Пее най-големият класик на американската джаз традиция. С него свири и пее Били Джоел. За него залата изпълват гласовете на Лейди Гага, Майкъл Бубле, Андреа Бочели, Кевин Спейси, Даяна Крол, Руфъс Уейнрайт, Кей Ди Ланг, Стиви Уондър, Елтън Джон, Лесли Одъм младши… Това е празничният албум Tony Bennett Celebrates 90 за 90-я рожден ден на една легенда! Той е записан на концерта за юбиляра, провел се в забележителната зала Radio City Music Hall в Ню Йорк, а видеозаписът е част от коледната програма на NBC и ще бъде излъчен утре вечер.
Тони Бенет е сред най-великите, градили джаз наследството на Америка. Заради него ги има днешните любимци. Песните, които те избират, свидетелстват за признателността им към неговия принос. За „Добрият живот“ пее Майкъл Бубле, „Дори мисълта за теб“ и „Ако управлявах света“ посвещава Кевин Спейси, „Какъв живот, влюбена съм!“ – добавя Даяна Крол. Стиви Уондър изпълнява знаменателната си „Визии“, както визионер е Тони Бенет. Били Джоел кани „С нюйоркска нагласа“ своя приятел на сцената за дуетно посвещение към Ню Йорк – градът, в който, с гледка към Сентръл парк, Тони Бенет пее и рисува в апартамента си. Всички те обичат джаз музиката и дълбоко уважават Тони Бенет. Сред тях е и Лейди Гага, която открива концерта с The Lady Is a Tramp и после отново излиза на сцената за „Живот в розово“. Тони Бенет я покани в един от дуетните си албуми, за да запишат двамата съвместния проект Cheek to Cheek, който пък даде нова енергия на кариерата на вокалиста.
Тук е още Кей Ди Ланг, позната с поп и кънтри музика, но също така – с пристрастието си към джаза. Името на Лесли Одъм младши тепърва много ще се чува – джазът много отива на неговия аренби глас. Актьор и музикант от „Бродуей“, киното и телевизията, той влага чаровна артистичност във фразирането си и обещава много за бъдещето – защото обича традицията, но е окрилен от новото.
Тони Бенет на 90: „Чувствам се благословен“
„Животът е безкраен празник“, „Най-доброто предстои“… Тони Бенет е вече на сцената, за да ни разкрие още от тайните на живота. Те са в цененето на хората до теб (в Who Cares? предоставя широко място за сола на музикантите от своето трио и ги представя с възхищение), във вярата в любовта (The Best Is Yet to Come е символ на надеждата), в посвещението (заради I Left My Heart in San Francisco признателните жители на града му издигнаха паметник, а на концерта публиката аплодира отново и отново), във впускането в ритъма на живота (класическата I Got Rhythm тук е с осъвременен аранжимент, който отеква с думите на Тони Бенет, че се радва на всеки нов ден, защото той ще направи живота му още по-богат с ново познание за света). И въпросът как е възможно това дълголетие… Музикантът отговаря с начина, по който казва просто „Благодаря“ на аплодисментите в самото начало на How Do You Keep the Music Playing? – скромно и с признателност към музиката и към публиката. Чуйте възторжения финал – изненадващ, извисен, почти невъзможен, и все пак реален… Това обяснява защо Тони Бенет е велик и защо изкуството е завинаги.
„Честит рожден ден, прекрасен Тони!“ – празникът завършва с песента на Стиви Уондър, изпълнена така, че отново напомня: животът е достоен да се радваме, да го празнуваме.
Албумът за 90-та годишнина на Тони Бенет включва есета за неговата музика на президент Бил Клинтън, режисьора Мартин Скорсезе, певеца Хари Белафонте, композитора и аранжор, носител на „Грами“ и „Оскар“ Джони Мандел, пианиста Бил Шарлап, с когото Бенет записа дуетния албум The Silver Lining: The Songs of Jerome Kern, и художника Евърет Реймънд Кинстлър, който е известен с портретите си на видни личност – сред тях – и на Тони Бенет.
