Не съм гледал филма на Дон Чийдъл, посветен на Майлс Дейвис, който се появи през миналата 2015 година и беше подробно отразен от Джаз ФМ Радио. Днес, когато чух музиката към филма желанието ми да го гледам доста понамаля, може би защото винаги съм предпочитал богатството на звуковия образ пред буквалността на визуалното изображение.
Ето и фактите: албумът Miles Ahead е продуциран от пианиста и композитора Роберт Гласпър. Единадесет от мелодиите са от каталога на Дейвис, които той е записал между 1956 и 1981 г. Останалите композиции са предимно от продуцента Гласпър. Режисьорът и изпълнител на главната роля Дон Чийдъл пък находчиво е включил кратки диалози от филма, които създават атмосфера, но не отвличат вниманието от същественото. Последната от тези реплики е твърде характерна за Майлс със своята ексцентричност: в един от въпросите си интервюиращ журналист от списание „Ролинг стоун“ (това е измислен персонаж във въображаемата история за реалното отшелничество на Майлс в труден период от живота му) споменава думата „джаз“. „Не употребявай тази дума“, прекъснал го Майлс, „Тя е измислена. Това е социална музика“.
Сред изпълнителите личат звездни имена – Хърби Хенкок, Уейн Шортър и Есперанца Спалдинг, която свири виртуозно на електрически бас. Тук са още Маркъс Стрикленд – саксофон, както и Кендрик Скот – ударни инструменти.
Кадри от Miles Ahead засилват нетърпението към премиерата през април на филма за Майлс Дейвис
Има неща, които остават за цял живот. При Miles Davis това е звукът на неговия тромпет – натурален, откровен, дори малко дистанциран. Идеята за този звук била на един негов учител от детските години - Елууд Бюканън. Странното е, че Бюканън почти насила наложил схващането си, което освен всичко друго, било и в пълно противоречие с модата на деня. Имало е защо! Днес хората по целия свят безпогрешно разпознават звука на тромпета на Майлс Дейвис. Поради това специално бих искал да отбележа присъствието в албума на тромпетиста Кейон Харълд.
Майлс Дейвис е една от най-влиятелните и уважавани фигури в историята на джаза, и на музиката въобще. Често го определят и като новатор, поради подчертаната му склонност към експерименти. Дейвис има огромна дискография, сред която се откроява историческият албум Kind of Blue. През ноември 2009 г., по повод петдесетата годишнина от създаването на албума, Камарата на представителите на американския Конгрес гласува резолюция, която за пореден път символично утвърди джаза като национално богатство.
Дата на издаване: 1 април 2016 г. от Sony Legacy
