Във връзката между фолклора и джаза възникна нова група – JazzBoree. Инициатор на създаването ѝ е народната певица Савина, която тук намира свободата на изразяване в джаза с Ралица Тонева – саксофон, Борис Петков – пиано, и Андрей Велков – барабани. В първия сингъл гост участник е басистът Даниеле Феббо, като предстои да се реши дали този инструмент да остане в звука на състава. Първи сингъл е песента „Дос дос Доне ле“, основана на традицията, която Савина с интерес опознава. Записите са направени в студиото ANP Music Production на Алекс Нушев. Името на групата предлага Савина: „То изхожда от „джамборе“ с идеята за весели забави с много танци. Когато имахме ясна концепция как ще звучи нашата музика, думата се появи у мен.“ То съответства на характера на музиката – джаз, фънк и фолклор.
„От много време искам да се занимавам с джаз и народна музика. Когато Савина ми се обади, това бе знак от Вселената, много красив момент. Тя е много навътре в материята на фолклора, а аз допринасям с хармонии от класическата школа. Симбиозата бе страхотна. Идеята да популяризираме авторския фолклор е прекрасна. Спойката се получи веднага.“ – разказа Борис Петков. Андрей Велков допълни: „Музиката ни е силно повлияна от изследванията на Савина и работата ѝ като народен певец. Това дава тази авторска нишка в музиката ни. А Боби облича народните мелодии в по-съвременно джаз звучене. Аз и Рали го допълваме с ударните инструменти и саксофона. Нямаме ограничения откъм стилове. Каквото мелодията носи в себе си като зародиш, правим така, че да порасне.“
Първата песен е „Дос дос Доне ле“. „Текстът е мой, но е вдъхновен от всички сборници, които съм изучавала. Коренът е наш, български.“ – разказа Савина. И за българския фолклор продължи: „Той няма предели, ще го изучавам, докато съм жива. Моята мечта винаги е била, докато държа на дълбоката автентичност, да го пресъздавам по моя начин, да открия за това съмишленици, усещащи моята вибрация, споделящи същите усещания за музиката, оценяващи тежестта и ценността на фолклора, които искат леко и красиво да го променим. Такива съмишленици видях в хората около мен. Безкрайно благодарна съм на Вселената, че ме срещна с тях.“ Борис Петков направи паралел между фолклора и джаза като музика, която произлиза от хората, и сподели желанието си да я представи, освободена от наслоявания: „Да се предаде директно от сърцето на музиканта на сърцето на слушателя.“ „Имам желание да работя с хора, с които се получава спойката. Музиката е среща между хора, творящи хармонично, от която се отключват възможности, носещи нови проявления и нови идеи.“
