С мечти, с вкус към живота, с усещане за предстоящото хубаво, за живот, който е пред нас, а ние сме окрилени и волни; щастието е навсякъде около нас и е предназначено за нас. Така слушахме през 80-те песента „До вчера“, която братя Аргирови изпяха по запомнящ се начин. Днес тя ни кара да се чувстваме пак така в нова версия с аранжимент на Живко Петров и с негово пиано соло, както и със соло на тромпетиста Росен Захариев – Роко.
„Бяхме ентусиасти, студенти в Консерваторията – аз – с виолончело, брат ми – с пиано. Младежи! И музиката, и аранжиментът са младежки. Песента бе за най-младата публика. Ние бяхме две момчета, дошли от Пловдив, с големи амбиции, готови да положат много труд. Много се радвам, че имахме този късмет да станем популярни.“ – връща се към момента на изгряването на звездата им Благовест. „До вчера“ стана популярна и то толкова бързо, че беше изненада и за нас. Спомняме си с прекрасни чувства тези години, когато бяхме млади.“ – щастлив от постигнатото е Светослав. Новата версия на „До вчера“ ни припомня, че и днес сме млади – защото чувстваме, защото се радваме непринудено, защото ценим богатствата на света.
Двамата братя са доволни от новия прочит на незабравимия си хит. „Имахме екип-мечта, хора, които уважаваме, с които мислим по еднакъв начин.“ – признателен е Светослав. „До вчера“ е химн на нашето време. Това е нашата младост. Когато братя Аргирови се обърнаха към мен, бях страхотно щастлив и с удоволствие направих този аранжимент така, както я виждам днес.“ – описва своето вълнение Живко Петров. Новото звучене е фънки и джази. „Дори хаус и диско.“ – добавя той, извел традицията в съвремието ни.
„Когато сега слушах песента, резултатът пак е, че се вдигам нагоре. Това е много важно за мен. Ако музиката не може да те вдигне, е въпросително дали има място за нея. Нещата, до които Живко се докосва, разцъфват. С момчетата досега не се бях срещал. Тази песен е машина на времето. Аз съм бил тогава 11-годишен, но и сега си спомням чувството, когато я слушах по радиото. А сега свиря в нея. Това е мост между преди и сега. Вълнуващо, интересно, за мен бе неочаквано.“ – споделя Росен Захариев – Роко. Според него добрата музика се получава от здрав груув и когато хората свирят добре. Той благодари, че братя Аргирови са му дали поле на действие.
И още един съмишленик и съидейник – новата версия на „До вчера“ е записана в студиото на Мага.
Диско музиката е сродена с джаза. Тя идва от фънка, но е вече ориентирана към забавлението и лекотата на преживяването.
Живко: „Диското е близко до моето усещане. 70-те, 80-те, 90-те години са ми любимите – с това сме отраснали. То зарежда сърцето и те кара да танцуваш. Кара те да бъдеш щастлив, виждаш рая, виждаш усмивки, красиви хора – какво по-хубаво от това!“
Светослав: „Ние сме хора оптимисти, купонджии. Когато човек гледа по по-лек начин на живота, нещата стават от само себе си. Ние явно сме диско хора!“
Роко: „Аз съм закърмен с класическа музика, но след това в Музикалното започнаха купоните с музиката на Earth, Wind & Fire и всички фънк майстори – и Джордж Дюк, и Хърби Хенкок, и Джеймс Браун. Диското бе навсякъде и всички го танцувахме. То винаги е било позитивно и е вдигало хората. И продължава да го прави!“
Щастие, радост и празник. Диско музиката отпечатва начина, по който израстваме като ценящи живота хора. Музикантите също израстват в нейното създаване. „Ние бяхме изключително изненадани от това, което ни се случи. Неочаквано беше. Бе като сън. За няколко седмици бяхме много популярни. Славата така ни затисна, че не бяхме подготвени. Благодарение на нашето семейство и на приятелите ни излязохме с достойнство от цялата ситуация.“ – поглежда към началото Благовест. Светослав припомня думите на Панайот Славчев, музикален директор на Младежкия конкурс, откъдето тръгва славата им: „Момчета, за вас сега е много важно да издържите психически.“ И продължава: „Бяхме големи оптимисти и вярвахме в себе си, в бъдещето, в доброто. Може би затова станаха нещата.“
Новата версия на „До вчера“ е като спирка в житейския път, когато си припомняш мечтите от преди, преценяваш пътя, който си извървял, и набираш нови сили за това, което предстои. Преди това спираш за усмивка и танц, с които продължаваш напред. А братя Аргирови възнамеряват да продължат в този стил. Казват, че много харесват джаз, особено Светослав, че музиката им не е вече „директен удар в главата на тинейджъра“, както се е изразил навремето Йордан Георгиев. Песента толкова им харесва, че са решени от тук нататък да правят точно такъв тип фънки диско музика.
