Звучни, динамични, емоционални, жизнерадостни – това са укулелетата на Петър Терзиев и Вилизар Гичев, които с любов показват колко изразителен е този инструмент и с виртуозност – колко много възможности има с него да бъде професионално да бъде създавана музика. „Топъл, дружелюбен тембър“ и „ведър и приятен звук“ – така те споделят своята любов към укулелето и ни канят на концертната премиера своя дебютен албум. Само след няколко часа UkeDuo с радост ще ни срещнат със „С укулеле по света“.
„Били ли сте някога в Аржентина? А в Египет? Мечтали ли сте за екзотиката на Хаваите? Как ли е в Гърция сега, когато лятото е още далеч?... И поне две причини да обичаме България!“ С тези думи Петър Терзиев и Вилизар Гичев – Uke Duo – ни предлагат да се отдадем на обаянието на укулето довечера в клуб „Студио 5“. За да участват в представянето на песните от „С укулеле по света“ и необичайни прочити на световни шлагери, с тях на сцената ще бъдат още Йордан Рибаров – бас, Боян Дафов – китара, Росен Генков – ударни, и Айсел Карадайъ – вокали. Концертът ще е със специалното участие на Йордан Владев, който свири на бас, барабани и кена, и чието дело е изключително качественото записване, смесване и мастериране на албума. В деветте песни на „С укулеле по света“ UkeDuo ни отвеждат до пет държави на четири континента.
„Чичовото хоро“ е първият сингъл от дебютния албум на музикантите – и първата песен, от която тръгва голямото начинание. „Избрахме да го изсвирим, защото то е веселяшко, носи хубава и позитивна енергия. Беше ни много интересно как може да го съчетаем с укулелето. С това хоро се роди идеята да изпълним на този инструмент фолклора на различни народи, направихме първия си концерт и вече е готов и първият ни албум.“ – разказа Вилизар. За въздействието на българската народна музика Петър обясни: „Фолклорът ни умее да ни обединява. Харесва ни, че можем да свирим нещо, което хората обичат, на което могат да танцуват и което истински ги обединява.“
И двамата, ученици в столичната Испанската гимназия, сирят на китара, когато един ден преди 2 години Вилизар носи в училище своето укулеле. „Веднага се влюбих в инструмента, изключително симпатичен ми стана като го видях. Спряхме се на него заради неговия топъл, дружелюбен тембър. Джордж Харисън е казал, че няма човек, който да хване укулеле и да не се усмихне.“ – споделя своите първи усещания за инструмента Петър.
Характерният звук на укулелето се вади от неговите четири струни, по-особен строй на свирене и от неговата динамика – както се превежда името му: „скачаща бълха“. Изразяването с него със сигурност е обогатило Петър и Вилизар – от свиренето им става ясно, че то им е дало повече радост, по-силна емоция, по-богат интерес към света. „Според нас освен че този инструмент е извънредно чаровен, той е също изключително способен и доставя удоволствие и на изпълнителите, и на слушателите. Затова смятаме, че е много специален и ни е променил за добро.“ – с тези думи обобщава изминалите няколко години със звука на укулелето Петър.
С хубавата си музика двамата талантливи и обичащи творци представят укулелето като равноправен инструмент в създаването на стойностна музика. Те гледат напред към филмова музика за укулеле, а „защо не и класическа“ – както съвсем реторично звучи въпросът на Вилизар в края на нашия разговор.
