Героичен епос за нашата сила e песента „Вечерай, Радо“ в изпълнението на трио „Тембристо“ с участието на Георги Стрезов. В своите три минути тя звучи монументално и отеква с жизнената енергия на целия ни народ. Сопраното Вера Гиргинова, обоистът Вълчан Вълчанов и кавалджията Недялко Недялков се събират за проекта си „Тембристо“ с експерименталния концерт Musical Impressions в камерна зала „България“ през 2015 г. с произведения от класиката, джаза, мюзикъла и българския фолклор. Сега те са в студиото на Георги Стрезов, за да сътворят музикален разказ за устояващото на всички бури дърво – преживяло много и винаги младо. Две традиции – на класиката и фолклора, са свързани със съвременните пулсации на модерния аранжимент. Освен гласа, обоя и кавала, тук присъстват пиана, изсвирени от включилия се и с английски рог Вълчан Вълчанов и от Георги Стрезов, който на свой ред участва с бас китара, перкусии и семпли, включително на записани от него вокални партии на хор „Ваня Монева“.
„Вечерай, Радо“ е олицетворение на триединството, което формира представата за музикалния свят на българите. „Всички знаят с какво сме известни по света по отношение на музиката: оперните ни певци – от десетилетия назад във времето, класическите ни музиканти – невероятно добри концертмайстори в целия свят, и народната музика.“ – посочва Вълчан Вълчанов – инициатор на създаването на „Тембристо“ и на записването на песента. С Вера Гиргинова двамата са приятели от 12 години, той е близък и с Недялко Недялков. И тримата са владетели на инструментите си в своите жанрове, но желанието да опознават света ги води до различни експерименти.
Пътеките на странствания в музиката и културата се събират в концерта Musical Impressions на 19 юни 2015 г. в камерна зала „България“. Тогава за първи път прозвучава тяхната версия на „Вечерай, Радо“. Вълчан Вълчанов се връща към този момент: „Никой не очакваше какво ще се случи – на английски рог имитирах гайда, докато Недялко импровизираше със своя кавал и влиза гласът на Вера. Беше интересно да видим реакцията на публиката. Тя беше поразена от учудване и позитивност, което ни накара да продължим да работим в тази насока и да правим най-невероятни нестандартни произведения.“ В този експериментален концерт са джазовите My One and Only Love, Embraceable You и My Favourite Things, както и Tonight на Ленард Бърнстайн, звучат Oblivion на Астор Пиацола и образци от класиката – Моцарт, Хендел, Карл Филип Емануел Бах, Алесандро Скарлати и Сен-Санс, а също и популярни народни песни. На пианото е Стефан Врачев, също като Вълчан Вълчанов член на Софийската филхармония. „Вечерай, Радо“ музикантите представят в оригиналната оркестрация на Филип Кутев. „Песента е тригласна и ние си разпределихме тези три гласа. Кантото е във Вера, а ние с Чани свирим втория и третия глас. Търсихме да има линия и да звучи добре. В концертното изпълнение изключително се придържаме към аранжимента на Филип Кутев, а в по-новата версия ще чуете електронни звуци и присъствието на обоя, кавала и арменски дудук.“ – разказва Недялко Недялков.
