„Късметлия съм, че направих кариера с любимото си занимание – да пея красиви песни.“
Франк Синатра
Сто абсолютни хита на Франк Синатра и пет неиздавани до момента работни записа включва новата колекция Ultimate Sinatra. Тя излезе на музикалния пазар в годината, когато ще отбележим век от рождението на певеца и общественик. Хитовете рисуват образа на една легенда, неизвестните за широката публика изпълнения представят раждането на шедьоврите, а съпътстващият микросайт със сто факта за Синатра разкрива образа на талантлив изпълнител и хуманист. Записите и житейската история на Синатра представяме днес в „Джаз ден“ и All-Time Jazz Masters, както и идната седмица в Singin’ & Swingin’. Вокалистът от „Бродуей“ Сал Вивиано ще пее песните на Франк Синатра с Оркестъра на Класик ФМ под диригентството на Григор Паликаров на 14 ноември от 19:30 ч. в зала „България“ в концерт от цикъла „Музиката на Америка“ на „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“.
Ето и фактите, които звукозаписната компания на Франк Синатра Capitol Records обобщава за живота му на специалния микросайт 100 Facts.
Франк Синатра е единственото дете в семейството си. И едва не умира при раждането. Лекарят трудно успява да го извади от утробата на майка му, като при опитите си го наранява и му спуква тъпанчето. Бабата на Франк – Роуз, забелязва, че детето не диша. За да го съживи, тя го държи под струя студена вода, докато най-накрая Франк не поема първата си глътка въздух.
След като напуска училище в годината, в която трябва да завърши средното си образование, работи като вестникарче – всеки ден разнася в. „Джърси обзървър“, а след това е назначен в корабостроителница, където се занимава с поставянето на нитове. Твърдо знае, че трябва да стане певец, след като гледа на живо концерт на Бинг Кросби. Певческия си талант за първи път успешно изявява пред публика по време на радио конкурс. Годината е 1935 г. – той пее с групата Hoboken Four, носеща името на родния му град – Хоубоукън.
Франк Синатра с Бинг Кросби
Първия си демо запис Франк Синатра прави през 1935 г. с Франк Мейн - това е песента Our Love. Започва работа като пеещ сервитьор в крайпътното заведение Rustic Cabin в Ню Джърси. Така среща Коул Портър, но когато запява неговата песен Night and Day, не може точно да си спомни текста. През 1939 г. издава първата си плоча с песните From the Bottom of My Heart и Melancholy Mood. Продуцентът му Хари Джеймс настоява да смени името си на Франки Сетин. Франк Синатра отказва. Само година по-късно певецът вече работи с Томи Дорси и постига първия си огромен успех – номер 1 в класацията на „Билборд“ – позиция, на която песента му I'll Never Smile Again остава в продължение на 12 седмици.
През 1942 г. Франк Синатра започва самостоятелна кариера. Той подписва и първия си звукозаписен договор с голяма компания – Columbia, след като е издал четири песни за лейбъла Bluebird. Първата изява, след която вече името му става добре познато, е в „Парамаунт тиътър“ в Ню Йорк през 1942 г. – тогава Франк открива концерт на Бени Гудман и се сдобива с прякора The Voice – Гласът. Залата е пълна с тийнейджърки – всички са буквално омаяни от изпълненията му. Още тогава става ясно, че Синатра ще владее емоциите на своите слушатели.
Първото обществено признание идва съвсем скоро. През 1943 г. Франклин Рузвелт кани певеца в Белия дом. Синатра толкова уважава този президент, че поставя поканата в рамка и я пази цял живот. През 1960 г. подкрепя президентската кандидатура на Джон Кенеди и пее на галаконцерта при встъпването му в длъжност. Същото се случва 20 год. по-късно при идването на власт на Роналд Рейгън.
През 1943 г. Франк Синатра прави още един дебют – за първи път участва в мюзикъл – Higher and Higher, и изнася първия си концерт в прочутата зала „Холивуд боул“. Не го мобилизират за участие във Втората световна война по здравословни причини – заради травмите при раждането му.
През 1944 г. вече е ясно – Синатра е първата звезда на поп музиката. През октомври неговият концерт в „Парамаунт тиътър“ предизвиква така наречените „Размирици в Деня на Колумб“. Тогава, при третото завръщане на Синатра в тази зала, нетърпеливите започват да се редят пред входа й още в полунощ. На „Таймс скуеър“ се струпват над 30 000 девойки. Налага се намесата на полицията, която разпръсква буйстващото множество.
