Катрин Ръсел има характерно пеене в декларативен стил – в него няма усещане за нюанси; всички моменти са силни. Тя се изразява ясно, на висок глас. Албум след албум Катрин Ръсел намира вдъхновение и повод за гордост в афроамериканското наследство, в женската сила, в човешката смелост. В новия й проект Harlem on My Mind акцент е желанието за изразяване чрез изкуство на хората от гетото, събирането в общност и произтичащата от това единение смелост. Центърът, около който се изявяват тези идеи, е музиката, звучала на сцената на „Аполо тиътър“ в нюйоркския квартал Харлем.
Там са блестели всички големи имена на джаз, блус и фънк музиката, също толкова добри, колкото музикантите, свирили на други места в Съединените щати, но с единствена разлика – цвета на кожата и свързаното с него лишаване от перспективи. Но е имало смели хора, които са задвижили колелото на промяната. Те са тук – вокалистите Етел Уотърс, Били Холидей, Ета Джеймс и Дайна Уошингтън Катрин Ръсел посочва като вдъхновителите си за този албум, изпълнен с прочути и по-малко известни песни на Бени Картър, Ървинг Бърлин, Анди Разаф и Фетс Уолър.
И още за посвещението на Harlem on My Mind: „Майка ми е родена и израснала в Харлем, а баща ми бе начело на един от водещите оркестри в квартала.“ – припомня Катрин Ръсел. Баща й Луис Ръсел е музикалният директор на Луис Армстронг, а майка й Карлайн Рей е първата бас китаристка в джаза, като също така и пее в International Sweethearts of Rhythm. „Албумът е за това да не забравяш корените си.“ – посочва певицата.
И с любов подбира красиви песни, които изпълнява в различни формации – нейната класическа с ритъм секция и китара, но също така и десетчленна с участието на шест духови инструмента. Един от елементите на брас звука в албума е особено значим и трогателен – в Don’t Take Your Love Away From Me на саксофон свири Фред Стейтън от Harlem Blues & Jazz Band, който по време на записите е на достолепната 100-годишна възраст.
Автор на снимката: Sandrine Lee
Пеенето е лек за Катрин Ръсел
(Интервю за Джаз ФМ от 2012 г.)Обичам да подбирам песни, които разказват истории, с хубави текстове, които те повеждат на пътешествие. Хармоничната структура трябва да носи удоволствие на музикантите, когато свирят. Другото нещо е усещането за суинг. Това са нещата, които обичам в традиционния джаз и блус. (...)
Мисля, че добрата песен е вечна. Историята на песента винаги се разказва в сегашно време. Може би точно това имаме предвид под пренасянето на тези стари песни от миналото в настоящето, защото те са толкова хубави. Ако песента е добре написана, тя задава въпроси, винаги се опитва да научи повече за състоянието на човека. Така избирам песните си. Те не дават отговори на всички въпроси. Те винаги задават въпроси и искат да разберат нещо повече за живота. (...)
Усещам, че трябва да давам всичко от себе си и да го споделям със слушателя. Искам слушателят да усети, че това е нещо лично. Оттук започнах – опитах се да държа сърцето си отворено и да говоря директно на човека, който слуша, опитах се да се погрижа за него. Хубавите песни ми дават възможност да живея чрез тях. Искам хората да се чувстват така, сякаш са на гости в собствения ми дом. (...)
Пеенето е като лекарство за мен, то може да лекува.
Автор на снимката: Marv Goldschmitt
Всяка от песните в характерния за Катрин Ръсел стил предоставя възможност на инструменталистите да импровизират преди вокалното извеждане на финала. И тъй като е пътешествие в културата на Харлем, в историята на музиката, в еволюцията на обществените отношения, албумът звучи като път – той започва със забавна музика, преминава през джаза и баладите, за да завърши в ритъм енд блуса. Песните са така аранжирани, че преливат една в друга и са естествено свързани, изглеждащи в невъзможност да звучат една без друга. И това е метафора.
Самата Катрин Ръсел поема по пътищата на Америка, за да направи още по-здрава връзката с почитателите на джаза – през следващия месец тя ще е гост-вокалистът в коледното турне на Оркестъра на Jazz at Lincoln Center с Уинтън Марсалис. На 1 ноември тя пя на концерт в почит към бележития американски писател Ралф Елисън. В събитието в Нюарк, щата Ню Джърси, се включиха и вокалистките Пати Остин и Анджелик Киджо, както и тромпетистът Уинтън Марсалис.
Дата на издаване: 9 септември 2016 г. от JazzVillage