В есето си президент Бил Клинтън разказва за онзи момент, когато през 60-те живее в Хот Спрингс, щата Арканзас, и Тони Бенет идва за концерт в местен клуб. Властите обаче не допускат непълнолетни в такива заведения – и колкото и да се опитва да убеди охраната да го пусне, Бил Клинтън остава пред вратите по време на целия концерт. Точно това са знаменателните място и миг, когато пианистът на Тони Бенет Ралф Шарън му показва случайно откритите в чекмеджето в гримьорната ноти на песента I Left My Heart in San Francisco, която вокалистът изпява за първи път тази нощ и след това тя се превръща в един от символите в музиката му. Президентът Бил Клинтън определя приноса на Тони Бенет така:
„Всички знаят, че Тони е надарен творец, но това, което го прави истински специален, не е величието на таланта или дълговечността на кариерата му, а огромното му сърце. През целия си живот той е воден от силата на това да се себераздава – дали като войник в армията или пък споделяйки любовта си към изкуството с ученици в цялата страна чрез фондацията си „Изучаване на изкуствата“, животът му се измерва не само с продавани в милионен тираж албуми, а с брой животи, които са станали по-добри благодарение на неговата безкористност и самоотверженост.
Трябва да сме благодарни, че вече повече от 60 години Тони споделя любовта си към американската песен с почитатели по целия свят. С неговия забележителен глас и щедър дух не е учудващо, че публиката му отвръща със също толкова любов.
Винаги съм казвал, че Тони е на ниво в музиката и в живота – това е толкова вярно днес, колкото и преди повече от 50 години в Хот Спрингс. Честит рожден ден, Тони – благодаря ти за твоите песни, за приятелството и за примера за добър и изпълнен със смисъл живот!“
„Не е лесно да казваш истината в лицето на властта, особено ако си популярна личност – това може да ти струва много. Има смелчаци, които обаче не се страхуват от негативните последствия. Тяхната морална стабилност и дълбоката им любов към страдащите им дават силата да се изправят и да говорят открито. Тони е един от малцината такива.“ – пише в есето си Хари Белафонте.
Той разказва за Америка през 1965 г. – демонстрацията, на която д-р Мартин Лутър Кинг произнася историческата реч „Имам една мечта“, последвана от взривяването на църква на чернокожата общност в Алабама, при което загиват четири момичета от неделното училище. Тогава жителите на Селма решават да организират протестно шествие срещу насилието до столицата на щата Алабама – Монтгомъри. Д-р Кинг призовава американците към съпричастност, а Хари Белафонте се заема със задачата да привлече подкрепата на популярни артисти.
„Тони Бенет първи се отзова. Той разбираше, че ангажирайки се с тази кауза е възможно недоволните американци да се отчуждят от него и това да провали кариерата му. С вроденото си чувство за справедливост и с убедеността, че сегрегацията е престъпление, Тони не само се съгласи да участва в големия концерт, но и използва влиянието си, за да привлече и други знаменитости. Д-р Кинг после казваше, че именно творците са гарантирали успеха на каузата.
Когато пиша това есе, Тони празнува 90-ия си рожден ден. Той е само няколко седмици по-възрастен от мен и често ми го е напомнял с усмивка. В зимата на живота ни това не е тема на нашите разговори. Тони остана на сцената най-дълго сред всички нас, все така популярен. Изкуството му е източник на радост. Отдавна се оттеглих и не се замислям за това, докато не видя Тони в стихията му. Каква радост само!“
Специалното издание за Amazon включва още два диска с малко познати и неиздавани студийни и концертни изпълнения, представящи включително работата на Тони Бенет с Оркестъра на Каунт Бейси и триото на Ралф Шарън. Част от комплекта е книжка с подробен разказ за живота и творчеството на музиканта, написана от журналиста и биограф Уил Фридуолд.
Дата на издаване: 16 декември 2016 г. от Sony/„Вирджиния рекърдс“
