„Написал съм трудни за изсвирване мелодии. Понякога за мен и за Александър те са много тежки. Но добре се справяме.“ – доволен е от свършеното досега в записите на дебютния си албум композиторът и саксофонист Арнау Гарофе.
Разговарям с него в обедната почивка на втория от трите работни дни в студио. В Doli Media Studio ме посреща с думите: „Току-що записахме най-трудната пиеса.“ Звучи доволен, а знам, че има много високи изисквания към себе си.
Останалите музиканти са излезли за обяд, а той отделя няколко минути, за да ни въведе в своя свят на „неистово спокойствие“, както трябва да разчетем заглавието на проекта му Frantik Zen.
„Искам да представя това проитоворечие между спокойствието и неистовостта, в което живеем.“ – казва музикантът, като посочва, че за първи път споделя нещо толкова лично.
Frantik Zen слушахме на живо в Пространство за култура Portrait миналата година. Jazz FM записахме концерта и музика от него звучи в ефира ни. Тогава и Арнау Гарофе разкри първи подробности за новите си композиции.
Модерна фюжън музика в авторския проект Frantik Zen на Арнау Гарофе
Проекта си музикантът започва на чисто, като изоставя пиесите, които е свирил досега.
„Приемам това скъсване с миналото като нещо добро, като хубава стъпка в творческото ми пътешествие. Имах много музика, написана преди това, но този път реших да правя нещо съвсем различно, да забравя каквото съм правил преди. Не само загърбих старите си композиции, но и известно време не слушах музика, за да мога да изкарам звуците, които са в главата ми. Исках да съм на чисто. Реших от самото начало да започна с нещо съвсем ново. Това ми беше целта.“ – казва сега Арнау Гарофе.
Докато пише тези пиеси, на всяка обръща детайлно внимание, работи по нея по седмица – две. Музикалният му изказ е свързан с фюжън музиката, но е толкова младежки – напорист, цветен, бълбукащ като шампанско, много жив. „Имам много влияния. Тръгвам от една идея за звученето на пиесата. Понякога започвам с 4 ноти и от тях се развива цялата композиция, като става нещо неочаквано, изненадващо за мен. Лека-полека творбата започва да добива форма.“ – описа творчески процес в развитие Арнау Гарофе.
В групата си той кани китариста Александър Логозаров, пианиста Стив Хамилтън, басиста Радослав Славчев – Riverman, барабаниста Васил Вутев.
Авторът с интерес слуша мненията на другите музиканти. „И голямата част от интерпретацията излиза от всички от нас.“ – казва той за активното участие на всички в творческия процес.
Александър Логозаров е изненадан от новата музика на Арнау, след като преди това е свирил негови пиеси в по-традиционна стилистика. Тук се чувства много добре като джаз-рок китарист.
„Музиката му е нов фюжън, с груув-ориентирани структури. Той отначалото ми каза, че иска повече острота в подхода ми. А аз се възприемам като наполовина рок и наполовина джаз китарист. Нещо, което напоследък ми се услажда.“ – коментира Александър Логозаров.
Васил Вутев цени в този проект свободата в музицирането.
„Намерих тези пиеси за много приятни за слушане, макар да имат сложни части. Арнау ми позволява да бъда себе си, да дам каквото намирам за нужно. Дава ми свобода. Чувствам се много комфортно, свирейки с тази група.“ – подчертава той.
„Такава музика до момента не е била създавана в България. Щастливи сме, че Арнау живее тук, защото повдига музикалната култура и музикалния дух с нивото си. Музиката му е комбинация от различни стилове, в които изключително добре намирам себе си. Това е фюжън музиката, с която съм израснал. Тя е сложна и е предизвикателство, което ме дърпа напред. Определено ми харесва, че е събрал точно тези хора в тази група и проправя красив път в българската музика.“ – откроява приноса Радослав Славчев.
Стив Хамилтън също не пести комплименти.
„Тази музика е много интелегинтно написана и в нея има много силни ритмични, хармонични и мелодични структури, което е твърде необичайно в наши дни. Всеки елемент е изпипан, такива са и композициите – те са отличителни и имат свой характер. Много се гордея, че съм в групата за този албум. Ще съм щастлив да го чуя в завършен вид!“ – завършва думите си и веднага сяда зад пианото.
Музикантите са така завладени от музиката, че не губят време и продължават да записват. Преди това правим още една снимка за спомен.
Следват мигове на удовлетворение, които ще се превърнат в удоволствие за публиката.
