През 1970 г. Оркестърът на Дюк Елингтън записва две пиеси заедно с германския експериментатор Кони Планк. Музикален продуцент и звуков инженер, 30-годишният тогава Планк е един от хората, които през онзи период са постоянно извън общото течение. Елингтън пък е известен със своето новаторство и стремеж към постоянно развитие. Така, Duke Ellington & His Orchestra – The Conny Plank Session представя двама музикални визионери в момент на случайна творческа среща от историческо значение.
Краткосвирещият албум съдържа две пиеси, всяка от които – с по три различни версии. Това са Alerado и Afrique. Направени в рамките на само един ден през 1970 г., записите остават неиздадени до 2015 г. На органа в първата композиция е Уайлд Бил Дейвидсън, а на пианото във втората – Дюк Елингтън.
Кони Планк започва кариерата си като звукорежисьор на Марлене Дитрих, а по-късно оформя звученето и на „Крафтверк“, „Юритмикс“ и „Ултравокс“. През цялото време негова запазена марка още от най-ранните години на работата му са многоканалните записи. Дюк Елингтън пък е пленен от идеята за отчетливото индивидуално звучене, което се събира в многозвучна цялост. Така, в категоричната яснота, с която чуваме всеки инструмент от големия оркестър, се създава усещане за мистичност, за музика, която осезаемо излиза извън толкова тесните рамки на времето и пространството.
Титанът Елингтън и младият експериментатор Планк се срещат по случайност. Бендлидерът е в студиото „Ренус“ в Кьолн със своя оркестър, за да направи работни записи или да репетира – никъде не е запазена бележка, която да посочва причината. На пулта е Планк. Това е една от тези случайни срещи, които са с елемент на съдбовност.
Дата на издаване: 10 юли 2015 г. от Grönland
