Заглавието на изложбата на Ангелика Радева „Щастието не е приказка“ насочва мисълта към това, че то е постижимо, но от друга страна – че не е приказна история, в която всичко винаги е било лесно. И повдига въпроса какво е щастието. „Щастието е нещо реално и всеки го постига по своя определен начин и по своя път, за да е истинско. Надявам се всеки да го открие.“ – с това желание ме посреща Ангелика Радева ден преди откриването на изложбата на 8 декември в галерия „Структура“. Творбите можем да разгледаме до 18 декември, включително, като през последните три дни авторката ще ни посреща лично между 14 и 19 ч.
Пътят към щастието ни формира, той ни прави по-меки и нежни, изглажда заострените ръбове в душата. „Пътят към щастието ни дава спокойствие, с което можем да си позволим да сме по-добри, най-вече към другите.“ Къде го намира самата художничка? „Винаги ми е носило щастие и спокойствие да съм сама в ателието и да работя. Както и това семейството ми да бъде добре.“
Пътят е светлина – някои от творбите я излъчват, други я отразяват, но всички се разчитат чрез нея. „Едно от най-важните неща е светлината, както в начина, по който се осветяват картините, така и в нас самите. Всяка форма е видима само под определен ъгъл. Ако няма светлина, самата композиция изчезва и остава цветно петно.“ Вникваме в дълбочината чрез светлината и сянката. „Това е контрастът. Едното без другото не може – доброто без лошото, светлото без тъмното. Абсолютно е нормално да е така, за да имаме равновесието в този свят, за да ги усетим и двете.“
В пътя си сред творбите изкачваме стълбите и стигаме до финала на изложбата с изненада от 300 кристала. Тук е самият източник на светлина – сърцето, което, щастливо, е живо. „Бих пожелала на всеки един до края на тази година да намери своето щастие и да започнем по-щастлива и по-добра Нова година. Добре дошъл е всеки един, който желае да почувства малко повече щастие в себе си!“ От думите на Ангелика Радева изглежда, че постигането на щастието е толкова лесно. От творбите й – също – то е вътре в нас, напира да излезе и да ни свърже със света.
Но защо тогава бихме предпочели да се спрем и да страдаме? „Може би е по-лесно да се примирим с болката, отколкото да си дадем шанса да изпитаме щастие, радост и любов. Но ако човек започне с усмивка, всичко нататък се подрежда.“ – с усмивка завършва Ангелика Радева.
