Лили Илиева е талантлива и инакомислеща джаз певица, която за кратко време си извоюва репутация на умен и овладян вокалист, както и на интересен и изненадващ творец. Освен че често концертира със своята група от първокласни музиканти „Минимум квартет“, тя е и преподавател по пеене и създател на системата „Психология на пеенето“.
Когато чух за първи път младата джаз дама, бе когато тя изпълняваше песни на Джони Мичъл в специален концерт, посветен на творчеството на една от любимите ми певици. Тогава ме впечатли свободата, с която Лили подходи към този култов музикален материал - без предразсъдъци и без претенции. Удивително скромно, с вкус и с отношение към музиката. После чух нейна версия на пиесата на Фреди Хъбърд от 1967 г. Little Sunflower. Тогава тя бе в компанията на Антони Дончев - само пиано и глас. След това бях сигурна вече в това, че Лили Илиева е бъдещето на българския вокален джаз.
На 23 юни излиза дебютният албум No Stars At All на Лили Илиева и „Минимум квартет“ с авторски композиции, сътворени от нея и музикантите от квартета. Аранжиментите на песните също са дело на всички от бандата, а те са сред най-виртуозните и смислени изпълнители на българската джаз сцена: Димитър Льолев - саксофон, Александър Логозаров - китари, Борис Таслев - бас и Борислав Петров - барабани. Текстовете на песните са на английски език, написани от Лили с философски и поетични образи, думи, които подчертават модерния и абстрактен характер на някои от композициите.
Темите в албума са били мислени като инструментални, но с появата на текстове те се превръщат във вокални. Целият албум съдържа седем песни, а насред свободните и овладени импровизации на музикантите блести гласът на Лили Илиева. Тя е съумяла да изпее своите нелесни вокални партии с лекота и използва гласа си като пълноправен музикален инструмент. Вокалната й фраза е уверена и спокойна, но пронизваща с прецизност и интелигентна сдържаност. Това прави стилът й на музициране още по-привлекателен, енигматичен, интересен.
Основната пиеса, дала име на албума No Stars At All, е на певицата - и музиката, и текста. Тя е отличителна със своята нестандартна тема и вътрешна драматургия - съвременна, модерна, отвъд клишетата и очакванията. Такава е цялата музика в продукцията на младите и смели артисти, решени да прекосяват границите между жанровете и дефинициите, търсейки нови музикални територии. Те са истински откриватели, които умно и със страст разговарят през музиката си помежду си, а и с нас - слушателите, за живота такъв, какъвто го виждат - противоречив, контрастен, многолик. Не подхранват ничии илюзии, а са истински и честни с публиката си: „After the clouds there comes light. Out of the light there comes life. You never know what’ll follow. What will be your life tomorrow with no stars at all... “ С тази силна композиция Лили Илиева се разкрива и като автор на музика, а и на текстове.
Преди да се отдаде на активната си певческа кариера Лили Илиева трупа сериозни знания в Консерваторията „Принц Клаус“ в Грьонинген, Холандия. Там тя пее с прочути джазмени, сред които Ралф Питърсън, Джон Клейтън, Алекс Сипиагин. Именно в Консерваторията тя среща и своите колеги от бъдещия „Минимум квартет“ - и четиримата от тях са възпитаници на същото училище. Това, което истински ги събира, е близкият им музикален вкус, разбиранията и философията им за съвременна музика, любовта им към джаза, минимализма и всички проявления на съвременното изкуство отвъд мейнстрийма. Това, което самата Лили Илиева признава, е, че всички те се опитват да създават музика без очаквания, така границите изчезват.
