Цветовете на боса новата са в нейната привидна монотонност. Това е всъщност съзерцанието, което отваря сърцето и то вижда океана, безкрайните брегове, празника, общуването, насочва взор към вътрешното богатство, за да го сподели после със света. Изпълненията на квартета на Стан Гец със специалното участие на Жоао Жилберто от една легендарна седмица през май 1976 г. в клуб Keystone Korner в Сан Франциско са с тази магия, до която сега се докосваме в концертния албум Getz/Gilberto’76 от архивната поредица на Resonance Records.
Заслугата да слушаме тези записи днес е на Зев Фелдман и Джордж Клабин, които работят с архива на Тод Баркан – легендарния джаз импресарио и собственик на Keystone Korner в Сан Франциско от 1972 г. до затварянето на клуба през 1983 г. Майлс Дейвис, Хърби Хенкок, Джо Хендерсън, Чарлз Мингъс, Кенънбол Адърли, Хорас Силвър – това са имената на част от артистите, одухотворили със своето присъствие легендарната сцена. Баркан е известен с това, че включва в програмата концерти на любимите на музикантите музиканти. А за условията, в които Keystone Korner работи, е достатъчно да се каже, че ако парите стигнели за плащането на хонорарите, наема и телефонната сметка, това било повод за празнуване. От поредицата албуми с архивни записи от този клуб в Сан Франциско вече са излезли дискове с изпълнения на Фреди Хъбард и на Джаки Байърд с Томи Фланаган.
В спомените на Тод Баркан първата среща със загадъчния Жоао Жилберто е обвита в атмосферата на мистичност: „Двамата със Стан Гец наричахме Жоао Жилберто „Призрачното елфче“ заради неговата приказно енигматична и същевременно по детски чиста музика и личност. Когато за първи път срещнах Жоао Жилберто през 1974 г., беше малко след 3 ч. сутринта на 1 януари. Бяхме в имението Стан Гец в Ню Йорк, което разполагаше с 36 стаи, навън валеше. Призрачното елфче влезе съвсем тихо и почти незабележимо в кухнята със своята китара. Започна да свири и пее като в транс É Preciso Perdoar („Трябва да прощаваш“) повече от половин час – отново и отново. Не бях чувал нищо подобно!“ – разказва днес Тод Баркан.
Жоао Жилберто е известен с интимността на своята музика, която дава възможност за спокоен поглед навътре към душата. Това е и звученето на създадения от него с Антонио Карлос Жобим и Винисиуш де Мораеш стил „боса нова“. Посланик на тази музика в САЩ става Стан Гец и благодарение на това той става популярен, макар да свири нишова музика. През 1964 г. сензационен успех постига албумът Getz/Gilberto, който на следващата година обира наградите „Грами“ в най-престижните категории, но преди това излиза в концертна версия, записана в „Карнеги хол“. През 1976 г. се появява и вторият съвместен албум на двамата музиканти The Best of Two Worlds. И следва концертът в Keystone Korner.
В първата част на срещите с публиката, продължили цяла седмица, свири квартетът на Стан Гец, а във втората се появява Жоао Жилберто, представен от Гец с думите: „Жоао Жилберто е най-характерният певец на съвремието ни. Новатор, той пее с топлота, но без вибрато, с безупречено и неповторимо чувство за ритъм, с интимност. И всичко това – удвоено от звука на китарата. Той е уникален, един от истински великите в музиката! Защо е толкова срамежлив да се изявява публично, за мен е загадка. Но ето го пред вас – Жоао Жилберто.“ Още преди произнасянето на името публиката ръкопляска.
За Жилберто пианистката Джоан Брекийн, която е част от квартета на Гец за тази поредица от концерти (другите двама в квартета са басистът Клинт Хюстън и барабанистът Били Харт), казва: „Ритъмът идваше от няколко места в един и същ момент – веднъж от китарата и втори път от пеенето. Беше просто невероятно, че успяваше да направи това едновременно. Но той го умееше.“
На баса свири Клинт Хюстън, а барабанистът Били Харт разказва: „По това време Жоао живееше в къщата на Стан. Ходех там и си говорех с него, докато играехме пинг понг. Колкото и силно да удряш топката, той винаги побеждаваше: подхвърляше я високо, почти до тавана, така че, когато докоснеше масата, тя винаги заварваше противника неподготвен. Когато свирех ритъма, той ми казваше: „Не така, Били! Свири като дъжда!“ Сега този начин на свирене си има име: „партидо алто“.“
Обложката на албума прави паралел с първите два албума на Гец и Жилберто от 1964 г. – за нея също е избрана творба на пуерториканката Олга Албизу – Equilibrium verde („Зелено равновесие“). Живописната абстракция е пищна в своята пестеливост, точно като музиката на двамата големи таланти.
Дата на издаване: 19 февруари 2016 г. от Resonance Records