Макар да не е мобилизиран за участие във войната, Синатра не остава встрани от каузата на родината си. През 1945 г. идва в Европа, за вдъхне кураж на войниците със своите изпълнения. През същата година печели почетен „Оскар“ за участието си във филма The House I Live In, посветен на равноправието в общия дом – Родината.
„Филмът The House I Live In е за расовото, социалното, икономическото и религиозното равноправие не само в Съединените щати, но и по целия свят. Това се случва по време на Втората световна война. От филма произлиза едноименната хитова песен, но още по-въздействащо беше посланието му. Филмовата академия е осъзнала това – и му присъди своята награда. Той печели общо три награди „Оскар“, но с тази – първата, се гордееше най-много. Тя е признание не толкова за актьорското и певческото му майсторство, а за посланието, което той разпространява по целия свят – социално, икономическо, расово и религиозно равенство. Послание, което и днес проповядваме, така че хората да имат избор, да са свободни, да се изразяват, да имат сигурност. За това равенство човечеството се бори и днес – да го има и в другите части от света, където то липсва. Вдъхновен съм и съм признателен и на неговото дело в обществен план. Той изпрати много силно послание с подкрепата, която даде на тези каузи.“
Откъс от интервюто на Светослав Николов със Сал Вивиано в ефира на Джаз ФМ
За борбата си срещу нетолерантността през 1947 г. Франк Синатра получава наградата „Томас Джеферсън“. През 1948 г. той продължава битката за равноправие, като в епохата на сегрегацията кани чернокожия Сами Дейвис джуниър да открие негов концерт в „Капитол тиътър“ в Ню Йорк. Двамата остават близки приятели цял живот, а през 1960 г. създават The Rat Pack заедно с Дийн Мартин. През 1961 г. Франк Синатра се включва в легендарния благотворителен концерт за Мартин Лутър Кинг в „Карнеги хол“ в Ню Йорк. Битката му за социална справедливост включва и световно турне през 1962 г. за набиране на средства за неправителствени организации, грижещи се за децата – той плаща всички разноски по концертите, а приходите дарява. За силната си подкрепа за благотворителни каузи през 1971 г. е отличен с така наречения Хуманитарен „Оскар“ – наградата „Джийн Хершолт“ (Jean Hersholt Humanitarian Award), присъждана от Академията за кинематографично изкуство и наука. През 1983 г. Variety Clubs International честват благотворителната дейност на Синатра с излъчвания по телевизията концерт „Звездно парти“. В речта си Ричард Бъртън казва: „Франк е гигант. Сред даряващите в световен мащаб той стои най-високо – изтъкан от преданост и състрание, старателно скрито. Скрито, защото той така е пожелал. Той поиска да бъде Господин Анонимен. Затова и ще бъде наричан Господин Анонимен.” Франк Синатра е носител на още много престижни признания за обществената си дейност. През 1985 г. му е връчено най-високото американско отличие, присъждано на цивилен – Президентския медал на свободата. През 1987 г. Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP) – най-старата и най-голяма правозащитна организация в Съединените щати, му присъжда Наградата за цялостна дейност.
През 1950 г. Франк Синатра започва първото си телевизионно предаване – The Frank Sinatra Show. През 1952 г. CBS спира предаването, за да го поднови през 1957 г., когато договорът влиза в историята като най-скъпите 30 мин. в историята на телевизията. Ела Фицджералд, Пеги Лий, Боб Хоуп, Ким Новак, Дийн Мартин, Бинг Кросби, Дайна Шор, Робърт Мичъм, Сами Дейвис джуниър и Натали Ууд са имената на някои от неговите гости. Неиздавани записи от „Шоуто на Франк Синатра“ предстои да излязат на музикалния пазар на 20 ноември.
През 1952 г. година Синатра напуска Columbia Records, а през 1953 г. преминава към Capitol Records. Две години по-късно се появява първият концептуален албум в историята на музиката – Франк Синатра записва In The Wee Small Hours. Подобни продукции той създава през следващите години с аранжорите Нелсън Ридъл, Били Мей и Гордън Дженкинс: Come Fly With Me (1958 г.), Only The Lonely (1958 г.) и No One Cares (1959 г.), както и излезлите под марката на неговия собствен лейбъл Reprise – September Of My Years (1965 г.), Moonlight Sinatra (1966 г.) и Watertown (1969 г.). Reprise Синатра основава през 1960 г. и заради позицията си в нея се сдобива с още едно прозвище: „Председателят“. „Той създаде Reprise, за да се предпази от новата технология, която започна да става мода – презаписването, многоканалните записи, стерилната студийната среда, доминирана от машините, в която няма публика, за да придаде енергия. Той искаше сам да определя концертите си, да държи настрана техниците, стремящи се към все по-мащабен звук, да запази живеца и естествения характер на пеенето си.“ – разказва Нанси Синатра. Най-популярният му албум е Come Dance With Me! – той излиза през 1959 г., задържа се в класацията на „Билборд“ в продължение на 140 седмици и е отличен с три награди „Грами“, включително за „Албум на годината“.
