорганизатор, но също и с:
- снимка от работилницата „Рисуваме джаз като път към спонтанност, оригиналност и свобода в изразяването“ с преподавателя от Националната художествена академия проф. Десислава Христова-Тошева в СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен и ШУ „Епископ Константин Преславски“ по-рано тази година. С тези произведения открихме изложба в Международния ден на джаза. От трите картини на кадъра, едната с Милчо Левиев като вселена, бе внесена в Постоянната експозиция „Джазът в България“ в Банско, другата – на тромпетист, събирателен образ на Майлс Дейвис и Михаил Йосифов, бе подарена на Хилда Казасян при гостуването й в „Джаз на четвъртия етаж“ – организирана от радиото и ни и училището с профил изкуства поредица от срещи на ученици с джаз авторитети. (стр. 46)
- Началото на излъчването ни с концерт в Зала 1 на НДК на 17 септември 2001 г. (стр.76)
- Фестивала ни Sofia Jazz Peak (стр. 84)
- Създаването на първи албум на първата българска джаз певица Лени Вълкова (стр. 113)
- Наградата за цялостен принос от Plovdiv Jazz Fest (стр. 116)
„От джаза произтича нещо, което се превръща в принцип на модерната и постмодерната култура – свободата на интерпретация. Съвременната култура изключително освобождава интерпретатора и му дава възможности, така че произведението да се превърне в поредица от различни прочити, да се отъждестви не самото то само със себе си, а с прочитите, които предизвиква. И колкото са по-различни, толкова по-значимо е то в съвременната култура. Колкото са по-противоречиви прочитите, толкова повече му се осигурява траен живот, за да може да бъде четено отново. Това усещане, че няма първичен текст, а всичко е интерпретация и живеем в – както казва Мишел Фуко – свят на интерпретация без граници, това до голяма степен е създадено като културно настроение от джаза. Цялата култура става джазова.“ – посочва Георги Лозанов. И спомена концерта на Бигбенда на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със студенти вокалисти със златните български песни от 50-те и 60-те – програма, подготвена от Jazz FM и НМА за „Джаз Велинград“ и повторена миналата седмица в София. „Заедно със студентите музицират преподавателите. Получава се изключително впечатляващ ефект. Виждаш, което е много важно – че джазът създава континуитет между поколенията. Младите усвояват джаз стандартите и продължават нататък много мотивирани. За тях това не е музика на бабите и дядовците, те са я превърнали в своя. Какъвто е и духът на фестивалите.“ – посочва Георги Лозанов в студиото ни.
„Целта на списанието е диалогът между поколенията, защото идват такива, които не знаят за фигурите от миналото. Ние непрестанно говорим за преоценка на близкото минало. Но тя се политизира в две посоки – или се отрича изцяло или се идеализира в носталгия. А за да може да се направи реална оценка, трябва да се раздели онова, което е постижения, от онова, което е колаборационизъм с властта и идеологически провалено изкуство. Ние се опитваме да пренесем през времето към следващите поколения фигурите от различни изкуства и културни сфери, които са успели, въпреки препятствията, да правят истинско изкуство, да водят реален културен разговор с аудиторията и да може техните гласове да се чуват от следващите поколения. И чак тогава ще можем да разберем Злото, когато разделим Доброто от него. Защото сега те са смесени и Доброто става оправдание на Злото.“ – посочва Георги Лозанов за мисията на „ЛИК“. Списанието в книжен формат се предоставя на библиотеки и други културни институции.
Jazz FM ще бъде представено на пресконференцията днес от програмния директор Светослав Николов, който ще бъде в Мултимедийния център на БТА в София, а водещата на предавания в ефира ни и организатор на Plovdiv Jazz Fest вокалистка Мирослава Кацарова е в Русе, където ще бъде водещ на започващия днес джаз фестивал. Очаквайте скоро подробна статия с всички говорили при представянето на списанието.
Центърът на излъчване бе в Русе, където днес започва новото издание на най-стария непрекъснал съществуването си джаз фестивал у нас:
БТА :: Русе е град на музиката, каза директорът на общинското предприятие "Русе Арт" Мариан Савов
БТА :: Русе винаги се свързва с джаз фестивал и то с международно участие, каза Теодосий Спасов
Включване от Мултимедийния център на БТА в София:
БТА :: Доц . Георги Лозанов: Съвременното изкуство цялото е джазово
Включвания от страната по време на прякото излъчване за представянето на броя:
БТА :: Все повече млади хора започват да слушат джаз, каза Дарин Сотиров (фестивал Карантината във Варна)
И още гласове от страната и чужбина:
БТА :: Джазът е част от липовия аромат на Стара Загора, смята Екатерина Радукова
БТА :: Джазът е свобода, каза музикалният педагог от Търговище Десислава Станкова
БТА :: Музикалният език свързва джаза и класическата китара, каза маестро Огнян Вълев в Гоце Делчев
БТА :: Джазът е музиката на вглеждането един в друг, заяви актрисата Миряна Найденова
БТА :: Джазът в Белград се появява като музика за танци
ОБОБЩЕНИЕ:
