Ако понякога изпитвате носталгия към романтизма, наивитета и светлата мелодичност на музиката от 80-те, според мен най-добрият сублиматор за това е Майкъл Фрeнкс.
И с най-новия си албум The Music In My Head той остава верен на своя чист и синкав музикален стил. Позволявам си да го нарека така, защото винаги в песните и албумите му се пее за състояния, пейзажи, истории, които все някак се оказват “blue” - Blue Pacific, Mr. Blue, а сред новите записи откриваме Bluebird Blue – красив монолог с характерния фин глас на Майкъл Фрeнкс, който звучи винаги като обяснение в любов, дори и да не чуваш текста. А текстовете в неговите песни винаги са важни. От край време Майкъл Фрeнкс сам пише думите и мелодиите на песните си. И тук този вълшебен и безсмъртен свят на „влюбения мъж“, какъвто винаги е Френкс в живота и в музиката си, е деликатно озвучен от инструментите на някои от най-значимите джаз музиканти. Светът на Майкъл Франкс е белязан винаги от неговата богата обща култура и все се чуват имена и думи, които сами по себе си са врати към цели вселени – Колтрейн, Шагал, Гоген, „Д-р Живаго“, Жобим... А наоколо акомпанират без грам претенция леки акустични китари, перкусии, меки сола на саксофон, мелодично пиано...
За продуцент на последния си албум Франкс е поканил Гил Голдстайн (Джил Скот, Есперанца Спалдинг, Крис Боти). А музикантите в албума The Music In My Head са Чък Лоуб (който за жалост почина миналата година), саксофонистите Ерик Мариентал, Гари Мийк и Боб Минцер, с когото колаборацията датира още от 90-те заедно с „Йелоу джакетс“. Още оттогава е и сътрудничеството с басиста Джими Хаслип, който тук също се е включил, както и с китариста Дейвид Спиноза.
Този албум е своеобразно събитие, защото е 18-ят в дискографията на Френкс и се появява седем години след предходния му. Това обаче не пречи песните в него много да напомнят стила и звука на първия му албум The Art Of Tea. Неговото е едно от малкото присъствия в музиката на XX в., за което със сигурност човек се радва, че не се е променило – фин и деликатен наративен тон в песните, нежен, гальовен и привлекателен глас, който пее на ръба на говоренето. А и историите са същите – истории, за които всички мечтаем, но с тиха радост си признаваме, че все някога сме преживели по нещо от тях; близост и лекота, които ни държат в музиката; насладата от живота и любовта, които ни обливат от всеки тон. И въпреки очарователната остарялост, неизменното клише или леката захарност на моменти, ще продължаваме да слушаме песните на Майкъл Френкс, защото това са животът и лекотата, за които копнеем...
Дата на издаване: 8 юни 2018 г. от Shanachie