Междувременно Франк Синатра продължава филмовата си кариера, като печели трети „Оскар“ – през 1954 г. е отличен за най-добър актьор в поддържаща роля за филма „От тук до вечността“ (From Here To Eternity). На следващата година се снима с Марлон Брандо в Guys and Dolls и е номиниран за „Оскар“ за The Man with the Golden Arm. Песента The Lady Is A Tramp в аранжимент на Нелсън Ридъл става емблематична за Синатра след като тя озвучава филма Pal Joey, в който той се снима с Рита Хейуърт и Ким Новак.
Започнал да пее с вдъхновение от сценичното присъствие на Бинг Кросби, Синатра се снима с него във филма High Society (1956 г.), в който участва и Луис Армстронг, а Грейс Кели изиграва последната си роля преди да стане принцеса на Монако. През 1958 г. тя го кани да се включи в благотворителен концерт в Монте Карло и тогава Синатра за първи път работи с Куинси Джоунс. Когато през 1984 г. Куинси Джоунс е продуцент на албума на Синатра L.A. Is My Lady, целия процес в студиото с голямо внимание следи Майкъл Джексън.
Приятели в живота, в музиката и в киното – триото The Rat Pack се появява през 1960 г., когато Франк Синатра, Сами Дейвис джуниър и Дийн Мартин участват във филма „Бандата на Оушън“ (Ocean's 11). По време на снимките пеят в Лас Вегас в поредица от концерти, записани в историята като The Summit at The Sands. С двамата си приятели Синатра заснема и последния си филм – Cannonball Run II, от 1983 г. През 1988 г. те са отново заедно в турнето Together Again. Скоро след началото Дийн Мартин се оттегля, замества го Лайза Минели, а турнето е преименувано на Frank, Liza and Sammy: The Ultimate Event. Впоследствие в тази версия е издадено на видео.
50-та си годишнина Франк Синатра отпразнува през 1965 г. с излъчвания на живо по телевизията концерт A Man and His Music. Продукцията печели наградите „Еми“ и „Пийбоди“ и е номинирана за „Златен глобус“. На 55-годишна възраст обявява оттеглянето си от шоу бизнеса по време на благотворителен концерт в Холивуд за набиране на средства за нуждаещите се кинотворци.
Историята на легендата далеч не свършва тук. Още през 1973 г. той се завръща на сцената със студийния албум и специалната телевизионна програма Ol’ Blue Eyes Is Back. На следващата година записва на живо в „Медисън скуеър гардън“ албума The Main Event, а концертът е излъчен и по телевизията. През 1978 г. празнува 40 години на сцената и своя 64-и рожден ден в казиното Caesars Palace в Лас Вегас. Сред гостите, които са 1000, са Кари Грант, Орсън Уелс и Дийн Мартин. През 1979 г. с трима любими аранжори записва трилогията Trilogy: Past Present Future. The Past: Collectibles of the Early Years е с Били Мей, The Present: Some Very Good Years е с Дон Коста, а The Future: Reflections On The Future In Three Tenses е с Гордън Дженкинс. В този албум се появява един от най-големите му хитове – (Theme from) New York, New York.
75-ата си годишнина Франк Синатра отбелязва с турнето „Диамантен юбилей“ през 1990 г. Duets II с дуети със Стиви Уондър, Уили Нелсън, Нийл Даймънд, Антонио Карлос Жобим и Франк Синатра джуниър е 59-ят и последен негов студиен албум.
Името на Франк Синатра е записано и в книгата на рекордите „Гинес“ – за солов изпълнител, пял пред най-голяма публика. Това се случва през 1980 г., когато той излиза на стадиона „Маракана“ в Рио де Жанейро пред 175 000 възторжени почитатели. За последно пее пред публика през 1995 г., когато е на 79-годишна възраст. Той извисява глас в балната зала на казиното „Палм дезърт Мариот“ в последния ден на голф турнир, който носи неговото име. Последният бис, който изпява, е The Best Is Yet to Come.
