Веднъж пианистът и композиторът Любомир Денев сподели с мен, че винаги е много внимателен, дори малко скептичен, когато му предложат да пише музика за филм. Чел съм същото и за Дейв Брубек.
Можем да ги разберем. Все пак – кино! Друга драматургия, съвършено различни художествени средства и не на последно място (нещо на което съм бил свидетел лично) – доста мъгляви препоръки или изисквания на режисьорите. Изобщо не е случаен фактът, че музиката за даден филм има самостоятелен живот и понякога надживява самия филм. Също така не е случайно, че Милчо Левиев е включил в своя току-що появил се солов албум Quiet March композиции, писани някога за филми (не само български).
Ще ви разкажа една история, която според мен е много показателна за Милчо. Веднъж той трябвало да изсвири една пиеса от Дворжак пред своя преподавател в Музикалната академия професор Андрей Стоянов – известен клавирен педагог. Милчо изсвирил пиесата, но променил финалния акорд. Професор Стоянов поискал от Милчо да повтори финала, при което обаче, той отново изсвирил същия акорд. Тогава стриктният професор го изгонил.
Мисля, че нещо подобно се случва в чудесния солов албум на Милчо Левиев. Той използва някогашните си композиции за основа на своите музикални размишления, като не пропуска да включи „своя акорд“. Може би тъкмо затова импровизациите са най-хубавото нещо в този албум, независимо че мелодиите са от „стари филми“. Не е необходимо човек да е гледал „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ по сценарий на Богомил Райнов и режисура на Методи Андонов, за да се наслади на импровизациите в Bad Weather.
В Quiet March са включени и непознати композиции, като Odessa Bulgarishe и титулната пиеса с малко парадоксалното заглавие. Очевидно Милчо е предпочел „Тихият марш“, въпреки разпространеното мнение, че маршът е общо-взето войнствена музика. Защо ли? Непременно ще го попитам при следващата ни среща в ефира на Джаз ФМ.
