Неиздавани концертни записи на Ейми Уайнхаус допълват най-големите й хитове в саундтрака към документалния филм „Ейми“ на Асиф Кападия. Показан за първи път на Единбургския филмов фестивал, за премиерния си уикенд той събра приходи от 3 милиона лири, с което стана най-касовият британски документален филм на всички времена и вторият най-успешен в световен мащаб след „Фаренхайт 9/11“ на Майкъл Мур. По-късно лентата влезе в селекцията на фестивала в Кан. Продуциран от компанията-издател на певицата – „Юнивърсъл мюзик“, той разказва за борбата на Ейми Уайнхаус с наркотиците и за битките й въобще, чрез над 100 интервюта с повече от 80 събеседници. „Сложен и нежен филм, той влиза в дълбочина по отношение на семейството, медиите, славата, зависимостите, но най-важното – стига до самото сърце на нейната същност: възхитителна като човек и гениална като музикант.“ – казва ръководителят на британското подразделение на „Юнивърсъл мюзик“ Дейвид Джоузеф. Филмът нашумя много преди премиерата си заради реакцията на семейството на Ейми. Първоначално то подкрепяше проекта, но след това се оттегли с гняв от него. И няколко месеца по-късно пред Би Би Си баща й Мич Уайнхаус обясни: „Филмът ме описва като злодей, а семейството ни – като безразлично към съдбата на Ейми. А това изобщо не беше така!“
Към проблемите в семейните взаимоотношения обаче препраща едно от новопубликуваните изпълнения на Ейми Уайнхаус: „Тази песен е за баща ми. С него сме имали своите „моменти“... Сега вече всичко е наред.“ – казва тя преди на Джаз фестивала North Sea да изпее неудовлетвореността си от мъжете в своя живот в What Is It About Men („Какво им има на мъжете“). Освен личната сантиментална стойност, това изпълнение проявява една малко позната, но много значима черта на творческата натура на Ейми Уайнхаус – малко позната, защото не е хитов ритъм енд блус; много значима, защото отразява истински дълбоката любов в сърцето й – джаз музиката. В навечерието на премиерата на филма на Асиф Кападия излезе друго документално свидетелство, подготвено от грижовната към таланта медия Би Би Си. В Amy Winehouse: In Her Own Words („Ейми Уайнхаус разказва за себе си“) певицата споделя най-важното: за джаз и за соул музиката, за писането на песни, за изкуството като изразител... Джаза тя извежда като музиката от най-висше значение за себе си: „Макар да пея в друга традиция, най-близък чувствам джаза. Към него изпитвам емоционална привързаност, каквато толкова много от големите певци са чувствали. Но не се ограничавам в джаза, макар това да е музиката, с която съм отраснала и с която продължавам да раста. Не вкарвам нарочно джаза в моите песни, той сам влиза в тях.“
Още две неиздавани досега песни имаме възможност да чуем за първи път в саундтрака към „Ейми“. Едната е невероятно въздействащата с огромна сила We’re Still Friends, изпята само в акомпанимента на пиано като молитва за близост в църквата Union Chapel, често използвана за провеждането на концерти. Другата е изпълнението само глас и китара на Love Is a Losing Game от церемонията по връчването на музикалните награди „Мъркюри“. Тя представя драматичните противоречия в живота на Ейми Уайнхаус – световна слава, която предизвиква интерес точно толкова, колкото проблемите, в които певицата непрекъснато се озовава.
В саундтрака от филма „Ейми“ слушаме вече публикуваните в този вид познати хитове Stronger Than Me и Tears Dry on Their Own, както и последния й запис – дуета Body and Soul с Тони Бенет. „Тя е родена джаз певица.“ – каза през 2011 г. за нея Бенет. Песента, създадена за втория му дуетен албум, излезе посмъртно за вокалистката – на рождения й ден – 14 септември, а приходите от продажбата на сингъла бяха предоставени на фондацията, основана от семейството й. Самият Тони Бенет през 70-те едва се измъква от период на зависимост към кокаина, към който посяга в момент на творческа криза. През същата 2011 г. в интервю за британския вестник „Гардиън“ Тони Бенет изразява желание да сподели с Ейми Уайнхаус своята успешно завършила битка: „Тя е прекрасна! Но искам да поговоря с нея – да й кажа нещо много лично. Самият аз съм имал мрачен период на несигурност, но успях да се измъкна. Мнозина прибягват към наркотиците, за да забравят. В един момент всички във Вегас бяха на дрога. Но аз успях да спра. Неколцина, които не направиха това, починаха. Така че се моля за нея. Тя ще помогне на всички, ако се отърве от зависимостите и прочисти пътя към своята душа. Тя ще помогне на целия свят, показвайки, че може да се справи!“ Съвсем скоро след това, когато Ейми вече е мъртва, пред MTV Бенет казва: „Не мога да повярвам, че не успях да й кажа това.“
Сред другите запомнящи се моменти в саундтрака към филма „Ейми“ присъстват версия в бавно темпо на Some Unholy War, която ни дава възможност да открием в спокойствието още един елемент от дълбочината на творческото изразяване на Ейми Уайнхаус, и демо запис на Like Smoke, от който проследяваме емоцията по пътя към хита. Back to Black пък започва с няколкосекундно акапелно изпълнение. Във филма и саундтрака са включени вече издадените посмъртно в колекцията на Би Би Си изпълнения на Ейми в предавания на корпорацията – Rehab в шоуто на Джулс Холанд и Valerie в предаването Live Lounge на радиостанцията за съвременна музика Radio 1.
Музикален свят без граници – Ейми Уайнхаус в At The BBC
Повествованието в документалния филм за Ейми Уайнхаус се води на музикалната основа, създадена от бразилеца Антонио Пинто – носител на множество награди за музиката си към десетки филми, много популярен у нас с „Любов по време на холера“ с Хавиер Бардем от 2007 г. Неговите нежни пиеси ни дават така необходимото за емоционално равновесие успокоение, за да можем да осъзнаем в пълнота драматизма на тази трагична личност.
Дата на издаване: 30 октомври 2015 г. от Universal/Republic