Франк Синатра умира от сърдечен удар на 14 май 1998 г., когато е на 82 години. В почит към него по кулата на „Капитол рекърдс“ е спуснат черен траурен флаг, светлините по главната улица в Лас Вегас са приглушени, а небостъргачът „Емпайър стейт билдинг“ в Ню Йорк е облян в синя светлина в памет на Старите сини очи, както още наричат Синатра. От тогава насам на всяко посрещане на Новата година на „Таймс скуеър“ в Ню Йорк събралото се множество слуша неговото изпълнение на (Theme from) New York, New York. Песента неизменно озвучава залата на всеки домакински мач на „Ню Йорк янкис“.
По време на продължилата шест десетилетия кариера Франк Синатра прави над 1400 записа, снима се в над 60 и продуцира осем филма. Сертифициарни са 31 златни, 9 платинени, 3 двойно платинени и един тройно платинен албум. През 1994 г. става носител на „Грами“ наградата „Легенда“ за цялостен принос. Статуетката той получава от ръцете на Боно. Синатра е носител на 11 награди „Грами“ от 34 номинации. Той получава още едно специално „Грами“ отличие – през 1965 г. е отличен за цялостни постижения. Певецът 13 пъти е печелил отличия от Залата на славата на наградите „Грами“. През 1972 г., получава Наградата за цялостен принос на Гилдията на филмовите актьори. През 1983 г. получава Наградата на „Кенеди център“ за цялостни постижения в изпълнителските изкуства.
Франк Синатра създава първия си дом с Нанси Барбато, за която се жени на 4 февруари 1939 г. Година по-рано е арестуван за неизпълнение на годежна клетва, което по онова време се е водело за престъпление. Едно от любимите му занимания у дома е да снима видеоклипчета. През 1940 г. се ражда първото му дете – Нанси. Тя тръгва по неговите стъпки. През 1967 г. двамата записват дуета Somethin’ Stupid, който оглавява класацията на „Билборд“ цели четири седмици. Франк има общо три деца – Франк Синатра джуниър и Тина Синатра са другите две. През 1951 г. се развежда с Нанси и се жени за актрисата Ава Гарднър. През 1958 г. предлага брак на вдовицата на приятеля си Хъмфри Богарт – Лорън Бакол, но след като новината се разчува, годежът е развален. През 1962 г. за кратко е сгоден за южноафриканската актриса Жулиет Праус. През 1965 г. среща Миа Фароу и година по-късно двамата сключват брак, който продължава до 1968 г. За последен път семейство създава с Барбара Маркс през 1976 г. Преди това вече е станал дядо – през 1974 г. се ражда дъщерята на Нанси – Анджела Дженифър (известна с псевдонима AJ). Синатра има още двама внуци – другата дъщеря на Нанси – Аманда, и сина на Франк – Майкъл.
И още от живота на Синатра:
Споменават името на Синатра във връзка с мафията – ето я и историята, която показва, че той няма нищо общо с подземния свят: през 1947 г. певецът пътува до Хавана и там е сниман с мафиотите Роко и Джо Фишети, с които се е запознал в детството си в родния Хоубоукън, а на снимката е и бившия ръководител на Коза ностра Лъки Лучано. Макар Синатра да няма нищо общо с мафията, тази история никога не се забравя. Малко по-късно до съд стига публикация в таблоид, внушаваща, че роднините на Синатра в Италия имат връзки със сенчестия свят.
Семейството му е сполетяно от трагедия, когато през 1963 г. похитители отвличат 19-годишния му син Франк Синатра младши. Певецът плаща откуп от 240 хиляди долара и младежът е пуснат на свобода. Когато полицията залавя похитителите, възстановява и по-голямата част от откупа.
Певецът едва не се удавя през 1964 г. в Хавай по време на снимките на режисирания от него филм None But The Brave.
Любимият му цвят е оранжевият. Колекционира и обича да си играе с модели на влакчета. Обича кучетата – майка му не му позволява да си вземе домашен любимец, но затова пък след това цял живот се грижи за безброй кучета у дома.
През 1963 г. и 1975 г. води церемониите по връчването на наградите „Оскар“.
През 1989 г. на неговото име е наречен астероид – Sinatra 7934.
За първи път родният град на Франк Синатра отбелязва Деня на Синатра на 30 октомври 1947 г. Тогава по улиците на Хоубоукън се стичат над 20 000 души. Традицията е запазена и до днес.
Дата на издаване: 21 април 2015 г. от Capitol
