Художнички, които ярко се заявяват със своите творби, неподвластни на средата, а осмисляйки я като подвластна на тях – върху нея те могат да въздействат, сигурни в моралните и естетическите си критерии. Над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни, са представени в СГХГ в изложбата „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“, която можем да разгледаме до 27 ноември включително.
В този период жените имат повече възможности за професионална реализация. Тогава настъпва подем и експлозия на женско изкуство, както отбелязва кураторът Милена Балчева: „Двете междувоенни десетилетия са бурни и динамични, с много промени в обществения живот. След Първата световна война жените по целия свят започват да преодоляват много бариери, свързани с възможностите за социална реализация. Те са в нови роли, интересуват се от актуални въпроси – за войната, за образованието, за обществото и за културата. Настъпва период на разкрепостяване на жената и на разчупване на патриархалния модел, наследство от Възраждането. Очертава се нова линия в живота на жената интелектуалка – тя намира професионална реализация, включително в изкуството. Жените вече не са само потребители на създаваните от мъжете ценности в културното пространство, както пише и пресата тогава.“
Търсещите професионална реализация в изкуството жени вече завършват Националната художествена академия, учат по света, включват се в организирания художествен живот. В обяснителните бележки към изложбата се разказва как от дружеството на жените с висше образование произлиза дружество на жените художници. Те участват в общите представителни изложби, в общи изложби на жените художници, както и представят самостоятелни изложби. Започва време на значим подем на културната сцена и на авторитетно утвърждаване на жените творци в българския културен живот. В изложбата имаме многообразни свидетелства от скулптурата, от живописта – пейзаж, портрети, натюрморт, произведения на модерното изкуство, от графиката, включително илюстрацията, от приложното изкуство – керамика, текстил, кожа. Историята се разказва в творби и в снимки. Дизайнер на изложбата е Надежда Олег Ляхова.
„В структурирания ни подход по теми поставяме проблема за междувоенния период, за това какво е художественото образование по това време и как то повлиява на възможността на жените да се изявяват, обръщаме внимание на секцията на жените художници, на общите и самостоятелните изложби, на модерното изкуство, на приложното изкуство. Самата изложба разглежда подтеми, свързани с портрета, с голото тяло, с града, с натюрморта, със салонния портрет, с графиката – изящна и приложна.“ – описва я кураторът Рамона Димова.
От близо вековна дистанция виждаме как жените търсят публично признание за своята професионална реализация във време, когато това не е било прието. „Много съществено е било включването на жената творец в художествения живот. Активността на дамите в изкуството е дала обществена чуваемост на т. нар. „женско изкуство“ във време, в което социалният регламент като цяло не допуска прекалена публичност на жените в която и да е сфера. Това са трудни години за жените, които полагат усилия да се утвърдят професионално. Те се борят и за равноправие, за изборни права. Тогава се налага терминът еманципация. Всичко това е част от един процес.“ – дава характерните черти на периода Милена Балчева.
Жените художници формират градската култура. Самите произведения със своето излъчване отразяват актуалните тенденции, новата мода в градския живот, утвърждават ново отношение към социалния живот. „След Първата световна война обществото има нужда да продължи своя живот и по-ведро да се справя с него. Забавите и баловете, събиранията и вечеринките много спомагат жената художник да намира сред тези групи хора, които искат да бъдат изобразени и представени в най-добра светлина – облечени богато, с красиви дрехи, застанали по определен начин. Това са големи представителни платна, но критиката не е благосклонна към тези авторки, като ги обвинява, че не използват нови подходи, че заимстват от Западна Европа оформянатео на композицията, че са скучновати и банални.“– обяснява Рамона Димова.
На финала на разговора открояваме по една лично впечатлила ни творба. Аз избирам „Оптимизъм“ на Елена Карамихайлова. Тя изобразява щастлива жена с две деца, които благо приемат живота в откритост на чувствата, доверие и близост. Платното излъчва спокойна убеденост в светлите дни – животът сега е добър, но занапред ще е още по-хубав. Всичко в творбата е заявено със сериозност и тя внушава сигурност с обещанието за продължение.
Милена Балчева посочва „Портрет на Надя“ от Вера Недкова, творба от фонда на НХГ, и обяснява: „Тя е много важен автор в нашия проект, носител на напредничавите идеи и художествените концепциите в живописта, част от групата на модерните художници.“
Рамона Димова се спира на „Портрет на контрабасиста“ на Ангелина Ковачева-Вапорджиева – авторка, за която знаем сравнително малко. Така тя аргументира как изложбата служи за проучване на неизвестни за нас имена. „Произведението е от фонда на СГХГ и за първи път от години се показва на изложба. За авторката знаем малко, но можем да започнем по-сериозно проучване и някой ден чрез наследници и хора, които притежават нейни творби и документация, да създадем по-плътен разказ за нея.“
Проектът е съвместен между Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Той се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ по „Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации“, Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., както и частни физически и юридически лица.
Към изложбата предстои да бъде издаден каталог. На 26 ноември СГХГ ще затвори с час по-рано, в 17:30 ч., заради предстоящо събитие, а в неделя е отворена от 11 ч. до 17:30 ч.
На снимката към статията: „Разходка с лодка“ от Елисавета Консулова-Вазова, 1922, маслени бои върху платно, 62 х 93 см, частно притежание