Осъвременяването на звука и разполагането му на мащабния екран на филмова суперпродукция е дело на Георги Стрезов. Записващият за Холивуд и световни лейбъли млад музикант е основният човек, с когото „Тембристо“ работят, разказва Вълчан Вълчанов: „Когато се прави музика, е хубаво тя да достигне до по-широк кръг от хора. Затова решихме да я комерсиализираме, в добрия смисъл на думата. Потърсихме по-фино звучене и същевременно да има бийт. Георги Стрезов добави бас китара и ударни. Пианата свирим аз и той, сложихме отгоре и нашите инструменти, които на пръв поглед дори не може да се разбере какви са. Аз отдавна експериментирам с обоя, като му слагам ефекти, вадя от него по-различен звук. Хората казват: „Какъв хубав сопран саксофон!“ Ами не. „Каква хубава флейта!“ Казвам: „Това не е флейта, това е кавал.“ И, естествено, нашето бижу е Вера, която над нас е в интересен микс между оперно и поп пеене. Всеки от нас е голям експериментатор. Кавалът е народен инструмент – Недялко свири абсолютно всичко, което съм чувал като музика – фолклора на различни народи, джаз, класика – с него сме представяли Вивалди и Бах. А Вера е много изявена оперна певица, но е отворена към всички стилове.“
На подхода на Вера и на един музикален опит на финала дължим извисяващото въздействие на песента – съдържащата се във фолклора жизнена сила е обещание за бъдещето ни: „Аз не мога да избягам от това, че съм оперна певица, колкото и да ми се иска да експериментирам. Напоследък ми е все по-интересно да търся пътища встрани от класиката. Моят обработен от години в активни ангажименти като оперна певица глас носи по-въздушната украска. При мен тези неща стават абсолютно естествено. Записвайки, Жоро Стрезов даде идеята да сменим мелодията и да покажем малко повече от нюнасите в гласа ми. Беше като проба, но пък след това много ни допадна и решихме да го оставим. Това е последният куплет на песента. Там Чани „пее“ основната мелодия, а аз импровизирам. А иначе с фолклора съм много внимателна, тъй като не съм школувана в този вид музика. Допитвам се до Недялко, защото той е най-големият специалист в тази област. Държа да запазя автентичния текста, диалекта. Ние се свързваме със земята и с традициите, с нещо, което е извън нас. Ставаме проводник на една енергия, която съществува в корените и гените ни. И предавам нещо от моята душевност.“
Генотипът ни звучи в музиката, каквато и да е тя, посочва Недялко Недялков: „Като българи, дали свирим класическа или друга музика, провокираме гените чрез музиката и чрез нашето усещане. Всеки има специфична чувствителност. Мисля, че се получават фино и елегантно.“ Той е благодарен на усилията на Вълчан Вълчанов за реализацията на записа: „Слушайки тази хубава музика – зад един завършен продукт стоят много време, талант и идеи. Така се получава нещо толкова красиво. Приносът до голяма степен е на Чани. На мен ми беше много лесно на три пъти да вляза в студиото и да се впиша в почти завършена картина.“
Митичността във „Вечерай, Радо“ на „Тембристо“ отзвучава с гласовете на хор „Ваня Монева“. „Те придават страхотна естетика и красота на цялостното звучене.“ – казва Вълчан Вълчанов. А ефекта върху слушателя Недялко Недялков описва с думите: „Изстрелват звука в Космоса.“
Единението в музиката е илюстрирано и от подкрепата, която създаването на песента привлича. За реализацията помага италианец, почитател на България, женен за българка от Софийската филхармония. Подкрепа оказва и Musicauthor, с чиято помощ ще бъдат подготвени и новите пиеси на състава, композирани специално за тях от Георги Андреев. В момента „Тембристо“ работят също върху поп вариант и на песен на Рахманинов. На 3 април музикантите ще се върнат към атмосферата, дала началото на всичко това – те ще са на сцената на Драматичния театър „Иван Димов“ в Хасково за концерт по покана на диригента на Хасковския камерен оркестър Цанислав Петков. В родния град на Недялко тримата ще изпълнят творби от софийския си концерт, а Чани ще свири „Обоят на Габриел“ на Енио Мориконе от филма „Мисията“ – това соло преди години той изпълнява с Оркестъра на Класик ФМ.
Когато слушаме песента „Вечерай, Радо“ в изпълнението на „Тембристо“ с Георги Стрезов, около нас има само един звук – нейният. Магична и хипнотична, тя изпълва цялото звуково пространсто. Имаме нужда и от тази мъдрост, и от тази хармония – а усещането за съвременност ни уверява, че те са част от света ни сега.
Обаятелното видео е на Ники Илиев: