Въпреки че е номинирана шест пъти за наградата „Грами”, Нина Фрийлон нито веднъж досега не получава признанието да държи тази статуетка в ръцете си. Тя обаче може да е сигурна в признанието на критиката и почитателите, които я уважават като една от най-влиятелните вокалистки на нашето съвремие. Новият й албум „Homefree” („Concord”) носи усещането за освободеност – колкото внушено от заглавието, толкова потвърдено от подхода й към песните. Гласът й създава усещането за решимост, полет, фантазия, вдъхновение, велколепие. Истинска дама на джаза!
Аранжиментите за камерен състав: пиано, китара, бас и ударни, са бурни и неустоими. Изборът на композициите пада върху джаз стандарти, композиции от сцената и от големия екран.
Връх на селекцията в албума са три важни песни. Първата по ред е авторската на Нина Фрийлон – тъжно (само)ироничната „Cell Phone Blues” за пристрастеността ни към модерната техника, която ни ограбва от истинските емоции и откровеното общуване. Албумът завършва с два химна – религиозния и определян като национален на чернокожото население „Lift Every Voice And Sing” и патриотичния за всички американци „America The Beautiful”. Първият отправя най-силното социално послание в албума. На фона на оригиналния текст за гласът на хората, отправен към Бога, се включва синът на Фрийлон – Пиърс, с рап за борбата на чернокожото население на Съединените щати за права и гражданската повърхностност сега. Пиърс освен музикант, е и един от най-сериозните изследователи на чернокожото културно наследство в САЩ.Издаването на „Homefree” бележи най-голямата пауза в звукозаписната кариера на Нина Фрийлон.
За разлика двете години, които обикновено минават между отделните й проекти, за този са необходими пет. Резултатът възнаграждава всички очаквания. Без съмнение седмата номинация за „Грами” трябва да бъде увенчана с грамофонче.
Дата на издаване: 20.04.2010 г.
